DeFakto.bg DeFakto.bg
Освен право на индивидуална конституционна жалба на всеки български граждани, проектът за промени в Конституцията, подготвен от екипа на държавния глава, ще предложи достъп до КС да получат всички съдебни състави в страната, а не само на върховните съдилища, както е сега. Това заяви проф. Емилия Друмева бившият конституционен съдия и секретар по правните въпроси в президентството пред БНР. След като всеки съдия от който и да е съд може да отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС и да иска тълкуване на разпоредби от европейското право, е повече от логично съдиите и съдебните състави от всички съдилища да могат да се обръщат към националния Конституционен съд с въпроси за тълкуване или противоконституционност на разпореди и закони, обясни проф.Друмева. От думите и се разбра, че пpoeĸтът зa измeнeния нa Koнcтитyциятa, ĸoитo дъpжaвният глaвa щe пpeдлoжи, ще мoгaт дa ce пpиeмaт oт Oбиĸнoвeнo, a нe oт Beлиĸo нapoднo cъбpaниe, a нeгoвa ocнoвнa гpижa e да се реши проблема за нeзaвиcимocттa нa cъдa и oтчeтнocттa нa пpoĸypaтypaтa. Проф. Друмева коментира още, че в проектът цели да уточни фунцкиоцаналната рамка на дейността на ВСС и прокуратурата, за да се избистрят и правомощията, които им се възлагат.
По повод предложения от ГЕРБ за „рестарт на държавата“ и идеята за свикване на Велико Народно събрание тя изтъкна, че за намаляваене на броя на народните представители няма изричен запис в Конституцията, че е необходимо непременно ВНС. „Това е едно произнасяне на Конституционния съд, което бе направено по повод един от референдумите, които бяха предложени и проведени преди няколко години, така че това е въпрос на интерпертация“, смята бившият конституционен съдия.
Що се отнася до всички други промени, считам и това не е само мое мнение, че за тях Велико Народно събрание не е необходимо, защото не става дума нито за промяна във форма на държавно управление, нито се променят границите, нито начина на промяна на Конституцията. Такова „упражнение“ трябва да се предприема само тогава, когато са налице обществена потребност, осъзната необходимост, обстоятелства, които са изрично разписани в самата Конституция“, отбеляза проф. Друмева.
По повод отхвърленото вето върху промени в Закона за съдебната власт, тя заяви, че: Бонусите за членовете на Висшия съдебен съвет създават несъмнено привилегировано положение, различно от общия ред, по който се заемат длъжности в съдебната власт, коментира професорът по конституционно право.
„Това, което прави впечатление и е укоримо, е, че тази разпоредба, върху която бе наложено вето, за втори път е предмет на промяна тази година, като имаме предвид, че вече има дело пред Конституционния съд и становищата, които са представени, включително на президентската институция, почти всички са в посока, че действащата разпоредба, е противоконституционна. И неочаквано в Народното събрание се прокара изменение, което привидно смекчава този бонус, като дава решението да е в компетенцията на Висшия съдебен съвет. Може да повиши съответния член на ВСС на по-висока длъжност при напускане на ВСС, но може и да не го повиши“, коментира проф. Друмева.
Според нея това „смекчаване“ поставя възможност за още по-голяма зависимост – едни членове на ВСС, които „слушат“, ще бъдат повишени, а други – няма.
„С други думи просто законодателят трябваше да премахне този бонус. Затова е възражението на президента, защото се нарушава принципът на разделение на властите, за равенство пред закона, за равно третиране на различните членове на ВСС, защото някои от тях са били преди това във ВКС или ВАС и няма накъде повече да бъдат повишавани. Други могат да се възползват от този бонус. Укоримото е, че оставя преценката на ВСС – за едни може, за други – не, което противоречи на основни правила в Конституцията“, подчерта проф. Друмева.
За машинното гласуване тя заяви, че е въведено през март 2014 г.:
„Присъствието му е средство срещу манипулиране, злоупотреба и най-вече срещу високия брой недействителни бюлетини, които особено при последните избори достигна нива, които силно надвишават стандарти, които са вече определени“.
Поставянето на хартиени бюлетини и машините една до друга отнемат до голяма степен предимствата на машинното гласуване заради въведено допълнително правило, че резултатът от гласуването с машините в една секция се определя като се броят хартиените отрязъци като разписки, които машината издава след гласуването и които падат в една кутия. Получава се парадокс, че резултатите от машината ще се определят чрез ръчно броене, което обезсмисля до голяма степен поставянето на машините, подменя целите, които бяха поставени преди година с предходното изменение на ИК и лишава от оправдание големия разход, който ще се направи за доставяне на машините, смята още проф. Емилия Друмева.
