Последни новини
Home / Законът / Прието на първо четене: Нови норми за оспорване на бащинството в Семейния кодекс

Прието на първо четене: Нови норми за оспорване на бащинството в Семейния кодекс

Defakto.bg

Промените са в отговор на решения на Евросъда в Страсбург

Със 75 “за”  и 17 “въздържали се” Народното събрание одобри на първо четене промени в Семейния кодекс, свързани с оспорването на бащинството. Те са предложени от кабинета в изпълнение на няколко решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Гласуването мина без дебати в пленарна зала.

Поправките “поправят” срока, в който съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, родено в брака или до 300 дни от неговото прекратяване. В момента срокът за този иск е до изтичането на една година от узнаването на раждането (чл. 62, ал.1 СК).

Гласуваната днес на първо четене добавка гласи:

  1. В ал. 1 се създават изречения трето и четвърто:

Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора по същество при зачитане на най-добрия интерес на детето.“

Едновременно с това се разширяват и възможностите на самото дете да оспори вмененото бащинство – по действащата разпоредба на Семейния кодекс може да го направи до една година от навършване на пълнолетие (чл. 62, ал.4 СК).

Промяната е:

  1. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Детето може да оспори бащинството от навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на пълнолетие.“

И още и най-вече – заонът дава право на биологичния баща сам да атакува пред съда признатото бащинство на другиго:

  1. Създава се нова ал. 5:

„(5) Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход.

Освен това, според приетия на първо четене проект страна по исковете за оспорване на бащинството освен майката, детето и съпругът вече може да бъде и “лицето, което твърди, че е биологичен баща.“

Въвеждат се и нови възможности за оспорване на припознаването, дадени досега на родителя или на навършилото 14 г. дете. (чл. 66 СК).

Промените дават таава възможност на социалните служби, на всеки с претенции да е родител вна припознатото дете, както и на прокуратурата.

  • 4. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1 се създава ново изречение второ:

Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в най-добър интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето.

Алинея 5 се изменя така:

„(5) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход.“

  1. Създава се ал. 6:

„(6) Когато интересите на детето го налагат, припознаването може да бъде оспорено и от прокурора чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител.“

А в преходна разпоредба изрично се записва, че срокът за оспорване на припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г., започва да тече от влизането на закона в сила.

Решенията на Евросъда в Страсбург

 В решението по делото „Докторов срещу България“  (жалба № 15074/08) е установено непълно съответствие на чл. 8 от Конвенцията, тъй като жалбоподателят не е имал правната възможност да оспори презумпцията за бащинство, се сочи в мотивите към проекта.

Предмет на правния спор пред българските съдилища е предявен иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от СК (отм.) от бившия съпруг на майката, който е активно легитимиран да оспори бащинството в едногодишен срок от узнаване на раждането. Жалбоподателят твърди, че едва след разтрогването на брака си с майката на детето или три години след раждането е научил, че той не е биологичният баща на роденото по време на брака им дете. Направените ДНК тестове доказвали, че детето не произхожда от него. Съдилищата, в рамките на триинстационен съдебен процес, отхвърлят исковата претенция на жалбоподателя като недопустима с мотива, че искът е предявен след изтичане на предвидения преклузивен срок.

Съдът разглежда въпроса дали отказът на националните съдилища да разгледат по същество заведения иск, позовавайки се на приложимото право, е „необходим в едно демократично общество“.

Съдът посочва, че приложимата законова уредба на разглежданите обществени отношения може и да е подходящо средство за осигуряване на справедлив баланс, обаче изключително стриктното прилагане на предвидения в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от СК (отм.) срок, чийто начален момент започва да тече от раждането на детето, а не от момента, в който жалбоподателят научава, че най-вероятно той не е баща на детето, не предоставя пропорционален баланс на конкуриращите се интереси на спорещите страни. Съдът приема, че макар и законовата регламентация, предвиждаща ограничение във времето за предявяване на иск по чл. 33, ал. 1 от СК (отм.), да не е лишена от разумно основание или да не е произволна, то не може да се счете за пропорционална предвид особените интереси, които са заложени, както и стриктния подход при нейното прилагане.

Според заключенията на Съда невъзможността да бъде разгледан искът на жалбоподателя, както и да бъде съобразено индивидуалното му положение е непропорционална намеса, несъответстваща на преследваната легитимна цел, и обосновава непълно съответствие на чл. 8 от Конвенцията.

Предложената нова ал. 5 на чл. 62 има за цел да попълни пропуска в действащото законодателство и да осигури правна възможност на трети лица, претендиращи биологично бащинство, да оспорят презумптивното бащинство по чл. 61, ал. 1 от действащия Семеен кодекс. Такива искове съгласно актуалната редакция на чл. 62 от СК от 2009 г. не са изрично предвидени, но са предявявани пред българските съдилища (например определение № 292/28.06.2019 г. по  ч. гр. д. № 1634/2019 г. на III г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274,
ал. 3 от ГПК). При действащата нормативна уредба, за да ги разгледа като допустими, българският съд може да ги квалифицира единствено като искове с правно основание чл. 8 от Конвенцията, но някои съдилища ги приемат за недопустими, което от своя страна е основание този проблем да достигне до ЕСПЧ под формата на жалба.

Според тълкуването на ЕСПЧ по жалбата „Л.Д. и П.К.”  (№ 7949/11 и 45522/13):

„Биологичният баща не следва да бъде напълно лишен от възможността да установи своето бащинство или да бъде изключен от живота на детето, освен по императивни причини, свързани с висшия интерес на детето.”

С предложената разпоредба са свързани предлаганите изменения и допълнения в чл. 63, с които се допуска възможност страна по исковете за оспорване на бащинство да бъде и лицето, което твърди, че е биологичен родител.

По решението на Съда, постановено по обединени жалби „Л.Д. и П.К. срещу България“ (№ 7949/11 и № 45522/13), е установено непълно съответствие на Семейния кодекс, касаещо оспорване на припознаването, с чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) от Конвенцията.

В основата на спора по горепосоченото дело е отхвърлянето от българските съдилища като недопустими на исковете, предявени от двамата жалбоподатели, за оспорване на извършено спрямо деца, по отношение на които те твърдят биологично бащинство, припознаване и съответно установяване на действителния им произход.

Във връзка с това Съдът е приел, че вътрешното законодателство не предвижда правната възможност предполагаемият биологичен баща на дете, чийто произход вече е бил установен чрез припознаване, да го оспори директно и да установи собственото си бащинство. Съдът констатира, че националните съдилища отхвърлят предявените искове само с мотива, че жалбоподателите (съответно ищците в националното производство) нямат процесуална легитимация да заведат иск за оспорване на припознаване, както и че децата вече имат установен произход, без да разгледат индивидуалното положение на всеки един от заинтересованите лица, в т.ч. детето, майката, законния баща и предполагаемия баща.

Според практиката на Съда абсолютната невъзможност за предполагаемия биологичен баща да установи своето бащинство с единствения аргумент, че вече друг мъж е припознал детето, не съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията.

Според заключенията на Съда невъзможността на жалбоподателите да оспорят установения произход и да докажат собственото си бащинство води до непълно съответствие на чл. 8 от Конвенцията.

 

About De Fakto

Проверете също

Памет: Преди година, С 20 “за” срещу 4 “против” ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор

Точно преди една година, на 24 октомври 2019-а, Пленумът на Висшия съдебен съвет избра Иван …

Председателят на Съвета на нотариусите поздрави колегите си с 24 октомври – Ден на нотариуса

Днес нотариусите честват своя професионален празник:   24 октомври – Ден на нотариуса.  На този ден …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.