Последни новини
Home / Законът / Из “Съдийски вестник”: Съдебна практика по въпроси за правото на правото на протест и изразяване на мнение (III)

Из “Съдийски вестник”: Съдебна практика по въпроси за правото на правото на протест и изразяване на мнение (III)

Defakto.bg
Нападението над полицейски служители и неизпълнението на законно дадени техни разпореждани,  не съответства на установеното право на мирен протест
“Съдийски вестник” за трети публикува мотиви на съдебни решения,  свързани с правото на упражняване на протест, свобода на мисълта и изразяване на мнение.   Запознаването със   съдебните актове, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието, както и за  съдиите заради  баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата, сочат издателите.
“Де Факто” препубликува  и третият  съдебен акт на “Съдийски вестник”, който намираме, че има важно просветителско значение за гражданите.
Решение от 3 септември 2020 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 17 състав по НАХД № 11730/2020 г., съдия Радослава Качерилска, по реда на чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство:
Съдът след съвещание и след като съобрази събраните по делото доказателства и становището на нарушителя, установи следното:
Производството е по реда на чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство. Образувано е по повод постъпил в СРС акт за констатиране на дребно хулиганство срещу Д. П. С. за това, че на 02.09.2020 г. около 09.30 ч. в гр. С., на ул. Княз Александър I, срещу сградата на БНБ е извършил непристойна проява, а именно опитвал да попречи на задържане от полицейски орган на баща му П. Д. С., който е нарушавал обществения ред на протестно мероприятие по същото време; скъсал ремък на каска на полицейски служител К. Ч. П. от 01 РУ П. и оказал яростна съпротива при задържането му, като посоченото деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
Нарушителят С. даде обяснения пред съда, в които отрича да е оказал съпротива при ареста си, да е късал ремъка на каската на полицейски служител или да му е оказвал съпротива,като единствено сочи,че е хванал за ръката своя баща, когато последният е бил нападнат от полицейски служители. Освен това С. описва и последващото поведение на полицейски служители, които са му нанесли удари и са му причинили телесни увреждания, установени в образуваното досъдебно производство във връзка с извършени от баща му П. С. престъпления по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 и по чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 от НК.
В хода на така образуваното досъдебно производство са събрани гласни и писмени доказателства, които касаят освен деянието на обвиняемия П. С., така и на нарушителя Д. С. и копия от които са представени по настоящото дело.
СЪДЪТ, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства по досъдебното производство, обясненията на нарушителя и показанията на свидетеля, неговия брат П. С., намира за установеното следното от фактическа и правна страна:
На 2.09.2020 г. около 09.30 ч. Д. С. се намирал с баща си и брат си в гр. С., ул.Княз Александър I срещу сградата на БНБ, където тримата участвали в протест. В един момент баща му П. С. се насочил към полицейския кордон и се опитал да го пробие, блъскай намиращи се в близост служители на МВР. След като същите се прегрупирали и свидетелят К. П. се опитал да задържи П. С., хващайки го за раницата му, последният оказал съпротива и се опитал да се измъкне. При това нарушителят Д. С. се приближил до баща си, хванал го за ръката и се опитал да го освободи от полицейските служители. Нарушителят Д. С. се съпротивлявал, викал „оставете баща ми“ и в един момент хванал за ремъка каската на служителя К. П. от 1 РУ П. /която той държал в ръката си/ и я скъсал, след което каската паднала. Незабавно след това и двамата С. били задържани, като по време на задържането им им били причинени описаните в протоколите за тяхното освидетелстване телесни увреждания. След като известно време те били оставени да лежат на земята с ръце зад гърба, били отведени до 01 РУ СДВР и задържани.
По този повод срещу Д. С. е изготвен АКТ за констатиране на дребно хулиганство по реда на УБДХ, който му е надлежно връчен и въз основа на който е образувано настоящото производство.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото доказателства, обясненията на нарушителя, показанията на свидетеля П.С., както и събраните по досъдебно производство № …/2020 г. по описа на 1 РУ СДВР гласни и писмени доказателства и преди всичко показанията на полицейските служители К. П., М. С. и Я. А., протоколи за освидетелстване, ведно с фотоалбум за свидетеля П. и други.
Съдът намира, че доказателствата по досъдебното производство са непротиворечиви и еднопосочни и категорично установяват изложената фактическа обстановка. От друга страна съдът намира, че не следва да кредитира дадените днес обясненията от нарушителя С. и неговия брат свидетеля С., доколкото същите несъмнено са заинтересовани от изхода на делото и показанията им са нелогични преди всичко по отношение на първоначалния контакт между баща им и полицейските служители и последващото поведение на органите на МВР. Съдът намира за житейски недостоверно описаното от нарушителя и свидетеля С., че както са си стояли в близост до кордона на полицейски служители, без да ги провокират по някакъв начин, същите са били нападнати, а при нападението върху баща им, нарушителят Д. С. не е направил нищо съществено в опита си да помогне на своя баща.
От друга страна съдът намира, че изложената от тримата свидетели – полицейски служители, в досъдебното производство фактическа обстановка е логична и непротиворечива и изгражда една достоверна картина на случилото се, като обаче и спестява последващи действия на полицейски органи срещу задържаните лица. Но във връзка с последното следва да се има предвид, че това попада извън предмета на настоящия процес.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното от нарушителя Д. С. от обективна стана представлява дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Същото е непристойна проява изразяваща се в незачитане на установения в страната ред.
Поради ниската степен на обществена опасност на деянието извършеното не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а следва да се приеме за непристойна проява, санкционирана по УБДХ.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал поведението си и факта на оказаната съпротива на полицейския орган, като е целял настъпване на обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Непосредствената му цел е била да освободи баща си от полицейските служители, които са се опитвали да го задържат, но при това той е съзнавал, че неизбежно ще извърши инкриминираните действия изразяващи се в грубо отношение към полицейските служители, оказване на съпротива и скъсване на част от оборудването на полицай Петров – ремъка на неговата каска.
С тези си действия нарушителят Д. С. е нарушил обществения ред и спокойствие, като се е държал непристойно на обществено място и е проявил неуважение към обществото в лицето на полицейските служители.
Действително Конституцията и законите в страната регламентират правото на мирен протест, но в случая следва да бъде подчертано, че именно мирният протест е законоустановен, като той не следва да включва такива прояви, които нарушават правото на здраве, живот, придвижване, свобода, спокойствие на другите граждани и не допуска такива прояви, които излизат извън рамките на допустимото, оправдавайки се с определени политически или социални искания.  Нападението над полицейски служители, неизпълнението на законно дадени техни разпореждания не съответства на установеното право на мирен протест и в случая представлява хулиганско действие по смисъла на УБДХ.
При определяне вида и размера на наказанието на нарушителя СЪДЪТ отчете тежестта на нарушението, особените обстоятелства при неговото извършване и провокирането на сериозен конфликт между протестиращи и полицейски служители, данните за имущественото състояние на нарушителя и неговата трудова ангажираност.
С оглед на тези обстоятелства СЪДЪТ намира, че следва да наложи на нарушителя Д. С. административно наказание ГЛОБА над минималния предвид от Указа размер, а именно в размер на 300 лв., което е към средата на предвиденото наказание. От друга страна съдът намира, че по-тежкото предвидено в Указа наказание е прекомерно и не следва да бъде налагано.
Така мотивиран Софийски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Д. С. ЗА ВИНОВЕН за това, че на 2.09.2020 г. около 09.30 ч. в гр. С., на ул.Княз Александър I, срещу сградата на БНБ е извършил непристойна проява, а именно опитвал да попречи на задържане от полицейски орган на баща му П. Д. С., който е нарушавал обществения ред на протестно мероприятие по същото време; скъсал ремък на каска на полицейски служител К. Ч. П. от 1 РУ П.и оказал яростна съпротива при задържането му, като посоченото деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а се явява дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, поради което и на основание чл. 6. ал. 1. б. „а”, вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 (триста) лева.

About De Fakto

Проверете също

В сила е забраната за посещения в дискотеки, нощни барове и клубове на закрито до 8 ноември (заповедта)

От 06.00 ч. на 25.10.2020 г. до 00.00 часа на 08.11.2020 г.  като временна противоепидемична …

Памет: Преди година, С 20 “за” срещу 4 “против” ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор

Точно преди една година, на 24 октомври 2019-а, Пленумът на Висшия съдебен съвет избра Иван …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.