Последни новини
Home / Законът / Христо Ангеличин окончателно оправдан и за “телефонните централи”, няма престъпление

Христо Ангеличин окончателно оправдан и за “телефонните централи”, няма престъпление

Defakto.bg

Бившият зам.-министър на външните работи Христо Ангеличин окончателно бе оправдан и по второ дело срещу него. То бе по обвинение за безстопанственост заради неупражнен контрол при закупуването на телефонни централи в 12 задгранични представителства. Прокуратурата бе изчислила щетите на 419 934,29 лева.

Невинен е, е окончателното решение от днес на върховните съдии от ВКС Татяна Кънчева – председател и докладчик, Теодора Стамболова и Петя Шишкова.

Това бе от серията дела на специализираната прокуратура срещу “хора от властта”. Ангеличин, заедно с бившия външен министър Даниел Митов окончателно бяха оправдани от ВКС по друго производство за използването на контрагент на Министерството на земеделието за покупката на самолетни билети, хотелски настанявания, медицински застраховки при служебните командировки на работещите в МВнР.

Двамата бяха в кабинета “Борисов” – 2.

По делото за телефонните централи, в което бе единствен обвиняем, Ангеличин бе признат за виновен и осъден на 2 години условно от Специализирания съд. Апелативният специализиран съд обаче го оправда и решението бе на съдиите Галя Георгиева, Румяна Илиева и Даниела Врачева от АСпНС.

Делото във ВКС е по протест на апелативната спецпрокуратура, поддържан от ВКП.

А върховните съдии са категорични – твърдяното деяние е несъставомерно, то ест не е налице извършено престъпление. Същият е аргументът за оправдателните присъди и по първото дело.

Из решението на Върховния касационен съд:

Върховният касационен съд също счита, че в конкретния случай подсъдимият А. не е годен субект на престъплението, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите на въззивния съд.

Субект на престъплението по чл. 219 ал.2 от НК могат да бъдат всички контролни органи, които имат задължение на упражняват предварителен, текущ и последващ контрол върху работата на лицата, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество. Тезата на АСпНС, че с процесната заповед № 95-00-386/08.10.2015 г. министърът на външните работи е делегирал на подсъдимия не свои, а чужди правомощия не може да бъде споделена. Прокурорът с основание възразява срещу тези доводи, позовавайки се на Устройствения правилник на МВнР, в който е описана йерархичната структура на министерството, правомощията и задълженията на длъжностните позиции и звената в него. Като централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на БР и международните отношения министърът има широки правомощия, включително да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и да бъде подпомаган от заместник-министрите. В съгласие с тези свои правомощия, с коментираната заповед № 95-00-386/ 08.10.2015 г. министърът е възложил на своите заместник-министри да наблюдават и контролират дейността на различните структурни звена в министерството. С нея обаче на подсъдимия е възложил само общи задължения за наблюдение и контрол над дейността на осем дирекции / включително на процесните три дирекции/, без да са конкретизирани действията, които той следва да извършва, контролирайки дейността на работещите служители и техните директори и то във връзка с осъществяваната от тях дейност по управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, което е задължително за да е осъществен съставът на чл. 219 ал.2 от НК. В същия смисъл ВКС се е произнесъл с решение № 270/16.04.2020 г. по к.д. № 1087/2019 г. на първо н.о., отнасящо се до същата заповед на министъра на външните работи, въз основа на която е поддържано обвинение за безстопанственост срещу същия подсъдим. С оглед на това, касационният състав приема за правилен извода на въззивната инстанция, че подсъдимият А. не е субект на вмененото му престъпление.

Законосъобразно въззивният съд е приел, че за да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 219 ал.2 от НК, деецът следва не само да не е изпълнил контролните си задължения върху друго длъжностно лице, но това подконтролно лице да е извършило престъпление. Съдебната практика е категорична, че престъплението по чл. 219 ал.2 от НК е невъзможно без престъпление по ал.1 от законовия текст /Р 379/76 г. II н.о./ или друго престъпление срещу собствеността или стопанството- присвояване документна измама, граждански деликт /Р 223/84 г. I н.о., Р 252/85 г. I н.о./. В случая обвинението не твърди тримата директори на дирекции- свидетелите М., И. и С. да са извършили каквото и да било престъпление при осъществяване на дейността си по управлението, разпореждането или отчитането на общественото имущество, поради което липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл. 219 ал.2 от НК.

В протеста се твърди, че липсата на обвинение спрямо подконтролните лица не е основание за оправдаване на подсъдимия, тъй като престъплението по чл. 219 от НК се извършва при непредпазлива форма на вината, може да бъде реализирано при независимо съпричиняване и не е необходимо наказателната отговорност на всички виновни лица да се ангажира в едно наказателно производство. Така изразената позиция е принципно вярна, но по делото липсва каквато и да било индикация, че обвинителната власт намира поведението на тримата свидетели за престъпно и за какво престъпление те биха могли да отговарят. Не се твърди, че някое длъжностно лице е извършило престъпление, причиняващо щета на МВнР, поради което е невъзможно ангажирането на наказателна отговорност на субекта по чл. 219 ал.2 от НК.

Не е реализиран и третият съставомерен признак на престъплението безстопанственост- неполагането на грижи за повереното имущество от субекта на престъплението да е довело до настъпване на значителни щети за предприятието или стопанството. Няма спор по делото, че в края на м.ноември 2016 г. инкриминираните средства са заплатени от задграничните представителства на фирма „Б.“, която се задължила да им достави и монтира автоматични телефонни централи. Няма спор също, че дружеството установило невъзможност да изпълни договореностите поради липса на регистрация по ДДС в съответната чужда държава и на 05.12.2016 г. върнало средствата на задграничните представителства. Тези обстоятелства сочат, че доставчикът се е отказал от изпълнение на договора и е върнал полученото. Досъдебното производство за извършено престъпление от длъжностни лица в МВнР е образувано на 16.12.2016 г., а подсъдимият А. е привлечен към наказателна отговорност на 16.01.2017 г. В момента на образуване на досъдебното производство, съотв. при повдигане на обвинението, платените средства вече са били върнати, поради което щета за МВнР няма, а това обстоятелство прави деянието на подсъдимия несъставомерно, защото липсва обективния състав на престъплението безстопанственост /Р 78/90 г. ОСНК/. Възражението в касационния протест, че връщането на паричните средства следва да се цени само като смекчаващо вината обстоятелство е неоснователно.

About De Fakto

Проверете също

След среща с прокурори в Хасково, Гешев изпратен от протестиращи с викове “Оставка” и “Гешев е позор”

Главният  прокурор  Иван Гешев  проведе среща с  магистратите от Окръжна и Районна прокуратура – Хасково, …

Спецсъдът освободи от ареста Елена Динева, жената на Васил Божков, срещу гаранция от 750 хил. лв.

Спецсъдът освободи под гаранция Елена Динева – жената до Васил Божков срещу  750 хил. лв. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.