Последни новини
Home / Законът / Процесът “Царска Бистрица” приключи, чака се решението на ВКС

Процесът “Царска Бистрица” приключи, чака се решението на ВКС

Defakto.bg

Делото за един от най-апетитните “царски” имоти – това за “Царска Бистрица” стигна до финал. Пред последната инстанция Върховния касационен съд (ВКС) днес защитниците на държавата и на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза изложиха финалните си аргументи по казуса.

Адвокатите на държавата са от кантората на Ирен Савова – днес във ВКС бе Марияна Попова. Защитник на Симеон е Ели Христова, на Мария-Луиза – Валя Гигова.

Делото “Царска Бистрица” бе спряно във ВКС, след като съставът от върховни съдии – Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева сезираха Конституционния съд с тълкувателно питане за правните последици от неговите решения, когато обявява за противоконституционен закон с еднократно действие. То бе обединено с други въпроси, на Пленума на Върховния административен съд, а решението на КС вече е факт. И делото за резиденцията бе разгледано от последната инстанция, чието произнасяне ще е окончателно. Днес ВКС даде срок за допълнителни бележки, след което ще излезе с решение. Вероятно в близките месеци.

Финалът за “Царска Бистрица” се чака с особено любопитство по няколко причини. Освен че, наред с “Врана”, това е дворецът, на който особено държи бившият премиер Сакскобургготски, именно за тях регионален министър бе пуснал молби за спиране на делата до постигане на споразумение между Симеон и държавата. След силния обществен отзвук, тези молби бяха оттеглени. Но най-вече – по казуса “Царска Бистрица” за разлика от другите дела, по които приемаше въпроса за собствеността (държавната) за безспорен, ВКС допусна обсъждане именно на собствеността. Питането до КС също бе пряко обвързано с изхода от процеса “Царска Бистрица”, както и с един от основните проблеми в него – за “валидността” на царската реституция, извършвана от областни управители, подчинени на някогашния премиер Сакскобургготски, на базата на решение на КС от 1998 г., отменил като противоконституционен еднократния закон от 1947 г. за конфискация на имотите на бившите царе и наследниците им.

Както е известно, решението на КС говори за последиците при ненормативни правни актове, прилагането на обявени за протиковоконституционни норми при висящи спорове и най-вече за наличието на “правен вакуум”, докато Народното събрание не запълни законодателно празнините. Преки отговори за “царските” дела там няма.

А друг ключов момент по т.нар. царски имоти е въпросът за същността на Интенданството, на чието име са нотариалните актове за дворци и гори. Дотук всички съдебни състави единодушно признаваха, че става дума за държавна служба.

Интендантството  не може да завладее и да свои за себе си частните имоти на царя, категорична бе днес пред ВКС адвокат Ели Христова.

Посочи специално решение от 1923 г., с които на Интенданството се възлага да обгрижва имотите на бившия цар Фердинанд (абдикирал през 1918 г.), което е признание на държавата, че те са частни имоти на царя.

Изтъкна, че няма сведения Интендантството да е демонстрирало отношение на собственик към дворците и горите. Посочи и титула на нотариалните актове за “Царска Бистрица” от 1930 г., в които посоченото основание не третира Интенданството като държавна служба.

Спря се на ефекта от решението на КС, а именно – произнасянето на Конституционния съд, че обявените за противоконституционни закони с еднократно действие стават невалидни от момента на приемането им (КС уточнява, че при ненормативните закони, приети преди новата Конституция, това важи от 1991 г.). Така вече няма никакво съмнение за правото на Симеон Сакскобургготски ex lege да се ползва от нормите на реституционния закон (за връщане на имоти, отнети без правно основание), заяви адвокат Христова.

Защитата на Мария Луиза се спря на всички допуснати в касацията въпроси. Валя Гигова бе категорична, че макар съставените през 1946 г. описи на “личните” царски имоти да нямат самостоятелен характер за доказването на правото на собственост, но по недвусмислен начин показват за кого е владян процесният имот “Царска Бистрица” от страна на  Интендантството. Няма никакво съмнение, че резиденцията не е третирана като държавна собственост, а като такава на царя, бе изводът. Адвокат Гигова прикани ВКС да цени и свидетелските показания, сочещи на личната собственост на царското семейство, макар да не са давани от очевидци, което днес е невъзможно.

Ако приемем, че Интендантството е своило за себе си частните царски имоти, това е все едно работник да завладява по давност имота на свой работодател, бе сочен пример. Адвокат Гигова обяви и че описите и протоколът за изземване на царските имоти се явяват всъщност удостоверение за собственост – частна, не държавна.

Ще започна отзад напред, с решение 5 от тази година на КС, заяви защитникът на държавата адвокат Марияна Попова. Като припомни казаното от КС – а именно че обявените за противоконституционни “стари” еднократни закони, губят сила от 1991 г., адвокат Попова бе категорична – безспорно е, че от 1947 г. до 1991 г. е имало създадени основания за собственост на държавата. “Ние не искаме от вас да приложите закон, обявен за противоконституционен, а да съобразите правните последици от него”, уточни тя. При това положение в никакъв случай не може да се приеме, че след решението на КС от тази година автоматично се признава правото на Сакскобургготски да получава реституция на общо основание, с аргумент, че имотите му са били отнети без правно основание. Не е било така и правното основание е съществувало, подчерта Попова. А законодателят имаше твърде дълго време да реши въпроса с “царската” реституция, но не го е направил и до днес.

Описите на имотите и протоколите не са и никога не са представлявали властническо изявление на държавата, за да се твърди, че те нещо доказвали, заяви адвокатката. Затова е абсолютно без значение и как са били именувани имотите в тях.

Ако приемем, че “Царска Бистрица”  е била личен имот на Фердинанд, то защо след абдикацията му дворецът минава към Борис, попита адвокат Попова. И обясни – абдикацията е политически акт и няма за последица предаване на личната собственост. Нещо повече, Фердинанд е имал и други деца, но резиденцията отива само към Борис, който става цар, а нотариалният акт за нея е на името на Интенданството. Защото това е държавната служба, която владее за Короната като институция, а не за монарсите като персони.

Накрая адвокат Попова се позова и на държавните бюджети от 1912 г. до 1946 г., в които неизменно освен за личната издръжка на царската фамилия, е имало отделно перо за Интенданството.

Дотук Софийският окръжен съд и Софийският апелативен съд еднозначно решиха спора за собствеността на “Царска Бистрица” в полза на държавата,  но отхвърлиха исканията за обезщетения от Симеон и сестра му Мария-Луиза за неправомерното ползване на имота.

Преди това държавата окончателно спечели заведените по нейни искове дела за “Ситняково” и “Саръгьол”, а съдилищата отхвърлиха исковете на Симеон за двореца “Кричим” и за бившето стопанството на УБО край Врана.

След решението на КС бе възобновено и заведеното от държавата дело срещу Симеон и сестра му за 16 500 дка рилски гори, което единствено още е на първа инстанция в Софийския окръжен съд. Следващото заседание ще е през октомври.
Третото нерешено окончателно “царско” дело – това за “Врана” е в Софийския апелативен съд и все още не е възобновено. На първа инстанция съдия Петя Алексиева от СГС призна държавата за собственик на двореца.

About De Fakto

Проверете също

Радев наложи вето на част от промените в Изборния кодекс, гарантират служебна победа на управляващите

Президентът Румен Радев наложи вето върху части от Изборния кодекс. Според него промените в изборното …

Омбудсманът към Караянчева: Осигурете пълноценен достъп на медиите в парламента

   Омбудсманът доц. Диана Ковачева изпрати писмо до председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.