Върховният административен съд да спре прилагането на системата в СРС, генерално – да отмени решението на съдебния съвет
Ден след като мнозинството от кадровиците във ВСС демонстрираха очевидно нежелание за същностно решаване на проблемите с новата Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС), а главният прокурор Иван Гешев обяви, че спирането й ще е „репутационен удар“ върху държавата и съвета, съдия отнесе казуса …. в съда.

В жалба до Върховния административен съд от днес Васил Петров от Трето гражданско отделение на СРС настоява да бъде отменено решението на ВСС за внедряването на системата в неговия съд. А до окончателното произнасяне по делото, ВАС да спре изпълнението на атакуваното решение. То ест да прекрати използването на ЕИСС в Софийския районен съд.
Васил Петров освен магистрат е и доктор по административно право. В жалбата си (пълният текст – по-долу) той детайлно мотивира основанията си за обжалване и правото си да оспори внедряването на ЕИСС в съда, в който работи. Така д-р Петров заявява, че решението на ВСС от 23 юли тази година за повсеместното внедряване на системата представлява съвкупност от индивидуални административни актове, адресат на които е всеки съд, включен към нея (извън ЕИСС останаха само административните съдилища и ВАС). Развива аргументи защо са застрашени неговите права, свободи и законни интереси като магистрат в най-големия съд в страната – СРС, което му дава и правото да обжалва решението. На това основание настоява и за спиране на изпълнението на задължителното използване на системата.
От жалбата се разбира също, че от 11 септември единната система вече е факт в СРС и съдиите имат реален опит от „сблъсъка“ с нея.
Тепърва предстои да видим дали ВАС ще приеме предизвикателството, отправено от съдия Петров, и ще се занимае с решаването на казуса, бунещ системата от няколко месеца. Залогът е голям – функционирането на правосъдието, стълб на правовата държава.
Миналата седмица 130 магистрати от СРС излязоха с предупреждение, че ако внедряването на ЕИСС не бъде спряно, те просто ще откажат да я прилагат. Към призива им се присъединиха и съдии от други съдилища.
ЖАЛБАТА НА СЪДИЯ ВАСИЛ ПЕТРОВ
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Понастоящем съм съдия в III гражданско отделение (брачен състав) на Софийския районен съд (СРС).
- Обжалваният административен акт
С предходно свое решение (което аз не обжалвам) от 18 юни 2020 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет (Пленум на ВСС) приема резултатите от изпълнението на Дейност 3.1. „Разработване на Единната информационна система на съдилищата“ (ЕИСС) – софтуерна разработка на системата и съпътстващата я документация, по проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на ЕИСС“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 г. с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова. На основание чл. 30, ал. 2, т. 18 и чл. 360б ЗСВ Пленумът на ВСС одобрява ЕИСС за използване във всички съдилища, с изключение на административните съдилища и Върховния административен съд. Прието е ЕИСС да заработи по одобрен график, като с цел гарантиране на приложимостта ѝ и в изпълнение на дейност 3.2. „Пилотно внедряване на ЕИСС“, използването ѝ в реална работна среда е разпоредено да стартира до края на м. юни в 17 пилотни съдилища, по посочен график.
Софийският районен съд не е сред тези 17 пилотни съдилища, които следва да изпробват приложението на ЕИСС.
С последващо решение, което аз обжалвам по настоящото дело, Пленумът на ВСС на 23 юли 2020 г. приема окончателен график на внедряване на ЕИСС в останалите съдилища в страната – след пилотните, без административните съдилища и Върховния административен съд. За Софийския районен съд, в който аз съм съдия, внедряването започва от 8 септември и приключва за срок от 4 дни. По т.1.3 е задължен председателят на съответния съд да осигури внедряването на ЕИСС.
В петък, 11 септември, ЕИСС е внедрен в СРС, ГО, и първите граждански дела вече се разпределят с тази нова система. В петък, 11 септември, аз получих и своя квалифициран електронен подпис. Съгласно Методическите указания за прилагане на ЕИСС, достъпни на сайта на ответника, след внедряването й в дадения съд всички нови дела се образуват в тази система, като до 31.12.2019 г. съдиите и съдебните служители паралелно обработват делата на хартия и в ЕИСС.
- Характер на обжалвания административен акт и допустимост за обжалването
Обжалваният административен акт е приет от Пленума на ВСС, с цитирано правно основание чл. 30, ал. 2, т. 18 и чл. 360б ЗСВ. Посочената норма дава правомощие на Пленума на ВСС да одобрява информационни системи, ползвани от органите на съдебната власт, след съгласуване с министъра на правосъдието и председателя на Държавна агенция „Добро управление“. ВСС в случая е постановил внедряването на една система в съдилищата от общото (гражданско) правосъдие постепенно, по график. Решението на Пленума на ВСС да се внедри ЕИСС първо в 17 пилотни съдилища, а после в останалите съдилища от системата на общото (гражданското) правосъдие е съвкупност от индивидуални административни актове – всеки един от които е насочен към всеки съд поотделно в графика за внедряване на ЕИСС.
С процесното решение, което обжалвам в частта за Софийския районен съд, не просто се постановява извършването на техническо действие по инсталирането на софтуерна програма и раздаването на флашки с квалифициран електронен подпис на съдии и съдебни служители, с него се задължава правно председателят на СРС да прилага ЕИСС. Решението по чл. 30, ал. 2, т. 18 и чл. 360б ЗСВ в случая е адресирано по отношение на конкретен орган на съдебната власт, конкретен съд (според графика за внедряване), то е индивидуален административен акт, насочен към адресат – държавно учреждение – съда, представляван от своя председател. Аз като държавен орган (съдия) и като магистрат в правоотношение със Софийския районен съд не съм адресат на този индивидуален административен акт. Не само адресатите обаче на индивидуални административни актове имат правото да ги обжалват, а всеки, чийто права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от акта или за които той поражда задължения – чл. 147, ал. 1 АПК.
Решението на Пленума на ВСС за внедряване на ЕИСС в СРС накърнява моите права и законни интереси като съдия. Принуждава ме да ползвам нова деловодна система, за която още към датата на решението за внедряването й в СРС, а и понастоящем, има многобройни доказателства за съществуващи недостатъци. Най-очебийните недостатъци, които мога да изтъкна, се състоят в това, че за обработката и зареждането на съдебен акт от съдията са необходими в пъти повече стъпки (кликвания) от съществуващите сега деловодни системи. Това в пъти забавя обработката на съдебните актове и отнема от времето за ползотворна работа. За свърхнатоварен съд като Софийския районен съд това означава сериозно забавяне на работата по всички дела, съответно решаване на делата извън разумните срокове и инструктивните такива по процесуалните закони, с последица опасност за дисциплинарно преследване на съдията, невъзможност за ползване на целия предвиден в ЗСВ платен годишен отпуск поради несвършена работа и др. Всички съдии в Софийския районен съд ще бъдем принудени да работим в извънработно време и почивни дни, за да смогнем да обработим доклада по делата в ЕИСС.
- Срочност на жалбата
Съгласно чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗСВ жалбата срещу решението на Пленума на ВСС се подава в 14-дн. срок от съобщаването на акта. На мен актът не ми е съобщаван, като не ми е известно кога той е съобщен на председателя на СРС. Следва да се има предвид обаче, че обжалваният акт е индивидуален административен акт и съгласно чл. 140, ал. 1 АПК когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В процесното решение на Пленума на ВСС липсват указания за обжалваемостта на акта и срокът за обжалване се удължава на 2 месеца, като дори да се приеме, че тече от датата на издаването на акт – 23 юли, то той към датата на настоящата жалба не е изтекъл.
- Пороци на обжалвания административен акт
Обжалваното решение е прието при липса на компетентност и в нарушение на материалния закон.
Електронното водене на делата е в сила от 01.01.2021 г. – арг. §§ 216 – 218 и § 229 ЗИД ЗСВ (ДВ, бр. 62/2016 г.). Преди тази дата делата са на хартиен носител, само писмените актове на съда са валидни, а техните електронни копия имат чисто деловоден характер.
Зa дeлaтa, образувани до 31.12.2020 г., Πлeнyмът нa BCC мoжe дo cъщaтa дaтa дa пpиeмe peшeниe зa извъpшвaнe нa дeйcтвиятa пo чл. 360ж, aл. 1–5 и пo чл. 360a ЗCB, ĸaĸтo и зa eлeĸтpoннo вoдeнe нa дeлaтa – арг. § 216, aл. 1, т. 1 и 3 и § 218, aл. 2 ЗИД ЗCB. Kъм нacтoящия мoмeнт тaĸoвa peшeниe нe e пpиeтo. Елeĸтpoнни cъдeбни дeлa в Бългapия нямa. От систематическото място на уредбата на информационните системи в глава 18а ЗСВ е несъмнен изводът, че в правомощие на Пленума на ВСС е да въведе електронно правосъдие чрез електронна информационна система на съдилищата, в която да се обективират актовете на съда в електронна форма. Чрез EИCC cъдилищaтa изпълнявaт зaдължeниятa cи пo чл. 360a, чл. 360ж и чл. 360з ЗCB зa oбpaзyвaнe нa eлeĸтpoнни дeлa и зa извъpшвaнe нa пpoцecyaлни дeйcтвия и aĸтoвe в eлeĸтpoннa фopмa, a нe да поддържат oбиĸнoвeнa дeлoвoднa cиcтeмa, в която се натрупват бази данни. Чpeз EИCC тpябвa дa ce извъpшвaт вcичĸи пpoцecyaлни дeйcтвия пo eлeĸтpoннoтo дeлo в eдинcтвeно валидната eлeĸтpoннa фopмa, a нe дa ce въвeждa инфopмaция зa вeчe извъpшeни тaĸивa пpoцecyaлния дeйcтвия пo xapтиeнитe дeлa – ĸaĸвaтo фyнĸция в мoмeнтa изпълнявaт дeлoвoдните cиcтeми. Πo тaзи пpичинa EИCC пo зaмиcъл е cиcтeмaтa на електронно правосъдие, в която актовете се обективират c eлeĸтpoнни пoдпиcи.
С обжалваното решение Пленумът на ВСС, въпреки че е цитирал като нормативно основание чл. 30, ал. 2, т. 18 и чл. 360б ЗСВ, не е въвел електронна информационна система в съдилищата, а само деловодна такава. Съдиите и съдебните служители са задължени да пренасят постановените на хартия актове в ЕИСС и да се подписват с квалифицирани електронни подписи, каквато е функцията на всяка обикновена деловодна система. Това следва от Методическите указания за ползване на ЕИСС. Пленумът на ВСС обаче няма правомощието да внедрява деловодни системи на съдилищата.
На следва място, налице е нарушение и на административнопроизводствените правила. Конкретно нарушено е правилото на чл. 9, ал. 2 АПК административният орган да събере служебно всички необходими за законосъобразността и целесъобразността на административния акт доказателства. След като с предходното свое решение от 18 юни 2020 г. Пленумът на ВСС е постановил внедряване на ЕИСС първо в 17 пилотни съдилища, е очевидно, че е следвало да се съберат сведения от тези 17 съдилища дали ЕИСС работи и дали има недостатъци, преди да я въведе в останалите съдилища. Като не го е сторил, административният орган е нарушил чл. 9, ал. 2 АПК и решението му е незаконосъобразно. Междувременно, събраните след процесното решение, доказателства, вкл. доклади от пилотни съдилища, установяват, че ЕИСС има редица недостатъци, които сериозно ще затруднят работата на съдилищата, а при свръхнатоварен съд като СРС могат да причинят и блокаж на работата. Прилагам достъпните ми доказателства за недостатъци на ЕИСС. Някои от недостатъците, цитирани в доклади от пилотните съдилища, са следните:
– вместо да ускори работните процеси, тя ги забавя, като удвоява, а при въззивните дела – утроява, времето, необходимо за обработката на делата;
– не дава възможност за лесно и бързо намиране и извличане на информация от тези, които я ползват;
– съдържа множество разрешения, които противоречат на процесуалните закони, нелогични са, излишни и несъобразени със спецификата на работата;
– за изпълнение на множество елементарни действия е предвидена дълга поредица от последователни стъпки – напр. работещият сам на себе си задава т.нар. „задача“, сам си я приема, сам си възлага изпълнението и го осъществява, като липсва оправдание да се преминава през такава тромава процедура за постигане на обикновен резултат, например подписване на изготвен акт;
– налага се протоколите от съдебните заседания да се подписват от всички членове на съдебния състав, в разрез с чл. 150, ал. 4 ГПК и чл. 311, ал. 2 НПК и е невъзможно да се нанасят направо в системата корекции от председателя на съдебния състав в протоколите преди тяхното подписване;
– протоколите от съдебни заседания следва да са готови само в деня на съдебното заседание, като това практически е невъзможно за нито един съдебен състав, което налага да се създават празни Уърдовски файлове с по едно заглавие в тях, които да се подписват и така да се „пази дата“ на съдебния протокол;
– заложените в системата бланки на съдебни актове-разпореждания, определения и решения са такива, че при създаването им в PDF формат, диспозитивите се визуализират без абзаци, излизат слети в един общ пасаж, с разместен текст;
– налице е проблем със заповедните дела: понастоящем данните, въз основа на които се издават заповеди по чл. 410 и чл. 417 ГПК, се въвеждат в специални формуляри (бланки в ЕИСС), след което съдията генерира проект на заповед, като данните се пренасят в стандартна бланка на заповед. Така генерираният проект на заповед не може да се редактира от съдията, тоест, той не може да коригира в проекта въведеното основание или размери, не може да промени структурата на текста, да редактира текста, да издаде допълнителна заповед при частична отмяна от горната инстанция и т.н.. В падащите менюта не са предвидени достатъчно опции на основанията, от които произтича вземането и др. Получава се резултат, че съдията трябва да постановява съдебния си акт по определена бланка като спазва дори словореда на заложеният диспозитив, което е недопустимо от гледна точка на закона и съдийската независимост;
– в ЕИСС е практически невъзможно да се правят справки по ключова дума и по име на страна, поради което и съдът не може да направи проверката по чл. 126 ГПК и чл. 299 ГПК.
– правата за достъп /протоколите от заседание при закрити врати, делата с ограничен достъп, съдебните актове, които се пишат директно в системата и др. са видни за всички останали потребители на системата с достъп от администратора. Колега съдия твърди, че пробно е опитал и е успял без проблем да редактира чужд съдебен акт в ЕИСС.
На основание всичко изложено по-горе моля да постановите решение, с което да отмените Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет от 23 юли 2020 г. по т. 1.2 и по т. 1.3 в частта му, с която се внедрява в Софийския районен съд считано от 08.09.2020 г. Единната информационна система на съдилищата
Особено искане: Моля да спрете изпълнението на оспорения административен акт, тъй като той причинява особени и непоправими вреди. Вредите не са от имуществен, а от неимуществен характер (поради което не са и поправими чрез заплащане на обезщетение в пари, а значи и че не са лесно поправими по см. на чл. 166 АПК) – сериозно забавяне на работата по всички дела, съответно решаване на делата извън разумните срокове и инструктивните такива по процесуалните закони, с последица опасност за дисциплинарното ми преследване и невъзможност за ползване на целия предвиден в ЗСВ платен годишен отпуск поради несвършена работа.
Следва да се има предвид, че аз не съм граждански, а брачен съдия. Още в първия работен ден след отпуската получавам дела за домашно насилие, дела за издръжка и дела с молби за привременни мерки за упражняване на родителските права, по които дължа произнасяне в 24-часов срок. Тези нови дела се образуват в ЕИСС.
Добре осъзнавам, че съгласно § 216 и § 218 ПЗР ЗСВ считано от 01.01.2021 г. в съдилищата ще бъде въведено електронно правосъдие и електронно водене на делата, като системата, която ще се ползва, почти сигурно ще бъде някаква версия на ЕИСС. При едно евентуално допуснато от Съда спиране на изпълнението на обжалваното решение обаче ще се даде възможност и ще се спечели време за, от една страна, отстраняване на недостатъците на ЕИСС, а, от друга, да не се блокира работата на СРС. Това е в несъмнен интерес на правосъдието като висша ценност и като благо за страните по делата.
На снимката горе: Протестен надпис на кабинет в СРС