DeFakto.bg DeFakto.bg
Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) на Европейския парламент се очаква да гласува проекторезолюция, в която се настоява Еврокомисията да продължи да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, съобщи БНР. В документа се отправя искане комисията да използва всички други налични инструменти, включително процедури, свързани с нарушаването на европейските ценности, мярката за върховенство на закона и инструментите на бюджета. Проектът е изготвен от председателя й – испанския социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар, а като основание е посочено обмяната на мнения, направено от членовете на мониторинговата група за България на 28 август в Европейския парламент. В проектодокумента Европарламентът „изразява дълбоко съжаление, че развитието в България доведе до значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“.
Гласуването ще се проведе само ден, след като Еврокомисията огласи докладите за върховенството на закона в страните членки на съюза. България бе критикувана за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, липсата на отчетност на главния прокурор, както и за липсата на прозрачност при собствеността на медиите и атаки срещу журналисти. Вчера еврокомисарят Вера Йоурова бе категорична, че мониторингът над страната ни ще продължи докато необходимите реформи не бъдат завършени.
Адвокат Михаил Екимджиев: Докладът е хроника на изгубеното време и завладяната държава
„Свидетели сме на един качествено нов механизъм, който за разлика от първоначалния, който действаше само за България и Румъния и беше базиран изключително на технически въпроси, за първи път се фокусира върху ценностите. Несъмнено, базисна ценност на демократичното общество е върховенството на закона. Най-общо докладът може да бъде обобщен така: хроника на изгубеното време и хроника на завладяната държава. „ Това казва адвокат Михаил Екимджиев в интервю за Дневник.
Той коментира новите нюанси в доклада, които засягат проблемите в законотворчеството: „Например въпросът за качеството на законодателството, но не толкова калпавото, профанското, а онова софистицираното, продукт на черното, краминалното лобиране. То е продукт на мозъчни тръстове, които съставят норми, действащи стратегически в ущърб на обществения интерес и в частен интерес„, казва адвокатът. „На фона на всичкото безобразие, което се случва в България с върховенството на правото, въпросът за лобизма беше останал някак си в сянка през последните години. А той се оказва изключително важен и трябва да бъде припомнен, защото политиката на нашата държава по отношение на лобизма е изключително лицемерна. Под предлог да не се въвеждат порочни, аморални практики на официалното лобиране, каквито съществуват по цял свят, в България не са въведени никакви правила за официалното лобиране, никакви регламенти за прозрачност. Затова дивият, черният, криминалния лобизъм се е превърнал в национален спорт.
Адвокатът напомня и казаното в доклада за „абсолютно нелогичната нормотворческа техника и законодателна логика в преходните и заключителните разпоредби на закони, уреждащи материя, която няма нищо общо с тези лобистки текстове, най-често между първо и второ четене да се появяват ни в клин, ни в ръкав текстове, уреждащи съвършено различна материя, които не са били поставяни на обществено обсъждане. И по този начин се осъществява това сенчесто законодателство. За което нашите съдии нямат рефлекса, нямат културата да отказват да спазват текстове от закони, които откровено противоречат на конституция, на международни договори, на правни принципи„.
Екимджиев не подминава и една от основните критики за правния статус на фигурата на главния прокурор: Всички мислещи хора знаят, че Гешев беше едно политическо назначение, но е изключително трудно по демократичен път той да бъде заставен да напусне или да бъде отстранен дори при очевидни престъпления или нарушения от негова страна, казва Екимиджиев. Има напластявании с години зависимости при формирането на Висшия съдебен съвет, от който зависи инициативата за вземане на такова решение. И когато се добавят изискванията за квалифицирано мнозинство за вземането на тези решения, се вижда, че натискът трябва да е изключително силен„. Добавя: „Характерно за тези назначения е, че могат да бъдат политически отзовани. Тоест задкулисните кукловоди, които поставиха Гешев, ако в един момент бъдат принудени да се оттгелят или самосъхранително да предприемат някакви мерки, те ще го накарат да подаде оставка. Разбира се, това под натиска и на нашите протести, и на Европа“.
Екимджиев приветства като „навременно“ поисканото вчера от Съюза на съдиите отзоваване на Иван Гешев“ и призова адвокатите сериозно да се включат в протеситте за освобождаване на главния прокурор.
„Ще използвам повода да призова Висшия адвокатски съвет или по-активните адвокатски колегии, каквито са тези в Пловдив, във Варна, в София, да започнат стъпаловидна стачка – първо със символични действия, после с отказ от явяване пред специализираните наказателни съдилища. Ако и това не доведе до резултат, тогава да се търси вариант за общ бойкот от страна на адвокатите на всички дела от общ характер с участие на прокурори, чрез което да се покаже, че адвокатурата като институция и отделните адвокати не искат да бъдат съучастници в придаването на формална легитимност на саморазправата на прокуратурата с хора с бизнес в полза на „Осемте джуджета“, на Пеевски или на някой друг.
Категоричен е, моралните качества, които всеки адвокат по закон трябва да притежава, са достатъчно легитимно основание за една такава позиция.
„За мен е много интересно какво би се получило, ако наказателното правораздаване по най-тежките дела бъде блокирано за неопределено време. Това ще бъде сериозен стимул за натиск по отвошение на главния прокурор и елиминирането на това престъпно управление на прокуратурата в обществен интерес, в интерес на правосъдието и на българските граждани. Но след като съдиите си позволиха да направят това при техния консерватизъм, при това, че сега ще бъдат разпнати от жълто-кафявите медии, затова че са се намесили. Въпреки че за всеки юрист е ясно, че според международните стандарти и етични правила, както и според практиката на съда в Страсбург и съда на ЕС – всеки съдия и особено ръководителите на съдилищата, не само могат, но имат професионален и морален дълг да вземат отношение по правозащитни проблеми и по правонарушения, които кореспондират с обществения интерес от предоляването им. Това е първа категорична стъпка от една значителна група български съдии към преодоляване на това малодушно мълчание, прикривано като независимост или като консерватизъм“.
Това е истинското поведение на един съдия в обстановка, в която върховенството на правото всекидневно бива потъпквано от юридически неандерталци и пигмеи, заключава адвокат Михаил Екимджиев.
