Наблюдението над България остава паралелно с общия мониторинг на ЕК за върховенството на закона (допълнена)

Наблюдението над България по механизма за сътрудничество и проверка остава паралелно с общия мониторинг на Европейската комисия за спазването на върховенството на закона в 27-те страни от ЕС.  Това стана ясно от думите на  еврокомисаря Вера Йоурова, заместник-председателят на ЕК  при представянето на доклада по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона в страните-членки. Докладът включва информация от всяка държава членка и обхваща както положителните, така и отрицателните събития в целия ЕС.

За България тя каза: “Механизмът за наблюдение продължава. Работата по него не е приключена. Посланието от улиците е много ясно: доверието в съдебната система е много ниско”, заяви  Йоурова. След всяко проучване винаги е имало много ясен сигнал от българския народ, че доверието в съдебната система и институциите е много ниско и на въпроса дали ЕС трябва да продължи с натиска чрез Механизма за сътрудничество и проверка за напредък в реформите, подкрепата на хората винаги е била много силна.  В момента ние продължаваме с механизма, като правим обективна картина на състоянието в България било за борбата с корупцията, било за състоянието на медиите. Това трябва да се възприем много сериозно, защото, след като хората изразяват такова недоволство и недоверие и чувство, че не е възможно да получат правосъдие от държавата, то това е сериозен проблем, който да бъде поет от националните власти. Това е много сериозно”.

В общия документ, който изрежда проблемите на страните членки, България е посочена   заради корупцията, свободата на медиите, главния прокурор, Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат.  „Пред България остават предизвикателно в съдебната реформа, в частност предприемането на мерки за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, както препоръчва Венецианската комисия„, посочва комисията като отчита, че  са  предприети реформи за преструктуриране на държавното обвинение.

„Въпреки този напредък, в България съчетанието на правомощията и длъжността на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като главният прокурор може да отмени или измени, всяко решение, взето от който и да е прокурор, което не е било разгледано от съдия. Освен това той може да командирова прокурори до 3 месеца без тяхно съгласие и да им дава писмени указания, включително по отделни дела“.

В доклада се посочва, че реално всички обвинители и следователи са подчинени на главния прокурор.  А той може да бъде отстранен от длъжност само по предложение на Пленума на ВСС до президента.

Докладът посочва, че в началото на годината са образувани серия разследвания, някои от които преключили с обвинения, но България  трябва да покаже реални  присъди от борбата с корупцията.     „Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г., и все така се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг“, пише в  документа.  Споменава се скандалът „Апартамент гейт“ и озадачаващата позиция на антикорупционната комисия, че в него няма конфликт на интереси. Допълва се, че трябва да бъдат завършени процедурите, които да гарантират ефективна отчетност от страна на главния прокурор, както и че съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и инспекторатът към него все още са обект на безпокойство. ЕК напомня, че всички членове Инспектората към Висшия съдебен съвет се назначават от Народното събрание, което води до подозрения за политическото влияние върху институцията.

Комисията сочи, че  реформата на българска правна и институционална рамка за борба с корупцията е дала възможност за подобряване на сътрудничеството между компетентните органи. В същото време обаче “остават значителни предизвикателства, преди тези институции да изградят репутация, че са безпристрастни, обективни и независими“.

Липсата на прозрачност в медийната собственост също предизвиква безпокойство в България, казва  Европейската комисия.  В България се оказва, че собствеността на някои медии е директно свързана с политически действащи лица, дори и те самите да не ги притежават официално, пише в  доклада. Няма изрична забрана политиците да притежават медии, а  политическият климат не е благосклонен към независимите медии и мнозина собственици предпочитат да са близки с правителството, за да не бъдат маргинализирани.

„Националните и местните медии във всички сфери са обект на систематичен политически контрол и мнозинство от водещите вестници в страната имат благосклонна към правителството редакционна политика„, пише още в доклада. “ Много журналисти определят политическата намеса в медиите като „нещо обичайно“ и „широко практикувано“, се добавя в документа. В него се допълва, че в страни като България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания, репортери все по-често се изправят пред заплахи и нападения – физически и онлайн, свързани с техни публикации и това се прави под различна форма.

В дух подобен на изявлението на  Вера Йоурова бе и изказването на  еврокомисаря по правосъдието Дидие Рейндерс:“Ние заявихме, че ще продължим да акцентираме върху необходимостта от продължаване на реформите в някои страни-членки. За България един от инструментите за тази цел е механизмът за сътрудничество и проверка. И в предишните документи по механизма беше казано много ясно, че макар да има известен напредък през изминалите години, има сериозна необходимост от реформиране на различни сектори от обществените организации, особено в съдебната система и борбата с корупцията„.

Предстои Съветът да вземе окончателно  решение дали мониторингът над България и Румъния ще отпадне.

Официалната реакция у нас: Кабинетът ще праща на Венецианската комисия проекта за „независимия прокурор“ – 2

Единствената официална властова реакция на доклада у нас дойде от министъра на правосъдието Десислава Ахладова.

На брифинг пред журналисти министър Ахладова заяви, че правителството се ангажира да поиска еспертизата на Венецианската комисия по последния проект за „независимия прокурор“, който да разследва Главния.

В момента тези промени в НПК и в съдебния закон, които вменяват „независимото“ разследване на шефа на Инспектората на Върховната касационна прокуратура, избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия на ВСС, отлежават в парламентарното производство, а пътьом имаше и питане до КС дали обвинител №1 може да осуетява разследване срещу себе си (не може, бе очакваният отговор). До проекта – втори поред, се стигна след унищожитерните критики на СЕ по първите предложения по темата, известни като „проекта Кирилов“.

Десислава Ахладова каза днес:

„В съответствие с изразеното становище в доклада, България потвърждава непоколебимото си намерение да изпълни решението „Колеви“. Правителството поема пред Европейската комисия ангажимент да инициира процедура за изискване на експертно становище от Венецианската комисия по предложените изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт в съответствие с конституционната рамка.

В контекста на доброто сътрудничество със Съвета на Европа и в съответствие с посоченото от Европейската комисия в доклада, на 18 септември 2020 г., България официално поиска становище от Венецианската комисия по предложения проект на нова конституция. Целта е да постигнем съответствие с принципите и общите стандарти на Съвета на Европа, както и изпълнение на конкретните препоръки, отправени към българските власти“.

Преди това министърът на правосъдието разчете казаното от ЕК като „положителна оценка на усилията на българското правителство в борбата с корупцията и посочва, че консолидираната законодателна рамка и дейността на специализираните структури в изпълнителната и съдебната власт свидетелстват за решимостта на българските институции за справяне с този световен проблем. Докладът изрично посочва, че в началото на годината бяха инициирани серия от разследвания за корупция по високите етажи на властта, като в някои от случаите бяха повдигнати и обвинения. Комисията констатира, че новите реформи осигуряват публичен достъп до декларациите за собственост и интереси на висши държавни служители и посочва, че това може да се счита за добра практика. Европейска комисия приветства, че в България е постигнато цялостно приложение на Рамковото решение на Съвета 2003/568/ПВР за борба с корупцията в частния сектор“.

Ахладова се позова и на добрата оцена за работата на административните съдилища и на Върховния касационен съд, особено по отношение на срочността на произнасянето им.