За електронните дела и ЕИСС – обективно и хладнокръвно *

Defakto.bg

 Автор: Милен Василев, съдия в Софийския апелативен съд

1. Въведение

В бурни времена вярната посока на движение често се губи, а рискът от въртене в кръг и дори връщане назад е твърде голям. От десетилетия реформирането на сферата на държавното управление е обявявано за свещена цел в програмата на всеки управленец, но реалните резултати са далеч от желаните от обществото. Традиционната организация и начин на работа в публичната администрация с присъщия й бюрократизъм отдавна не отговарят на изискванията на настоящото динамично време и са повод за недоволство от потребителите на публичните услуги. Въпреки намаляващото население в страната администрацията и издръжката й все повече нарастват, а ефективността й все повече намалява – това е залегнало трайно в общественото съзнание. Почти консенсусно се приема, че лекарството срещу това е все по-широкото навлизане на информационните технологии в публичната сфера, поради което усилията за модернизиране са насочени към въвеждане на т.нар. електронно управление, целящо цифровизация на всички традиционни работни процеси и на пътища за комуникация между администрацията и потребителите на услугите й.

Част от електронното управление е и т. нар. електронно правосъдие, което следва да се въведе в съдебната ни система и чрез което ще бъде възможно органите на съдебната власт да извършват удостоверителни изявления, да издават актове и да извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма /чл. 360а ЗСВ/, а участниците в производствата да заявяват искания, да извършват процесуални действия и да получават съобщения в същата форма /чл. 360в, ал. 2 ЗСВ/. Средата на живот на електронното правосъдие са информационните системи, основните от които са Единният портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/ и Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/, включващи множество модули, отговорността за въвеждането и поддържането на които е на Висшия съдебен съвет. Разразилата се в последните месеци буря покрай въвеждането на ЕИСС в съдилищата, вината за което носи ВСС, заплашва да забравим и загубим посоката на движението – реализирането на електронното правосъдие. Неадекватните управленски действия на ВСС по въвеждане на ЕИСС не бива да ни отклоняват от голямата цел, а емоциите не бива да замъгляват съзнанието ни. В настоящата статия ще бъде разгледан обективно и хладнокръвно проблемът с дигитализацията на съдебните дела и превръщането им в електронни дела, което е галактическият център, около който се движи цялото електронно правосъдие. Ще бъде отделено подобаващо място и на преходния етап към такива, което неизбежно минава през актуалните проблеми с въвеждането на ЕИСС.

 

2. Общо за електронните съдебни дела

Всички процесуални действия на съда и участниците в съответното производство се обективират писмено в документи, които понастоящем имат физическо съществуване върху хартиен носител, макар този носител да не е упоменат в нито един от процесуалните закони. Съвкупността от тези документи, номерирани и прошнуровани, оформя досието на делото /накратко наричано „делото/, правилата за съхраняване на което се съдържат в Правилника за администрацията в съдилищата и в правилниците за администрациите на ВКС и ВАС. Без наличието на досието на делото /в оригинал или копие/ решаващият съдебен състав не би могъл да извърши никакви процесуални действия по него, съдебните служители не биха могли да администрират производството, а страните да реализират правото си на информация и на достъп до материалите по делото. По този начин и без да е предвидено в процесуалните закони фактическата наличност на хартиеното досие на делото се превръща в сonditio sine qua non за извършването на съответните действия по него и за развитието на производството. Нееднократни са примерите в практиката, когато изгубването на съдебното досие е водело до блокиране на хода на съответното производство за значителен период до неговото възстановяване /чл. 94 ПАС/, а при невъзможност от такова – до необходимост производството да се заведе отново /чл. 94, ал. 7 ПАС/. Същевременно, понастоящем местонахождението на делото при един от оправомощените субекти изключва достъпа на останалите до него, а от там – изключва или съществено затруднява те да извършват действия по него. Така например:

• ако делото е в деловодството, съдията не може да изготвя актове по него, тъй като няма да има пред себе си материалите от делото;
• ако делото е при съдията, деловодството не би могло да знае какви актове е постановил съдията, за да администрира делото във връзка с тези актове, а страните – да четат материалите по него;
• ако делото е взето от вещо лице /както често се случва/, то нито съдът, нито съдебната администрация могат да извършват действия по него, страните не могат да се запознават с материалите, а подадените от тях процесуални искания по различни въпроси не биха могли да се разгледат от съда;
• ако делото се намира в една съдебна инстанция, то друга съдебна инстанция не може да извършва каквито и да е процесуални действия по него, ако е сезирана с искане за такива, без преди това да изиска делото от инстанцията, в която фактически се намира досието /по тази причина много често изпращането на цялото дело на горната инстанция за произнасяне по частна жалба по междинен въпрос, блокира неприключилото производство пред долната инстанция/;
• ако делото е при един член на колективния състав, не може да бъде четено от друг, поради което по традиция то се чете само от докладчика, който го разказва на останалите членове при произнасянията, а не това е замисълът на процесуалните закони.

Горните трудности частично се преодоляват понастоящем в някои от съдилищата чрез пренасяне на информация от делото в сегашните им деловодни информационни системи, но практиката показва, че в различните съдилища обхватът на тази информация е различен – извън данни за индивидуализацията на спора по предмет и страни обичайно се въвеждат само генерираните от самия съд документи /съдебните протоколи, актове, съобщения, списъци и пр./, но не и електронен образ на представените от участниците документи /заявления, писмени доказателства и др./, още повече ако последните са със значителен обем. Единици са съдилищата, които в момента извършват сканиране и въвеждане в деловодните им системи на цялото хартиено дело, но дори и това да е сторено, то достъп до електронното копие нямат всички участници в процеса /напр. вещите лица/, както и всички други съдебни инстанции, на които електронното досие не се изпраща, а те следва отново ръчно да въвеждат цялата информация в собствените деловодни системи. По тази причина въпросът за веществената форма на досието на делото от наглед канцеларски се превръща в централен относно неговото движение, развитие и приключване.

Решението на горните проблеми минава през промяна на формата на съдебното дело чрез неговото дигитализиране, т.е. превръщането му в електронно дело. Според чл. 360з, ал. 2 ЗСВ електронното дело е съвкупност от свързани електронни записи в информационната система на органа на съдебната власт, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления, всички електронни документи и доказателства по чл. 360ж и други данни, обработвани от органа на съдебната власт във връзка с производството. Електронното дело не е електронен образ на хартиеното дело. Последното е само копие на оригиналното дело, което единствено има правно значение, докато електронното дело е самият оригинал на делото, а евентуални разпечатки на хартия от електронни документи от него имат значението на копия /арг. от чл. 360з, ал. 7 и 8 ЗСВ/. В електронното дело съдебните актове и процесуални действия се съхраняват в оригиналната си електронна форма, като друга оригинална форма /хартиена/ те нямат – това следва и от чл. 360а ЗСВ. Правноневъзможно е делото да има повече от един оригинал, независимо от формата – както  не може да има два хартиени оригинала, така не може да има два електронни или един електронен и един хартиен. Същевременно, спрямо оригинала на делото се преценява и неговото местонахождение и достъпност, а не спрямо копието му. Ето защо хартиеното дело е там, където фактически се намира досието му, а достъп до него има този, който упражнява държане на съдебното досие. Местонахождението на електронното дело е сървъра на съответната информационна система, а достъп до него има този, който има електронен достъп до системата и той по правило е дистанционен. Това дава изключителни предимства на електронните дела пред хартиените, тъй като осигурява възможност за едновременен паралелен достъп на различни лица до оригинала на електронното дело. По този начин:

• се осигурява гъвкавост и се позволява едновременно четене и обработване на делото от няколко потребители /напр. от съдията, от секретаря, от деловодителя/, всеки от които може да извършва действия по делото в рамките на своята компетентност, без да е необходимо някой да изчаква друг;
• достъпът до делото технически може да се осъществи от всяка точка на света /както напр. достъпът до партидите в Търговския регистър/;
• изпращането на делото на друга инстанция ще се осъществява не чрез физическо преместване на досието, а чрез предоставянето на електронен достъп на тази инстанция до електронното дело, поради което различните инстанции могат паралелно да извършват процесуални действия, ако това се налага – напр. не е нужно ВКС да връща физически дело на въззивния съд при постъпила молба за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение; не е нужно долустоящият съд да изчаква връщане на дело от горната инстанция по частна жалба, за да извършва процесуални действия, които не зависят от резултата по частната жалба /напр. жалба срещу обезпечение или наложена глоба/ и т.н.;
• изцяло се премахва нуждата от прилагане на едно дело към друго /напр. прилагане на заповедно дело към исково по чл. 422 ГПК или при съединяване на дела/, а прилагането се извършва отново с осигуряването на дистанционен достъп до електронната папка на съответното дело;
• няма да се налага /а и няма да е възможно/ вещо лице да вземе делото, за да работи по назначена експертиза, а на него също ще му бъде осигурен дистанционен достъп, а евентуално – ще му бъде дадено на електронен носител копие от цялото дело, като така останалите участници в производството, съдебната администрация или съдебният състав няма да зависят от връщането на делото от вещото лице, за да извършат други процесуални действия по него;
• ще е възможно четене на делото едновременно от всички членове на колективния съдебен състав, и т.н.

Наред с това електронизацията и безхартиеното водене на делата ще доведе и до редица други положителни ефекти, вкл. и до значително съкращаване на разходи за бюджета и за участници в производствата, тъй като:

• ще бъдат спестени хиляди тонове хартия годишно и ще бъдат спасени от изсичане хиляди дървета; използването на хартия ще остане в незначителен мащаб – напр. за връчване на хартиени призовки и съобщения или в някои особени случаи в доказателствените процедури;
• ще отпадне проблемът с изгубването или унищожаването на делата;
• ще се спестят значителни разходи и физически усилия за осигуряване на специални битови условия за съхранение на милиони хартиени папки и за тяхното опазване;
• управлението на делата ще изисква значително по-малко ресурси и служители – напр. ще отпадне нуждата от съдебен архив в сегашния му вид; ще се реши вечният проблем с липсата на физическо място за съхранение на делата в деловодствата; деловодствата и регистратурите ще могат да се помещават в по-малки работни помещения, в които ще работят по-малко служители, тъй като основният достъп до делата на участниците ще бъде дистанционен, а така ще отпадне нуждата от постоянно разширение или строеж на нови съдебни сгради, струващи десетки милиони лева;
• делата ще станат лесно мобилни, което ще отвори вратите за революционни промени в института на подсъдността, вкл. и до цялостно премахване на местната подсъдност по някои категории дела и по този начин до равномерното им разпределяне в национален мащаб между всички съдии на съответното ниво и със съответната специализация /напр. заповедни производства, обезпечителни производства, както и всички други, които по принцип се гледат в закрити заседания – по примера на разпределението на регистърните производства в Търговския регистър/;
• ще бъде улеснена и насърчена възможността на съдиите да работят home office, което е модерната световна тенденция за редица професии, особено в пандемични условия; по този начин няма да има нужда от скъпа поддръжка на значителен сграден фонд, а спестените средства ще бъдат инвестирани в постоянното модернизиране и развитие на IT-инфраструктурата на съдебната власт;
• горното като цяло ще разчисти пътя на реформирането на съдебната карта чрез окрупняване на съдебните райони на сегашните 182 съдилища, чийто брой е необосновано висок и несъответен на постоянно намаляващото население на България, вследствие на което страната е на едно от първите места в ЕС по процент бюджетни разходи за съдебната власт на глава от населението.

Видно от изложеното предимствата на електронните дела пред хартиените са безспорни и значителни. В консервативните по правило съдебни системи в цял свят обаче хартиените дела са с вековни традиции и дори са се превърнали в техен символ. Поради това преходът към електронни съдебни дела е труден и продължителен, но всички държави в ЕС, както и нашата, са поели по този път, като съществена част от цифровизацията на цялата публична сфера. В следващите редове ще бъде накратко разгледана нормативната уредба относно създаването и администрирането на електронните дела, както и най-важният въпрос – как следва да се извърши преходът към тях, което е пряко относимо към проблемите с въвеждащата се в момента в съдилищата ЕИСС.

 

3. Националната правна уредба

Нормативната регламентация на електронните съдебни дела в България се съдържа в глава 18а от ЗСВ, както и в издадените въз основа на нея Наредба № 5/1 юни 2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация (ДВ, бр. 47/13.07.2017 г.) и Наредба № 6/3.08. 2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма (ДВ, бр. 67/18.08.2017 г.). Относим към материята е и Правилникът за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (ДВ, бр. 32/21.04.2017 г.).

Както хартиеното дело е съвкупност от документи на хартиен носител, така и електронното дело е съвкупност от електронни документи. И в единия и в другия случай източниците на тези документи могат да бъдат: участниците в съответното производство, съдебният състав, съдебната администрация или трети лица.  Документооборотът може да е входящ и изходящ, като за формирането на електронните дела от значение е входящият поток.

Влизащата в сила от 1.01.2021 г. разпоредба на чл. 360з, ал. 1 ЗСВ предвижда, че при извършване на процесуално действие, което поставя началото на отделно производство, в информационната система на органа на съдебната власт се образува електронно дело.

Предвид ограничения обем на настоящата статия анализирането в подробности на нормативния ред за създаване и администриране на електронно дело не е възможно, но в резюме той е следният:

• документите към съда могат да се подават на хартиен носител или като електронни документи;
• електронните документи по правило се подават чрез Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/ по чл. 360в ЗСВ през личния потребителски профил на заявителя на процесуалното действие или удостоверителното изявление, като електронни изявления се извършват чрез попълване и изпращане на специализирани електронни формуляри по чл. 25, ал. 1 от Наредба № 5 от 2017 г. за съответното процесуално действие или удостоверително изявление, към който формуляр се прикрепват като прикачени файлове свързаните с него електронни документи /чл. 26 от Наредба № 6/; интегритетът и авторството на подадените по електронен път изявления във връзка с извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма се установяват чрез квалифициран електронен подпис /чл. 7 от Наредба № 6/;
• по изключение могат да се подават електронни документи: 1) чрез електронна поща до обявения адрес на електронна поща на съответния съд, или 2) на външен носител – оптичен, магнитен или друг носител, по ред, установен с решение на пленума на ВСС, който носител се връща на приносителя след пренасяне на съдържанието на подаваните електронни документи в информационната система на съда /чл. 27 от Наредба № 6/;
• документи на хартиен носител се въвеждат в информационната система чрез снемане на електронен образ чрез сканиращо устройство във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им /във файлов формат „pdf“/, след което хартиените документи незабавно се връщат на подателя /чл. 360ж, ал. 1 и 5 ЗСВ, чл. 39, ал. 1 и 3 от Наредба № 6/; връщането очевидно не следва да се прилага към тези хартиени документи, които са представени за връчване на насрещна страна по делото според изискванията на процесуалните закони;
• не се снема електронен образ от доказателства, за които материалният носител има правно значение, както и такива, които поради естеството си не могат да се преобразуват в електронна форма, а те се прилагат към производствата съгласно действащите процесуални норми, като се регистрират в информационната система /чл. 360з, ал. 3 ЗСВ и чл. 27, ал. 4 и чл. 39, ал. 4 от Наредба № 6/;
• регистрирането на постъпващи електронни документи се извършва в електронна регистратура на информационната система 24 часа в денонощието, ако друго не е предвидено в нормативен акт /чл. 22, ал. 2 от Наредба № 5/;
• по документи, подадени не по повод на вече образувани електронна преписка или електронно дело, се създава електронна преписка, съдържаща официален, вътрешен и помощен раздели /чл. 12, чл. 27, ал. 2 от Наредба № 5/;
• електронно дело се създава при наличие на предпоставките за образуване на дело съгласно приложимия процесуален закон и чрез превръщане на съдържанието на официалния раздел на съответната електронна преписка в съдържание на официалния раздел на електронното дело /чл. 360з, ал. 1 ЗСВ, чл. 13 и чл. 29 от Наредба № 5/; електронното дело също съдържа официален, вътрешен и помощен раздели;
• всички последващо постъпили електронни документи, подадени във връзка с образуваното електронно дело, се класират в съдържанието на делото /чл. 27, ал. 1 от Наредба № 5/;
• по образуваното електронно дело съдът издава актове и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия само в електронна форма /чл. 360а ЗСВ/ чрез специализирани електронни формуляри, въведени предварително в информационната система /чл. 33, ал. 1 от Наредба № 5/;
• изготвените от съда електронни документи се регистрират в информационната система чрез създаване на уникален регистъров номер, който се въвежда в съдържанието на документа преди подписването му, след което документът се подписва от членовете на съдебния състав с квалифицирани електронни подписи, като в информационната система се отбелязва времето на подписване с точност до секундата /чл. 46 от Наредба № 5, чл. 8 от Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт/; електронните подписи служат и за електронната идентификация на органите на съдебната власт /чл. 5 от същия Правилник/;
• така създаденият съдебен електронен документ може да се разпечата и на хартиен носител в необходимия брой екземпляри, които да се подпишат от оправомощено лице, ако е необходимо физическото му държане – напр. съдебния удостоверения, изпълнителни листове, обезпечителни заповеди и др. /чл. 50 от Наредба № 5/;
• по искане на лицата, които имат право на достъп до делото, органите на съдебната власт им предоставят на хартиен носител заверено или незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, като за възпроизвеждането се събира такса като за препис /чл. 360з, ал. 7 и 8 ЗСВ/;
• на лицата, които имат право на достъп до делото, се осигурява отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп по електронен път до електронното дело чрез ЕПЕП, както и технологии и средства за достъп до електронните дела в помещенията, където се намира съответната съдебна администрация /чл. 360в, ал. 2, т. 4 и чл. 360з, ал. 4 ЗСВ/.

Наред с технологичния процес по създаване на електронните дела нормативната уредба регламентира и електронната среда, чрез която се съхраняват, обработват и достъпват електронните преписки и електронните дела, в рамките на които се извършват процесуални действия и удостоверителни изявления, като според чл. 20 от Наредба № 6 тази електронна среда обхваща: 1) Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/; 2) комуникационните компоненти и информационните системи на органите на съдебната власт; 3) специализираната среда за съхранение на електронни преписки и електронни дела по чл. 53 от Наредба № 5 от 2017 г.; и 4) специализираната среда за съхранение на електронни доказателства и доказателствени средства по чл. 57 от Наредба № 5. За последните два компонента е предвидено, че те представляват самостоятелни информационни и комуникационни среди /бази данни/, отделени от информационните системи на органите на съдебната власт, като съдържащата се в тях информация се съхранява едновременно на най-малко две места с различно географско разположение. Предвидено е, че достъпът до тези обособени бази данни ще се извършва само чрез информационните системи на органите на съдебната власт посредством системи за управление на бази данни /чл. 56, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 5/.

От горния преглед е видно, че по замисъл електронното правосъдие у нас следва да се реализира чрез акумулиране и управление на базите данни, съдържащи се в посочените data centers, като достъпът и обработката на данните в тях се извършва само чрез информационните системи на органите на съдебната власт, чрез които органите извършват електронни процесуални действия, а участниците в производствата достъпват тези данни и извършват процесуални действия чрез друга информационна система, комуникираща с останалите компоненти – тази на ЕПЕП.

Следователно, от гледна точка на органите на съдебната власт електронните дела са част от техните информационни системи, които са средството за създаване и обработване на електронните дела. По тази причина не е далеч от истината твърдението, че „делото е системата“, тъй като само чрез информационната система органите могат да извършват процесуални действия и да издават актове в електронна форма, неизменно изискваща и електронно подписване, а без това да се случи делото не би могло да се води само електронно и би си останало хартиено, евентуално с електронно копие. Ето защо въпросът с използваните от съдебните органи информационни системи е ключов за въвеждането на електронното правосъдие и в частност – за създаването на истински електронни дела. Съзнавайки това законодателят е създал регламентация в тази насока, като специално за съдилищата изрично е предвидил, че за тях следва да се създаде единна централизирана информационна система – чл. 360н, ал. 2 ЗСВ, § 216, ал. 1, т. 6, § 217, ал. 1 от ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 62/9.08.2016 г.). Настоящата законова уредба не предвижда и не допуска съществуването на друга информационна система /напр. за част от съдилищата/, но е известно, че по започнат от ВСС преди години и все още недовършен проект е в ход и създаването на информационна система за административните съдилища. С решения от 18.06.2020 г. и 23.07.2020 г. Пленумът на ВСС одобри разработена Единна информационна система на съдилищата за използване във всички съдилища (с изключение на административните съдилища и ВАС) и постанови внедряването й. Преди обаче да разгледаме актуалния въпрос как следва у нас да се осъществи преходът от хартиени към електронни дела е полезно да си сверим часовника в международен план.

4. Поглед навън

Предвид ограничения обем на настоящата статия ще се спрем вкратце само на две високо развити в сферата на електронното правосъдие европейски държави – Австрия и Германия.

4.1) Австрия

От десетилетия в Австрия се предприемат последователни, решителни и добре планирани стъпки към електронизация на правосъдната система, което я превръща в един от световните лидери в тази област. Началото е било поставено през 1990 г. с въвеждането на информационната система за електронен правен обмен (elektronischer Rechtsverkehr), модернизирана през годините, чрез която в допълнение към традиционната комуникация на хартия се осъществява електронната комуникация между съда и най-значимите участници в съдебния процес /адвокати и пр./, с което на практика се обхваща почти цялата комуникация със страните в процеса, доколкото по значителна част от съдебните дела се изисква задължителна адвокатска защита. Според последния доклад за IT-приложенията в правосъдието, публикуван през м. 08.2020 г. от австрийското Министерство на правосъдието[1], понастоящем в Австрия са въведени различни информационни системи, чрез които се реализира т.нар. автоматизация на производствата в правосъдието (Verfahrensautomation Justiz – VJ), подпомагаща всички съдилища и прокуратури при воденето на регистрите по 66 различни производства. Част от производствата /като напр. заповедните/ се развиват напълно автоматизирано, съдебните актове се създават автоматично и се отправят за изпращане по пощата или чрез системи за електронно връчване. Заявленията по всички дела могат да се подават чрез електронния правен обмен, а страните могат да се запознават дистанционно с производствата чрез системата за електронен преглед на делата (elektronische Akteneinsicht – eAe).

Въпреки това към днешна дата не е въведено изцяло безхартиено водене на делата /с изключение на заповедните/. Стъпки в тази насока обаче се предприемат от 2016 г., от когато се реализира проект от ново поколение за цялостна електронизация на правосъдието /стратегическа инициатива Justiz 3.0/, с основен акцент – воденето на изцяло електронни дела и премахването на хартиените такива[2]. При стартирането му през 2016 г. са били пилотно включени 4 окръжни съдилища в частта относно управлението на гражданските дела, като впоследствие са включени и други съдилища, вкл. и относно наказателни дела. Така към м. 07.2020 г. в проекта участват 17 съдилища /от общо 140/, като се водят повече от 36 000 електронни дела, в рамките на които са проведени над 25 000 открити заседания. Цялостното въвеждане във всички съдилища предстои и то се извършва постепенно, като според първоначалната концепция до края на 2020 г. следва да бъдат обхванати всички съдилища, но очевидно процесът ще се забави предвид й тазгодишната пандемия. От презентацията на Justiz 3.0 е видно, че е предприет комплексен подход, включващ не само въвеждане на нови интегрирани софтуерни решения, но и осигуряване на първокласно хардуерно оборудване на всяко работно място, вкл. всяка съдебна зала. Така например се предвижда всеки съдия да получи таблет с достъп до системата, а работното му бюро да бъде оборудвано с два монитора със сензорни екрани, което ще позволи от единия екран да се запознава с делото, а на другия да изготвя своите актове. За съдебните зали се предвижда да има освен отделен сензорен екран пред всеки член на съдебния състав, от който да чете делото, но също и сканиращо устройство за представените в заседанието документи от страните, както и стенен монитор, на който при нужда ще могат да се показват документи от делото /напр. за предявяване на свидетели/ и т.н. За подобна хардуерна обезпеченост в българските съдилища можем само да мечтаем.

4.2) Германия

В Германия на 5.07.2017 г. се приема Закон за въвеждане на електронните дела в правосъдието и за по-нататъшното развитие на електронния правен обмен[3], публикуван на 12.07.2017 г., с който се регламентират основите на електронното правосъдието чрез еднотипни изменения на всички съдебни процесуални закони – ГПК /Zivilprozessordnung/, НПК /Strafprozeßordnung/, Административносъдебния кодекс /Verwaltungsgerichtsordnung/, Финансовосъдебния кодекс /Finanzgerichtsordnung/, Закона за трудовите съдилища /Arbeitsgerichtsgesetzes/, Закона за социалните съдилища /Sozialgerichtsgesetzes/, Закона за производството по семейни дела и въпросите на доброволната юрисдикция /Gesetz über das Verfahren in Familiensachen und in den Angelegenheiten der freiwilligen Gerichtsbarkeit/ и др. Унифицирано са въведени следните нормативни разрешения:

• всички искания, заявления, приложения, писмени данни, експертни заключения и пр. на всички участници в производствата могат да се подават до съда като електронни документи, като се считат за постъпили в момента на получаването им в информационната система на съда, за което на изпращача се предоставя автоматизирано потвърждение за момента на получаването;
• подаденият електронен документ трябва да бъде снабден с квалифициран електронен подпис на отговорното лице или да бъде подписан от същото и подаден чрез сигурен път за предаване /sichere Übermittlungsweg/, който е подробно дефиниран;
• дава се възможност за водене и понастоящем на изцяло електронни дела, като се делегира на Федералното правителство и правителствата на провинции според техните правомощия да определят чрез наредби моментът, от който се водят електронни дела, както и приложимите за това организационно-технически рамкови условия за образуването, воденето и съхранението на електронните дела; допускането на електронните дела може да се ограничи за отделни съдилища или производства, в който случай чрез административна заповед се урежда по кои производства делата се водят електронно;
• въвежда се всеобщо задължение от 01.2026 г. всички съдебни дела да се водят само електронно, като се делегира на Федералното правителство и правителствата на провинции според техните правомощия да определят чрез наредби условията за това, а в тези наредби може да се определи и, че делата, които са били образувани на хартиен носител, ще продължат да се водят на хартиен носител до приключването им;
• ако съдебните дела се водят електронно, подадените в хартиена форма документи трябва да се прехвърлят в електронна форма; това следва да стане и за съществуващите висящи хартиени дела, освен ако в съответния подзаконов акт за тях е предвидено изключението да продължат да се водят на същия носител; по останалите хартиени дела, непопадащи в изключението, се прехвърлят в електронна форма и вече постановените съдебни актове на хартиен носител, саморъчно подписани от компетентните лица, като доказателството за прехвърляне трябва да бъде снабдено с квалифициран електронен подпис на секретаря на съдебната канцелария; хартиените документи могат да бъдат унищожени 6 месеца след прехвърлянето им в електронна форма, освен ако не подлежат на връщане;
• дава се алтернативна възможност по всички дела на хартиен носител за постановяване в електронна форма на съдебните актове, снабдени с квалифициран електронен подпис на съдебния състав;
• по дела, които се водят само електронно, е допустимо изготвянето на съдебните актове само в електронна форма и подписването им само с квалифициран електронен подпис – § 130b ГПК, § 32b, ал. 1 НПК /изключението за прехвърлянето на саморъчно подписан съдебен акт на хартия в електронна форма, но заверен електронно от съдебната канцелария, важи само за водени до този момент хартиени дела, прехвърлящи се в електронна форма, а не и при вече създадени електронни дела/.

От горното е видно, че в Германия до 1.01.2026 г. е установен преходен период за преминаване към изцяло електронни дела, докогато и съобразно техническите възможности на съответния съд може да се осъществи електронизацията на делата, а след 1.01.2026 г. това става задължително. Независимо кога е въведена дигитализацията, е дадена възможност за конкретна преценка дали тя следва да се отнася само до новообразуваните дела или да обхване и висящите дела, водени на хартиен носител, които да се преобразуват в електронни.

 

5. Преходът у нас

Накрая следва да отделим внимание и на въпроса за прехода у нас от хартиени към електронни дела, което има правна и фактическа страна.

Нормативно преходът е регламентиран в §§ 216 – 218 и § 229 ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 62/9.08.2016 г.). Най-напред, според първоначалния вариант на § 229, т. 4 ЗИДЗСВ бе предвидено, че регламентацията за електронните дела влиза в сила три години след обнародването на закона в „Държавен вестник“ /т.е. от 9.08.2019 г./, който срок бе продължен на 1.01.2021 г. с изменението от ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 11/7.02.2020 г.). Това означава, че всички новообразувани на и след тази дата съдебни дела задължително следва да са само електронни, доколкото разпоредбите на чл. 360ж и чл. 360з ЗСВ не уреждат това като алтернативна възможност /не е казано „може“/, нито я обуславят от някакво решение на ВСС, а формулировките им са императивни. Аргумент в тази насока е и изричната разпоредба на § 218, ал. 2 ЗИДЗСВ, според която при наличие на решения на пленума на ВСС по § 216, ал. 1, т. 1 и 3 органът на съдебната власт води само електронни дела – тези решения касаят дела, образувани до 31.12.2020 г., а след като в тази хипотеза по тях следва да се водят само електронни дела, то на още по-голямо основание това важи и за делата, образувани на и след 1.01.2021 г., попадащи изцяло под действието на влизащите в сила от тази дата разпоредби на ЗСВ. При тези формулировки незаконни биха били всички отклоняващи се евентуални решения на ВСС или на административните ръководители на съдилищата, предвиждащи водене на нови дела на хартиен носител след 1.01.2021 г. Законът не разграничава видовете дела, т.е. това се отнася за всички видове съдебни дела, вкл. и за тези в административните съдилища. Следва обаче да се подчертае, че това се отнася само до новообразувани дела в първата инстанция, доколкото само по тях началната висящност на спора ще е поставена след 1.01.2021 г. Пренасянето на спора пред други инстанции не поставя ново начало на висящността на процеса, а е следващ етап в тази висящност по същото дело /същия спор/.

За делата, чиято висящност е започнала до 31.12.2020 г. включително, Пленумът на ВСС може до същата дата да приеме решение за извършване на действията по чл. 360ж, ал. 1 – 5 и по чл. 360а ЗСВ, както и за електронно водене на делата – така § 216, ал. 1, т. 1 и 3 и § 218, ал. 2 ЗИДЗСВ. Към настоящия момент такова решение обаче не е прието, а и не се планира. По тази причина понастоящем електронни съдебни дела в България няма. Всички новообразувани първоинстанционни дела на и след 1.01.2021 г. обаче трябва да бъдат само електронни.

Какво става с делата, които до 31.12.2020 г. са били образувани на хартиен носител и не са окончателно приключили до този момент? Отговорът дава § 218, ал. 1 ЗИДЗСВ, според която разпоредба всички дела, образувани на хартиен носител в 3-годишен срок от влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред, като по тях не може да се извършват процесуални действия в електронна форма от страните. Разпоредбата не е съвсем удачно формулирана и подлежи на разширително тълкуване, доколкото не е  логично да се отнася само до образуваните дела в периода между влизане в сила на ЗИДЗСВ /9.08.2016 г./ и 3 години след това, тъй като може да има и дела, образувани преди 9.08.2016 г., но също неприключени. Същевременно, предвиденият в нея 3-годишен срок очевидно е обвързан с първоначално предвидения 3-годишен срок за влизане в сила на закона в тази му част /§ 229, т. 4/, който по невнимание на законодателя не е изменен с промяната на срока на 1.01.2021 г. Ето защо тълкуването следва да е в смисъла, че всички неприключени окончателно до 31.12.2020 г. дела, които са били водени на хартиен носител, продължават да се водят на такъв и след 1.01.2021 г. до приключването им във всички инстанции, а не се преобразуват в електронни и за тях правилата на електронното правосъдие не се прилагат.

Фактическата страна на прехода обаче показа друг развой на събитията. На 18.06.2020 г. и 23.07.2020 г. Пленумът на ВСС прие решения, с които в изпълнение на задължението му по § 216, ал. 1, т. 6 ЗСВ и на осн. чл. 30, ал. 2, т. 18 и чл. 360б ЗСВ одобри разработената Единна информационна система на съдилищата /ЕИСС/ за използване във всички съдилища (с изключение на административните съдилища и ВАС) и постанови внедряването й. Приет бе и график за внедряването й в 153 съдилища – първоначално в 17 пилотни съдилища, а впоследствие във всички останали, в периода 23.06 – 14.09.2020 г. В двете решения не е изрично посочено кои дела следва да бъдат вкарвани в ЕИСС, но според спуснатите в съдилищата Методически указания, това следва да се отнася до всички разпределени в съответната инстанция дела след внедряването на ЕИСС в съответния съд. В раздел 6 „Преходен период“ от Методическите указания е разяснено, че не се предвижда извършване на миграция на дела от съществуващите информационни системи за управление на съдебни дела към ЕИСС, поради което през този преходен период  делата паралелно ще бъдат управлявани от досега действащите деловодни системи и от ЕИСС /т. 6.1 и 6.2/. Всъщност, думата „паралелно“ не е използвана съвсем точно, тъй като паралелно управление на делата от две информационни системи означава, че едно и също дело едновременно /паралелно/ трябва да се въвежда и води и в двете системи, а очевидно идеята е друга – всяко дело да се управлява от тази информационна система, в която е било първоначално въведено и да не се въвежда и в другата система, т.е. не се касае за „паралелно“, а за „разделно“ управление на делата във всяка от двете системи. Понататък в т. 6.5. от указанията са изброени хипотези от преходния период, които обаче по-скоро замъгляват отколкото разясняват ситуацията. Така напр. посочено е, че дела, образувани  в досега действаща деловодна система, ще приключват в нея, във всички случаи, когато и в горните инстанции не е въведена ЕИСС – не става ясно ако в горна инстанция е въведена ЕИСС и при инстанционния контрол делото е въведено в ЕИСС от тази инстанция, как ще приключи дело в предходната инстанция, което не е въведено в ЕИСС поради правилото в т. 6.1, след връщането му от горната инстанция. На следващо място, в т. 6.6 е посочено, че продължителността на преходния период „през който следва да се извърши въвеждане в ЕИСС на всички дела, които се водят на хартиен носител, съгласно изискването на чл. 360ж, ал. 1 от ЗСВ,  се определя с решение на Пленума на ВСС“. Формулировката оставя впечатлението, че решението на Пленума ще определи от кога и по кои дела следва да се приложи чл. 360ж ЗСВ, което категорично не отговаря на закона, който нито в чл. 360ж, нито в друга разпоредба, предвижда подобно правомощие на Пленума, а напротив – въвежда императивно изискване за приложение на чл. 360ж ЗСВ по всички първоинстанционни дела, образувани след влизането му сила /1.01.2021 г./.

Разминаване

В крайна сметка, идеята на ВСС е в ЕИСС да се въвеждат всички дела, които са били образувани в съответните инстанции след внедряването на системата в съответния съд, а така започна да се прилага и на практика в съдилищата, в които бе внедрена системата, без значение от инстанционния етап на делото. Не се прави разграничение дали според изискванията на ЗСВ делото следва да е на хартиен носител или само електронно, а се постановява повсеместно приложение след определена дата. Така приетото решение обаче се разминава с нормативната уредба.

Както бе посочено по-горе, ЕИСС е средството, чрез което съдилищата изпълняват задълженията си по чл. 360а, чл. 360ж и чл. 360з ЗСВ за образуване на електронни дела и за извършване на процесуални действия и актове в електронна форма, а не е обикновена деловодна система. Чрез ЕИСС трябва да се извършват всички процесуални действия по електронното дело в единствената им оригинална електронна форма, а не да се въвежда информация за вече извършени такива процесуалния действия по хартиените дела – каквато функция в момента изпълняват обикновените деловодни системи. По тази причина ЕИСС по замисъл е проектирана да бъде системата, чрез която делата ще се дигитализират след 1.01.2021 г. и ще бъдат управлявани електронните дела, поради което и съобразно изискванията на чл. 360а ЗСВ всички извършвани чрез нея процесуални действия и съдебни актове следва да се извършват само в електронна форма, изискваща и подписване с електронни подписи. Това е заложено в техническите алгоритми на работа с ЕИСС, без спазването на които не е възможно извършването на последваща електронна операция по обработка на делото в системата. Същевременно, системата е уеб базирана и интегрира всички работни процеси по управлението на делата, които до момента се извършват чрез отделни информационни системи /напр. ЦСРД, СИНС, деловодните системи и т.н./ и/или се извършват само в хартиена форма. Това обективно обуславя и значително по-усложнения начин на работа с ЕИСС в сравнение с досегашните деловодни системи, тъй като разликата е концептуална. Срещу по-голямата сложност обаче ЕИСС предлага пълно освобождаване от хартиения оборот, което значително ще намали необходимото работно време по обработката на едно дело, както и пълно освобождаване от воденето на съдебните регистри на хартиен носител, но тази екстра ще е приложима само за бъдещите електронни дела. Понастоящем такива няма – има дела на хартиен носител, чието управление само се подпомага от деловодни информационни системи, които не заменят хартиеното водене в нито един аспект.

С решението си ВСС на практика постанови, че за тези хартиени дела ЕИСС ще играе ролята на централизирана деловодна система, заменяйки досегашните, което не е нейното предназначение per se. По този начин работата на съдиите и съдебната администрация по обработката на едно дело нарасна двойно, тъй като към досегашната им „хартиена“ работа по делото беше добавена и нова – да дублират абсолютно всички /дори и най-дребните/ действия електронно в ЕИСС според алгоритмите на системата, вкл. и да подписват електронно, което досегашните деловодни системи не изискваха. Така вместо да облекчи работата по тези хартиени дела, ЕИСС значително я усложни и то без това да е нормативно изискуемо. Трябва дебело да се подчертае, че по дела, които се водят на хартиен носител, съдилищата не дължат по закон извършване на процесуални действия и актове в електронна форма /завършена с електронно подписване/, а дължат такива само в хартиена форма със саморъчно подписване – арг. и от § 218, ал. 1, изр. 2 ЗИДЗСВ. Оригиналът на делото е хартиеният, както и оригиналът на съответния съдебен акт. Ето защо въвеждащата се в момента информация в ЕИСС в цялата й пълнота представлява само електронно копие на хартиеното дело, а не електронно дело. От правна гледна точка подписването на електронните копия на съдебните актове с електронен подпис в ЕИСС е non sens и няма никакво правно значение по хартиените дела. Както бе посочено по-горе – то обаче има голямо техническо значение предвид алгоритмите на работа на ЕИСС. Едва след въвеждането на електроните дела, т.е. след 1.01.2021 г., оригиналът на делото и на съдебния акт ще бъде само електронния, а евентуална хартиена разпечатка ще има значението само на препис.

При това положение се поставя въпросът – защо беше необходимо ЕИСС да се въвежда за управлението и на сегашните хартиени дела и не можеше ли това да стане само за бъдещите електронни дела след 1.01.2021 г. Отговорът е, че от техническа страна това беше възможно да се случи, като за всички първоинстанционни съдилища /113 районни съдилища, 3 военни съдилища и СпНС/ то можеше да стане без никакви организационни проблеми. В тези съдилища се водят само първоинстанционни дела, поради което не би имало пречка ако постъпилите до 31.12.2020 г. дела се образуват и продължат да се водят по стария начин, а само постъпилите след 1.01.2021 г. дела се образуват и водят по новата ЕИСС – така както всъщност изисква законът /§ 218 ЗИДЗСВ/. Същевременно, това не би изключило възможността за част от тези първоинстанционни съдилища да се въведе пилотно ЕИСС още от сега /както се случи първоначално за 17 съдилища/, което е необходимо за тестване на системата и отстраняване на недостатъците.

За всички други съдилища, разглеждащи и дела като по-горна инстанция, подобен начин на процедиране също би могъл да се реализира технически, но със значителни организационни трудности. Тези трудности произтичат от процеса на делообразуване, който по правило следва да е единен в съответния съд. Това означава делата да се разпределят с една информационна система по поредността на постъпването им /чл. 9 ЗСВ/, както и да имат поредна номерация. В горните инстанции в продължителен период и след 1.01.2021 г. ще постъпват едновременно както стари хартиени, така и нови електронни дела. Ако в тези инстанции ЕИСС се прилага само за новите дела, а старите продължат да се водят по стария начин, то ще трябва да се раздели и процесът на разпределение, както и номерацията – електронните дела да се разпределят с ЕИСС, а хартиените да продължат да се разпределят чрез ЦСРД, поради което делата в ЕИСС да имат една номерация, а останалите друга. Това от своя страна ще доведе и до неравномерно разпределение на делата между съдиите в един съд и до неравномерна натовареност, тъй като едната система за разпределение няма да отчита резултатите от другата. Без съмнение така биха се създали сериозни организационни проблеми, вкл. и за воденето на съдебните регистри, но и сегашните с ЕИСС не са по-малки, тъй като цената, която плащат съдиите и съдебната администрация е твърде висока – значително увеличаване на работата им, в сравнение с тази по предишните деловодни системи, т.е. и единият и другият вариант не са безпроблемни и изборът е за „по-малкото зло“.

Тези разяснения обаче бе длъжен да даде ВСС, който далеч преди въвеждане на ЕИСС следваше да проведе мащабна разяснителна кампания в съдилищата, обяснявайки вариантите и рисковете и защо се избира приложения вариант, за да подготви психологически всички засегнати за предстоящата революционна промяна в начина на тяхната работа. Това не бе сторено, което е сериозен пропуск в комуникационната политика на ВСС, а въвеждането на ЕИСС стана по добре познатата ни командно-административна система и чрез финален спринт, вместо чрез метода на убеждението, внимателно и постепенно. Неадекватните действия на ВСС са на път да опорочат иначе добрата идея на ЕИСС, тъй като работещите в съдилищата се настроиха срещу нея с призиви въобще да бъде спряна и премахната, за което способстват освен обективно по-голямата сложност на системата, но и някои /отстраними/ недостатъци в нея, а всичко това се мултиплицира от обяснимия страх от новото и нежеланието за промяна в значителна част от колективите. Да се надяваме недоволството да не прерасне във „велико съдийско въстание“ срещу ЕИСС и до поредното неслучване на електронното правосъдие от поредната нова дата – 1.01.2021 г., вината за което ще бъде изцяло на ВСС.

Не става ясно и защо почти едновременно и повсеместно се внедрява ЕИСС във всички съдилища в страната /без административните/, което рязко контрастира с представения по-горе подход на значително по-развити в технологично и икономическо отношение държави като Германия и Австрия – в едната преходния период за въвеждането на електронни дела е до 1.01.2026 г., а в другата процесът е започнал от 2016 г. и до момента е въведено само в 17 пилотни съдилища без фиксиран краен срок за въвеждането в останалите. При това в българските съдилища понастоящем липсва необходимата хардуерна обезпеченост за електронизацията на делата. Така по образувани след 1.01.2021 г. електронни дела не е ясно как ще се провеждат откритите заседания, след като нито една съдебна зала не е оборудвана поне с допълнителен компютър, от екрана на който съдията да чете материалите по делото при липса на хартиена папка /такава няма да има предвид чл. 360ж, ал. 5 ЗСВ/. Очевидно това ще се компенсира чрез разпечатване на делото на хартия, което тотално ще обезсмисли идеята на електронното правосъдие, или чрез ползването в зала на лични устройства на съдиите. От ключово значение е и да се осигурят модерни сканиращи устройства от ново поколение с голяма производителност, двустранно сканиране и автоматичен режим на работа,  поне за най-големите съдилища, в които постъпват десетки хиляди дела годишно и обикновените скенери са крайно неподходящи за тези обеми. Не е известно в тази насока ВСС да предприема някакви действия.

6. Заключение

Замяната на хартиените дела с електронни е част от световната тенденция за преминаване към безхартиен документооборот в почти всяка човешка дейност – публична или частна. Процесът към това не е лесен, а преходът е продължителен. С особена сила това важи за консервативна система като съдебната предвид традициите, наслоенията от миналото и манталитетните особености. Прогресът обаче не може да бъде спрян и промяната рано или късно ще се случи. От нас зависи това да стане по интелигентен и балансиран начин, за да не остане електронното правосъдие само мираж на далечния съдебен хоризонт.

[1] вж. на https://www.justiz.gv.at/home/e-justice~736.de.html

[2] вж. повече на https://www.justiz.gv.at/home/e-justice/justiz-30~2c94848b5461ff6e01562be726d72d43.de.html

[3]https://www.bgbl.de/xaver/bgbl/start.xav?start=%2F%2F*%5B%40attr_id%3D%27bgbl117s2208.pdf%27%5D#__bgbl__%2F%2F*%5B%40attr_id%3D%27bgbl117s2208.pdf%27%5D__1599654417020

• Заглавието е на Де факто