Парламентът прие на първо четене промените в Закона за административните нарушения и наказания. Със законопроекта се създават гаранции за защита на гражданите в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, като се предвижда обжалваемост на всички актове, които засягат правата и интересите им, заяви Анна Александрова от парламентарната трибуна.
Законът дава възможност за приключване на административнонаказателното производство със споразумение. Предвидено е, че извършителите на административни нарушения ще могат да сключват споразумения, като срещу това няма да плащат пълния размер на глобата, а 70% от минимума, предвиден за извършеното нарушение. Когато в закона няма минимум, санкцията ще се ще се определя „по договаряне между страните“, но не повече от 70% от половината от максимума. Инициативата за споразумение може да е както на нарушителя, така и на наказващия орган.
Съществено условие е определената в споразумението глоба да бъде платена в 14-дневен срок от сключването му, в противен случай то се разваля.
Споразумение не може да се сключва, когато: нарушението е извършено повторно или е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание, също и ако е издадено предупреждение за нарушение от същия вид. Също и ако нарушението представлява престъпление, както и когато признанието на нарушителя не се подкрепя от събраните доказателства по преписката.
Срокът за обжалване на наказателните постановления се удължава от 7 на 14 дни, т.е. изравнява се с този за оспорване на административните актове по АПК. Предвижда се, че когато в наказателното постановление или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът се удължава на 2 месеца. А ако погрешно е записано, че постановлението не подлежи на обжалване, срокът се удължава на 6 месеца.
Записано е също, че предупреждението при маловажен случай ще се отправя в писмен вид и ще подлежи на обжалване и протест, включително и на възобновяване. В закона е записано, че: „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. Според Филип Повов (БСП) записът е сбъркан, защото не е посочено ясно кои случаи са маловажни и какви са критериите да бъдат определени като такива, а това „създава възможност за абсолютно разнородна практика на наказващите органи в страната“. Той настоя ясно да се опише какво е незначителност на вредните последици и кой я преценява.
Разширява се и кръгът на лицата, които могат да инициират тълкувателна практика на върховните съдебни инстанции, като се включват Министерският съвет, всички министри и колективни органи на власт, създадени със закон, в случаите когато имат правомощия по прилагане на съответния закон.
Висшият адвокатски съвет, който принципно подкрепи проекта, изрази неодобрение към разширения кръг от лица, които могат да искат тълкувателни решения и постановления. „Това решение е необосновано и противоречи на основни правни принципи и положения“, заявиха адвокатите.