Последни новини
Home / Законът / Специализираният съд съди КЗЛД в Административния съд заради санкция по делото “Младост”

Специализираният съд съди КЗЛД в Административния съд заради санкция по делото “Младост”

Defakto.bg

Специализираният наказателен съд е завел дело срещу Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в Административен съд – София-град (АССГ). А поводът са изтекли лични данни по гръмкото дело “Младост” – срещу Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров. Първото заседание по казуса в АССГ бе миналата седмица, но след дадения ход гледането е отсрочено за 26 октомври, показа проверка на Де факто.

Конкретно спецсъдът оспорва пред административния съд решението на Комисията за защита на личните данни, че е допуснал нерегламентиран теч на данни в нарушение на еврорегламента GDPR и му е отправено “официално предупреждение” за това. Решението на КЗЛД, постановено от председателя Венцислав Караджов, Цанко Цолов и Веселин Целков, е от юни тази година. Тримата не налагат имуществени санкции, то ест глоба, на спецсъда.

Десислава Иванчева и Биляна Петрова

До делото в АССГ се стига след две жалби на Десислава Иванчева и Биляна Петрова за нерегламентирано изтичане на лични данни – техни и на други лица, адресирани до главния инспетор Теодора Точкова, председателя на ВКС Лозан Панов, Комисията за защита на личните данни. Едната жалба е срещу Специализирания съд, другата – срещу съда и Специализираната прокуратура.

В първата жалба Петрова и Иванчева заявяват, че от имейл на служител на СНС до 131 адресата от медии са разпратени мотивите по първоинстанционната присъда срещу тях без задължителното заличаване на лични данни и така са станали публично достояние техните ЕГН, адреси, здравословен статус, гражданско състояние, банкова информация, включително данни на дъщерята на Биляна Петрова. В същия файл са и личните данни на техните адвокати и на свидетели по делото.

Във втората жалба Биляна Петрова и Десислава Иванчева сигнализират за наличието в интернет на поне 127 файла с документи по съдебното дело 2617/2018 г. (над 1200 страници), създадени от Специализирания наказателен съд и Специализирана прокуратура и съдържащи лични данни на около 100 лица. Поясняват – става дума за пълния вариант на обвинителния акт на спецпрокуратурата, 20 протокола от заседания на спецсъда, най-вече извадки от веществени доказателствени средства (резултат от прилагани спецсредства) в 104 файла, които са били класифицирани като секретни. Последните са публикувани в медии записи от подбрани подслушвани разговори със СРС, на които се е позовавала прокуратурата. Нещо повече – в жалбата се заявява, че точно извадките от ВДС под индиго повтарят материалите от томовете в процеса срещу тях. А разпространените извън правилата лични данни освен техните са и на главния архитект на София, главния архитект на “Младост” и други служители на Столична община; на служители на МВР, ДАНС, КПКОНПИ; на собственици и служители в строителни фирми като “Артекс”, Национална асоциация на строителните предприемачи, “Гаранти Коза”, “Булстар” и др.; на вещи лица, част от които служители на МВР; на поемни лица, адвокати, защитници и роднини.

Решенията

На 13 май тази година по доклад на инспектор Лидия Стоянова Инспекторатът към ВСС признава нарушение на еврорегламента и на Закона за защита на личните данни при разпращането на мотивите към първоинстанционната присъда по делото “Младост”.

“В конкретния случай  целта на предоставянето на съобщения от съда до средствата за масова информация се свързва с правото на обществото да получи информация. Личните данни, обработвани от съда, са събрани за целите на наказателното преследване по това дело и тяхното разпространяване, макар и при зачитане на правата на гражданите за информираност и свободно изразяване, представлява допълнително обработване на лични данни по начин, несъвместим с целта, за която са събрани. Пределите на пропорционалност при публикуване на съдебните актове като част от публичното начало на процеса са установени в чл. 64 ЗСВ, съгласно който актовете се публикуват незабавно след тяхното постановяване при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, извършва се по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица по тях – имената само с инициалите, заличаване на ЕГН, както и на други данни, които не са относими към целите на публичността. В случая личните данни на двете жалбоподателки са обработени при условията на разкриване, действието е довършено и от него са настъпили вредни последици – личните данни са станали достояние на получателите на имейлите”, се казва в решението на Инспектората.

Тъй като сред причините за нарушението е, че в Специализирания съд не са приетин правила, създаващи единни организационни и технически мерки за защита на правата на хората при обработката на личните им данни,  единствената наложена санкция от Инспектората на спецсъда е принудителна административна мярка – разпореждане към администратора на лични данни Специализиран наказателен съд да приведе  операциите, свързани с публикуване на съдебни актове и изпращането им на медии в съответствие с изискванията на ЗЗЛД. Тъй като междувременно ръководството на спецсъда е взело мерки подобни “технически”, според тяхното обяснение, грешки да не се повтарят, и са дадени изрични указания към администрацията на съда в тази насока, не са открити данни за други подобни нарушения, нито данни за реално нанесени вреди на Биляна Петрова и Десислава Иванчева, Инспеторатът не налага имуществени санкции.

По втората жалба – за теча включително на разпечатки от СРС-та, Инспекторатът не открива данни за нарушения от специализираните прокуратура и съд. Защото при проверки на място в институциите не са открити подобни електронни файлове, разпращани до медиите, нито данни за “хакване” на системите. Макар че има засегати и “трети” лица – адвокати, вещи лица, служители на КПКОНПИ и на общината, Иванчева и Петрова нямат правен интерес да обжалват действията на администратора на лични данни спрямо тях, а и при част от тях става дума за споменаването само на по две имена, което не е достатъчно за пълната им идентификация, се казва в решението.

Най-любопитна обаче е частта, от която става ясно, че не е предоставен достъп на инспектори до електронните пощи на наблюдаващите делото “Младост” прокурори, тъй като те са били само командировани в Специализираната прокуратура и информацията от настолните им компютри е била изтрита след това, съгласно действащите в СП правила.

Инспекторатът заявява и че не е компетентен да се произнася дали в случая има нарушения на регламента и закона от страна на медии, публикували данните.

Комисията за защита на личните данни, от своя страна, също открива нарушение, при разпространението на мотивите от първоинстанционната присъда с незаличени лични данни. Взема обаче предвид  смекчаващите отговорността обстоятелства – вече приетите единни правила, липсата на причинена вреда и сътрудничеството с надзорния орган, също не налага имуществени санкции и отправя “официално предупреждение” на Специализирания съд. Данни за други нарушения не са открити.

Именно това решение на КЗЛД сега е обжалвано пред административния съд от спецсъда, включително и с аргумента, че не може два пъти да се налага наказание за едно и също нещо.

Делото “Младост” още не е стигнало до ВКС

И понеже в основата на всичко е делото за твърдения подкуп, искан от строителния предприемач Александър Ваклин, засега ситуацията по него е следната. На първа инстанция през април миналата година Специализираният съд призна първия граждански кмет на “Младост” Десислава Иванчева, заместничката й Биляна Петрова и някогашния кмет Петко Дюлгелров за виновни за поискан, но не и за взет от Ваклин подкуп ги осъди съответно на 20, 15 и 12 години затвор. Като в мотивите си съдия Иво Хинов изрично заяви, че е била налице и “провокация към подкуп” от страна на предприемача Ваклин, но в последваща фаза, която не се е отразила на присъдата.

На втора инстанция през юли тази година Апелативният специализиран съд с председател Георги Ушев осъди тримата за поискан и получен подкуп, но по-лек текст от НК и определи наказания от 8, 7 и 6 г. затвор. Този състав обаче отхвърли твърденията за “провокация” от страна на Александър Ваклин.

Казусът не е стигнал до третата последна инстанция – Върховния касационен съд. Причината е, че още се чакат мотивите на апелативния спецсъд.

Иначе още през 2018 г. Евросъдът по човешките права в Страсбург бе сезиран с жалби от Биляна Петрова и Десислава Иванчева за “букет от нарушения” на човешките им права – както при емблематичната акция по арестуването им в центъра на София, когато двете часове наред бяха държани с белезници пред камери и микрофони, така и при послеващото продължително задържане. Жалбите бяха изготвени от екип на пражкия офис на кантората на Ирен Савова. А лъкатушенията с освобождаването на Иванчева и Петрова от килията от първоинстанционния съд и почти моменталното им връщане там от втората инстанция вероятно ще влязат в аналите на правосъдието.

About De Fakto

Проверете също

В Софийския градски съд: Отлагане на открити заседания по преценка на докладчика, работа от разстояние, може и принудителен отпуск

Нови, по-строги мерки срещу разпространението на Ковид-19, взеха и в Софийския градски съд (СГС) – …

Адв. Наташа Добрева: Увеличава се броят на българските транссекуални родители

от Наташа Добрева 1 „Какво ще стане с децата, когато приключи делото ми за признаване …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.