Съдът потвърждава решението на Общия съд, с което се отхвърля жалба срещу ограничителните мерки, наложени на руски нефтени дружества от групата Rosneft във връзка с кризата в Украйна. Мерките са надлежно мотивирани и позволяват да са окаже натиск върху Русия поради ролята в тази криза, казва съдът с решение по дело C-732/18 P
Rosneft Oil Company PAO и др./Съвет. Съобщението е на пресслужбата на Съда на ЕС.
Случаят
От 31 юли 2014 г. насам Съветът приема ограничителни мерки, насочени по-специално към нефтения сектор в Русия, в отговор на действията на тази държава за дестабилизиране на положението в Украйна. Мерките по-специално включват забрани за износ на определени чувствителни изделия и технологии, предназначени за този сектор, както и ограничения за достъпа до капиталовия пазар на Съюза за някои оператори от същия сектор. Целта на мерките е Русия да плати по-висока цена за действията си за подкопаване на суверенитета на Украйна и да се насърчи мирното уреждане на кризата.
Редица руски дружества от групата Rosneft (наричана по-нататък „Rosneft“), специализирана в нефтения и в газовия сектор, подават жалба до Общия съд на Европейския съюз, с която искат посочените по-горе мерки да бъдат отменени. С решение от 13 септември 2018 г.1 Общият съд отхвърля жалбата. Същите дружества обжалват решението на Общия съд пред Съда.
Решението
С днешното си решение Съдът отхвърля изцяло жалбата на дружествата срещу решението на Общия съд.
Съдът отхвърля твърдението на Съвета, че липсва процесуална предпоставка за разглеждането на някои основания от жалбата поради силата на пресъдено нещо, с която се ползвало решение Rosneft на Съда от 28 март 2017 г.2. Според Съда дори да се приеме, че съдебно решение, постановено в преюдициално производство, може да се изтъкне в подкрепа на такава липса на процесуална предпоставка, страните по настоящото дело не са същите като тези по делото, по което е постановено това решение. Не може съответно да се приеме, че са изпълнени условията, за да се констатира силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение.
По съществото на спора, Съдът най-напред потвърждава, че оспорваните забрани за износ представляват мерки с общо приложение, макар поради особеностите на посочения сектор да е възможно броят на операторите, които действително спадат към него, да е доста ограничен. Поради това Общият съд правилно констатира, че за да мотивира тези мерки Съветът е могъл само да изложи, от една страна, цялостното положение, довело до приемането им, и от друга страна, общите цели, които се преследват с тази мерки, и че Съветът не е бил длъжен да мотивира тези мерки специфично и конкретно.
Що се отнася до мотивирането на индивидуалните ограничения, наложени на въпросните дружества, относно достъпа до капиталовия пазар, Съдът припомня, че Rosneft е голямоператор в руския нефтен сектор, мажоритарен собственик на чиито дялове е руската държава, и че посочените дружества не оспорват, че отговарят на заложените от Съвета критерии за прилагането на такива целеви мерки. Ето защо, предвид цялостното гореописано положение и целите, преследвани с всички приети от Съвета ограничителни мерки, Съдът потвърждава преценката на Общия съд, че въпросните дружества няма как да не са били наясно с причините, поради които са им наложени въпросните целеви ограничения.
След това Съдът посочва, че както забраните за износ, така и ограниченията за достъпа до капиталовия пазар на Съюза очевидно допринасят за постигането на преследваната от Съвета цел. Поради това, противно на твърденията на посочените по-горе дружества, Общият съд не е допуснал грешка, приемайки че тези мерки не са явно неподходящи с оглед на тази цел.
Накрая, след като припомня, че разглежданите ограничителни мерки са съвместими със Споразумението за партньорство Европейски съюз—Русия3, Съдът констатира, че Общият съд не е допуснал грешка, приемайки че мерките съответстват и на ГАТТ4. Всъщност, аналогично на посоченото споразумение, ГАТТ също съдържа разпоредба, която е посветена на „изключенията във връзка със сигурността“ и която при обстоятелства като довелите до приемането на оспорваните мерки позволява на договарящите се страни да вземат всички необходими мерки за защитата на основните им интереси в областта на сигурността.
2 Решение на Съда от 28 март 2017 г., Rosneft (C-72/15, вж. също прессъобщение № 34/17).
3 Споразумение за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, подписано в Корфу на 24 юни 1994 г. и одобрено от името на Европейските общности с Решение 97/800/ЕОВС, ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 30 октомври 1997 г. (ОВ L 327, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 70, стр. 3).
4 Общо споразумение за митата и търговията.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA.