DeFakto.bg DeFakto.bg
Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно, а всички броеве досега са на интернет страницата на Фондация Български адвокати за правата на човека.
Едно от публикуваните решения на ЕСПЧ е по делото Fartunova and Kolenchievv. Bulgaria (no. 39017/и засяга въпроса за допустимоста на жалбите пред Съда:
Жалбоподателите – двойка във фактическо съпружеско съжителство, се оплакват на основание чл. 8 от Конвенцията от невъзможността да изберат свободно фамилното име на децата си. На основание чл. 14 във връзка с чл. 8 от Конвенцията ( право на зачитане на личния и семейния живот б.р.) майката се оплаква и че в качеството си на неомъжена жена, чиито деца са припознати от бащата, не може да им даде своето фамилно име, за разлика от бащата – неженен мъж, чието фамилно име се дава на децата автоматично, по силата на закона.Съдът отклонява жалбите, ако не са изчерпани вътрешноправните средства за защита
Съдът намира, че жалбата следва да бъде разгледана през призмата на чл. 8 във връзка с чл. 14, но я обявява за недопустима, защото жалбоподателите не са се опитали да изчерпят нито едно вътрешноправно средство за защита, тъй като твърдят, че няма ефективно такова.
Съдът оставя отворен въпроса за ефективността на производството пред Комисията за защита от дискриминация в подобен случай поради изводите, които прави понататък относно Закона за гражданската регистрация (ЗГР), но отбелязва, че за жалбоподателите е бил открит съдебният ред по чл. 71 от Закона за защита от дискримина-ция. Отн осно чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Съдът е наясно, че исканията за промяна на името често са отхвърляни поради императивния характер на правилата за формирането му, но подчертава, че поради сложността и деликатността на въпросите от приложното поле на чл. 8 е особено важно да се даде възможност на властите да поправят положението, както и на Съда да съобрази мотивите на националните съдилища.
Жалбоподателите са имали доводи в подкрепа на искането децата да носят фамилното име на майката (напр. негативните конотации в това на бащата) и според Съда са могли да се позоват на практиката по Конвенцията, както правят пред него, и да опитат да оспорят отказа на нотариуса съгласно чл. 577 от ГПК или на длъжностното лице по гражданското състояние като отказ на административна услуга, или пък да искат промяна на името, да използват реда на чл. 542 или чл. 124, ал. 4 от ГПК, т.е. налице е поне едно вътрешноправно средство за защита, чието изчерпване не може да се разглежда като напълно безсмислено.
