Последни новини
Home / Законът / Из Съдийски вестник:  Съдебна практика по въпроси, свързани с упражняване на правото на протест (II)

Из Съдийски вестник:  Съдебна практика по въпроси, свързани с упражняване на правото на протест (II)

Defakto.bg

Когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира нападение, не може да се позовава на неизбежна отбрана

“Съдийски вестник” за втори път публикува мотиви на съдебно решение по  случай, свързан с правото на упражняване на протест, свобода на мисълта и изразяване на мнение.    Според  изданието,  запознаването със  съдебните актове, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието, както и за  съдиите заради  баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата.

“Ще публикуваме съдебните актове по делата, които са поставяли през последните години пред съда необходимостта да дефинира защитата на посочените права и границата при тяхното упражняване”, посочват издателите.   Идеята е  значима във време на граждански протести и арести, а винаги е ценно да се знае  с какви мотиви съдът прилага закона при повдигнати обвинения по повод конфликтни ситуации.

Из мотивите по присъда от 26.06.2015 г. по н.о.х.д. № 12996/2013 г. на Софийския районен съд, 112 състав, съдия Николай Урумов

На 26.02.2013г., около 20:00 часа подсъдимият Д. Ш. пътувал в лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ХХХХ, заедно със свидетеля Й. Д. и жената, с която Ш. живеел на семейни начала – А. Ч.. Автомобилът управлявала Ч., като същият се движел по бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ с посока на движение от Националния стадион „Васил Левски“ към Военна академия „Г. С. Раковски“.
Междувременно, в същия ден и час, на „Орлов мост“ се провеждал граждански протест срещу високите цени на електроенергията и правителството на Бойко Борисов. Движението през кръстовището на „Орлов мост“ било блокирано за автомобили. Протестът бил отразяван от редица национални медии, като на мястото били много журналисти.
Автомобилът, управляван от А. Ч., бил първа кола на кръстовището. Същата се изнервила, че не могла да премине и излязла от автомобила за да се разправя с протестиращите, с цел да я пропуснат да мине през кръстовището. Ч. говорила със свидетелката Б. Г., като проявявала вербална агресия спрямо последната, като викала и крещяла. В този момент подсъдимият Ш. излязъл от автомобила, сложил си качулката на суитчера, с който бил облечен, отишъл до Ч., като й казал да не се разправя. Същият започнал да вика на протестиращите, че „ей сега ще видят какво ще стане“, показал им среден пръст, хванал А. Ч. за ръката и я прибрал в колата. Ч. седнала на задната седалка на автомобила, на предната дясна седалка бил свидетелят Й. Д., а на шофьорското място седнал подсъдимият Ш. Ш. решил да потегли с автомобила, като изфорсирал няколко пъти двигателя на колата, в знак на предупреждение към тълпата да му направи път да мине. Протестиращите обаче не се отдръпнали, при което Ш. потеглил напред. Срещу колата се оказал свидетелят А. И., заедно с още няколко души, между които и свидетелят А. А., които били се подпрели на капака на колата с ръце, за да попречат на автомобила да потегли напред. Ш. обаче потеглил с „мръсна газ“ и някои от хората пред автомобила успели да се отдръпнат, като свидетелят А. успял да се отдръпне в страни, в следствие на което е бил ударен от дясното странично огледало на колата. А. И. обаче нямало накъде да се отдръпне и за да не го сгази приближаващият автомобил се хвърлил върху капака на колата и се хванал с ръце за ръба на същия – на мястото между предното стъкло и началото на капака на двигателя. В следствие на създаденото напрежение И. ударил няколко пъти по предното стъкло на автомобила, с цел да накара Ш. да спре движението на същия. Когато подсъдимият все пак спрял, А. И. паднал пред автомобила. Тогава Д. Ш. излязъл от колата и отишъл пред автомобила като започнал да рита А. И.
След като напрежението ескалирало протестиращите започнали да удрят по колата на Ш. и същата била напълно изпотрошена на външен вид. Свидетелят П. счупил задното стъкло (за което впоследствие е бил осъден). Свидетелят Д., който седял на предната дясна седалка на колата е бил ударен няколко пъти от протестиращите.
На мястото на протеста имало полицейски части и такива на жандармерията. След като същите забелязали възникналото напрежение веднага се намесили, задържали подсъдимия Ш. На същия е направена проба за наличие на алкохолна концентрация в издишания въздух, която била положителна. Впоследствие е направено изследване и на кръвна проба на подсъдимия, която е дала резултат, че Ш. е употребил алкохол, а точната концентрация в кръвта му е 1,1 промила на хиляда.
От заключението на конплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че подсъдимият е бил и е психично здрав, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и е възприемал правилно фактите и обстоятелствата от значение за наказателното производство.
При така установените фактически констатации съдът намира следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият Д. Ш. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 26.02.2013г. около 20:00 часа, в гр. София, на бул. „Христо и Евлоги Георгиеви”, на кръстовището с бул. „Цариградско шосе”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – по време на граждански протест, отразяван от средствата за масова информация, потеглил с управлявания от него автомобил Опел „Корса”, с рег. номер С ХХХХ, в посока от стадион „Васил Левски” към Военна академия, въпреки намиращите се пред автомобила граждани, като блъснал с предната част на автомобила А. Н. И. и със страничната част на автомобила А. К. А., и след като И. бил паднал пред автомобила, излязъл от него и му нанесъл удари с крак, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, както поради посочения начин за извършването му така и поради обстоятелството, че в непосредствена близост до мястото на деянието са се намирали множество протестиращи граждани, представители на МВР и журналисти.
Съдът намира, че действията на подсъдимия са непристойни и извършени с изключителна дързост. Ясно личат мотивите на същия да извърши деянието от поведението му (показването на среден пръст, заканите, че „сега ще видят какво ще стане“), за което са налични много и непротиворечиви доказателства. Да си позволи да премине с автомобил през група от хора, при положение, че същите не са го провокирали, че не е бил поставен в опасност или в ситуация на неизбежна отбрана, съдът намира за изключително дръзко и нагло действие, което очевидно нарушава обществения ред и спокойствие и подсъдимият е целял да покаже себе си, да изяви явното си неуважение към обществените порядки и морални принципи. Изключителна дързост е налице, тъй като подсъдимият е осъществил деянието си, въпреки че е съзнавал, че на мястото има множество полицаи и служители на жандармерията, както и журналисти. Самото обстоятелство, че Ш. е съзнавал, че тези представители на обществеността и служители, опазващи реда, са там и изпълняват служебните си задължения по опазване на реда и отразяване на събитието по национални регионални медии и въпреки това е пристъпил към изпълнение на деянието си, говорят за изключително незачитане на обществените порядки, което е дръзко и очевидно подкрепено от ярко изразено чувство за безнаказаност у подсъдимия.
Съдът намира обаче, че не е налице другият признак, обективиран в обвинителния акт, а именно, че деянието е извършено при изключителен цинизъм. Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС на Република България дефинира кога едно деяние е извършено при изключителен цинизъм – „…деянието се характеризира с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Хулигански действия, отличаващи се с изключителен цинизъм, следва да се считат и развратните действия, извършени публично и създаващи възмущение сред обществото, защото с тях се нарушават правилата за приличие. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскръбление...”.
Несъмнено не е налице изключителен цинизъм, като описаните по – горе непристойни действия не могат да се приемат за особено безсрамни, грубо нарушаващи нравствените принципи и чувства на гражданите, поради което съдът оправда в тази част от обвинението подсъдимия.
По доводът на защитата, че деянието си подсъдимият Ш. е извършил при ситуация на неизбежна отбрана съдът намира, че тази теза не може да бъде споделена, тъй като се опровергава от доказателствения материал по делото. В постановление № 12 от 1973г. Пленумът на Върховния съд на Република България е отбелязал, че неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона. Затова, когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание. От доказателствата по делото ясно личи, че подсъдимият и неговите спътници не са били нападнати от тълпата протестиращи, преди Ш. да се опита да премине през тълпата. Напротив, автомобилът е изпочупен след като Ш. е направил опит да мине с автомобила си през хората. Ето защо, съдът намира, че не е налице нападение, а след като не е налице нападение деецът не може да използва собственото си престъпно поведение, за да реагира в дадена ситуация. По тези доводи, настоящият състав намира, че Ш. не е действал при условията на неизбежна отбрана и следва да понесе наказателна отговорност за извършеното противоправно деяние.
Извън предмета на делото е дали процесният протест е бил разрешен от общината или не. Това обстоятелство е ирелевантно към състава на престъплението, за което на Ш. е повдигнато обвинение. Дори и проявата да не е била разрешена от съответните власти, то това не дава право на подсъдимия да преминава през тълпата с хора с управлявания от него автомобил.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – деецът е можел да ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е желаел тяхното настъпване. Имал е психическата годност да се въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.
По отношение на наказанието за извършеното деяние, съдът намира следното:
В настоящия случай, наказанието, което е предвидено от закона за престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, е до пет години „лишаване от свобода“. Подсъдимият е осъждан, а деянието му е извършено в изпитателния срок на предходно негово осъждане – по НОХД 6105 от 2012 г. По описа на СРС, По посоченото дело Ш. е бил осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 3 и му е наложено наказание в размер на три месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Актът на съда е влязъл в сила на 3.10.2012 г., откогато е започнал да тече и тригодишният изпитателен срок. Настоящото деяние е извършено на 26.02.2013 г., поради което е видно, че е осъществено в изпитателния срок. Съдът намира, че следва да се отчете и фактът, че към момента на деянието подсъдимият е бил с 1,1 промила концентрация на алкохол в кръвта. Това определено е изиграло значение, тъй като задръжките на подсъдимия са били занижени заради въздействието на алкохола. Съдът намира, че други смекчаващи отговорността обстоятелства не са налични.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита, че подсъдимият има обременено съдебно минало.
При това положение, съдът намира, че адекватното наказание на Ш. следва да се определи като шест месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Съдът намира, че това наказание би се оказало достатъчно за да постигне целите си, визирани в наказателния закон.
Налице са основания за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК и да бъде приведено в изпълнение наказанието по предходното осъждане на подсъдимия, а именно три месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи отделно и също при първоначален строг режим в затвор, тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД 6105/2012г. на СРС.
На основание чл. 59 от НК съдът приспадна времето през което подсъдимият Д. Ш. е бил задържан по настоящото дело и по НОХД 6105/2012г. на СРС.
(Акцентите са на Де Факто)

About De Fakto

Проверете също

Официално: 40 съдилища от общо 153 продължават да работят с ЕИСС

Общо 40 съдилища няма да спират да работят с Единната информационна система (ЕИСС). Това официално …

Есенната национална конференция: Адвокатите обсъдиха принципите на бъдещия си закон

През уикенда във  Варна се проведе Есенната национална конференция на българската адвокатура. На форума присъстваха …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.