Последни новини
Home / Законът / КС отхвърли искане на Висшия адвокатски съвет срещу одържавяването на лотарията – надскочил правомощията си

КС отхвърли искане на Висшия адвокатски съвет срещу одържавяването на лотарията – надскочил правомощията си

Defakto.bg

Единодушно, с 11 “за” Конституционният съд е отклонил като недопустимо искането на Висшия адвокатски съвет срещу налагането на държавен монопол върху лотарийните игри. Мотивът е, че според конституционните съдии оспорените текстове регулират сфери извън основните права и свободи на гражданите, за нарушаването на които адвокатите могат да сезират КС.

Висшият адвокатси съвет атакува изненадващите промени в Закона за хазарта от февруари, с които на практика беше ликвизиран лотарийният бизнес на Васил Божков. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗХ лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата. Параграфи 9 и 10 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗХ уреждат условията и сроковете за привеждане в действие на забраната на чл. 4, ал. 3 ЗХ.

Адвокатите бяха категорични, че тези разпоредби нарушават правата на гражданите и са противоконституционни, защото противоречат на принципите на правовата държава, както и на правото на свободна стопанска инициатива. Изтъкваха и че Конституцията изрично изброява сферите на икономическа дейност, в които държавата може да наложи монопол и хазартът не е сред тях. Също и че налагането на държавен монопол само върху един от видовете хазартна дейност – лотариите – поставя организаторите на тези игри в неравноправно положение спрямо останалите търговци, осъществяващи хазартна дейност. И поставя държавно предприятие в привилегировано положение спрямо частните субекти в противоречие с изискването на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за създаване на равни правни условия за стопанска дейност.  Твързяха също нарушаване на правото на собственост, защото прератяването на частните лотарии не позволява спечелилите от да получат печалбите си.

Съдия Атанас Семов

Докладчик по казуса в КС бе съдия Атанас Семов. В определението за отклоняване на искането се казва:

“Ролята на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по отношение на правата и свободите на гражданите предполага възможност да сезират Конституционния съд, когато смятат, че със закон се накърняват основни права и свободи на гражданите. С измененията на Конституцията през 2006 и 2015 г. конституционният законодател възлага първо на омбудсмана, а след това и на Висшия адвокатски съвет право да сезират Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Конституционният съд в своята практика посочва, че това са закрепените в Конституцията права, които са всеобщи, неотменими и присъщи на всички граждани в това им качество (Определение № 1 от 21. 2. 2019 г. по к. д. № 1/2019 г.; Определение № 2 от 12. 4. 2016 г. по к. д. № 12 от 2015 г.; Определение № 8 от 2. 12. 2010 г. по к. д. № 14/2010 г.).

Тъй като конституционният законодател е определил компетентността на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията в съответствие с ролята им в защита на правата на гражданите, същата компетентност не следва да се разпростира по тълкувателен път до защитата на интереси, за които тези органи не са призвани да се застъпват. Противното би довело до приравняването им със субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които имат възможност да сезират Конституционния съд във всички хипотези на чл. 149, ал. 1. Въпреки че правото на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 3 и 4, е важен коректив на липсата на индивидуална конституционна жалба и осигурява своеобразен достъп на гражданите до конституционно правосъдие, то не може да се разширява по пътя на тълкуването извън неговото естество и да се превръща във възможност за отстояване на конкретни частни интереси. Като е очертал рамки на компетентността на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет и е предвидил критерии за упражняването ѝ, конституционният законодател им е предоставил сезиращи правомощия, съответстващи на техните специфични конституционно предвидени функции и поради това по-ограничени от сезиращите правомощия на другите субекти, предвидени в чл. 150 от Конституцията.

… Организирането на хазартни игри, а в това число и на лотарийни игри, е специфична търговска дейност, която се извършва по занятие от икономически субекти. Поради принципната невъзможност те да се провеждат от частни лица в качеството им на граждани, забраната на чл. 4, ал. 3 ЗХ и свързаните с нея разпоредби засягат единствено стопанската дейност на търговците, опериращи на съответния пазар и тези, имащи желанието да навлязат на него. Поради това оспорените разпоредби имат регулативно въздействие изцяло по отношение на търговски отношения в сферата на хазарта и не се отнасят до правата и свободите на гражданите. На Висшия адвокатски съвет и на омбудсмана не е предоставено право да оспорват закони по съображения, че засягат стопанската дейност на икономическите оператори (Определение № 1 от 21. 2. 2019 г. по к. д. № 1/2019 г.).

Конституционният съд е отбелязвал в своята практика, че контролът за  зачитане на социалните и икономическите права, сред които е и правото на свободна стопанска инициатива, следва да бъде съобразен с техните специфики и разликите от гражданските и политическите права. Уредбата на социалните и икономическите права предполага по-широка свобода на преценка с оглед на разполагаемия ресурс на държавата, както и на необходимостта от засилен контрол над някои стопански дейности, носещи икономически, социални, здравни и други рискове, каквато е например хазартът. В тази сфера следва да се държи сметка за връзката на регулацията на социалните и икономическите права с провежданата държавна политика, определена от законодателя и да се зачита законодателната дискреция при разпределянето на публичния ресурс. В противен случай конституционният контрол би бил използван по недопустим начин за преразпределение на публични средства и в крайна сметка за пренаписване на политическия дневен ред.

Ето защо не може да се приеме, че с разпоредбата на чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията конституционният законодател е имал намерение да предостави на омбудсмана или на Висшия адвокатски съвет компетентност за сезиране на Конституционния съд във всички случаи на твърдяно нарушение на обсъжданите права. Поради конституционно установените предели на правото им да сезират Конституционния съд, омбудсманът или Висшият адвокатски съвет не могат по този ред активно да се намесват в материалното съдържание на социалните и икономическите политики, провеждани от държавата (Определение № 2 от 12. 4. 2016 г. по к. д. № 12 от 2015 г.). Тези съображения се отнасят в още по-голяма степен до лотариите, чиито икономически, социални и морални специфики налагат упражняването на стриктен контрол от страна на държавата и въвеждането на строги правила за провеждането им. За разлика от класическите услуги, лотариите представляват игри, базирани на късмета, които дават възможност на участниците в тях да спечелят определена парична или предметна награда.

… Законодателят притежава широка, макар и не неограничена, свобода на преценка при приемането на уредбата на хазартните дейности, включително и на условията за предоставяне на лицензи за организиране на лотарии. Въпреки че може да има практическо отражение за удовлетворяването на вземанията на печелившите, предвиждането на критерии за лицензиране и отнемането и прекратяването на лицензите за организиране на лотарийни игри въз основа на тези критерии е част от регулативните правомощия на държавата и е един от контролните механизми, необходими за осигуряване на законосъобразното им провеждане. В този смисъл оспорваната уредба се отнася до обхвата на лицензионния режим за извършване на специфична търговска дейност, контролирана от държавата, а не до правата и свободите на гражданите.

От практиката на Конституционния съд следва, че субектите по чл. 150, ал. 3 и 4 от Конституцията не могат да оспорват и закон, с който се нарушават права на граждани, произтичащи от сключени от тях договори за услуги (Определение № 8 от 2 декември 2010 г. по к. д. № 14/2010 г.).”

About De Fakto

Проверете също

Зам.главният прокурор Красимира Филипова е провела видеоконферентна среща с европейския гл. прокурор Лаура Кьовеши

Зам.главният прокурор Красимира Филипова, е  имала  видеоконферентна среща  с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, съобшщи …

На първа инстанция: Десетима осъдени за група за грабежи и наркотрафик

Осем ефективни и две условни присъди е постановил Специализираният съд по дело срещу организирана престъпна …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.