Скарването с „инакомислеща“ дама по време на протест не води до „задържане под стража“ и до мярка за неотклонение изобщо
„Винаги, когато ситуацията дава възможност на съдиите да се произнасят по значими въпроси извън утвърдената съдебна практика, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието да бъдат публикувани съдебните актове (без значение дали са влезли в сила). Това е полезно и за съдиите, защото не са чести случаите, в които на широка обществена преценка се поставя разбирането им за баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата“, заявяват от „Съдийски вестник“.

Мотиви на определение по чл. 64 НПК на Софийския районен съд, НО, 131 състав, съдия Веселина Няголова, по НЧД № 9981/2020 г.:
След съвещание съдът като изслуша становището на страните и взе предвид доказателствата, събрани до настоящия момент в хода на досъдебната фаза, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и сл. НПК, като същото е образувано по искане на СРП за определяне на постоянна МНО „задържане под стража“ по отношение на П.П.К., обвиняем по ДП N …./2020г. по описа на …РУ- СДВР, пр.пр. № ……/2020 г. описа на СРП.
По настоящото производство изхождайки от чл. 63, ал. 1 от НПК съдът следва да направи преценка на наличието на три кумулативно регламентирани предпоставки, водеща сред които е наличието на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, като посоченото изискване е определящо за вземане на МНО въобще, съгласно чл. 56 ал.1 от НПК.
При извършване на преценката съдът изхожда от наличния към момента доказателствен материал, като отчита относително кратката продължителност на разследването, което е започнало преди около 48 ч. Въпреки това по същото са разпитани общо 9 свидетели, като впечатление прави, че 5 от тях са полицейски служители, които при това дори не са очевидци на събитията, предмет на разследването, а са изпратени на местопроизшествието след приключването на инкриминираното деяние. На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че приложеният в кориците на делото протокол за освидетелстване, находящ се на л. 13 – л.16 е абсолютно нечетлив, като от приложеното копие не може да се установи дори кое е лицето, на което е извършено, камо ли какво е установено, поради което посоченото писмено доказателство следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност по настоящото производство.
Най-сетне и преди да вземе становище по установените до момента обстоятелства, съдът намира, че следва да акцентира и върху още един доказателствен дефицит на воденото до момента разследване, а именно макар съгласно постановлението за привличане на обвиняем, действията, за които се ангажира наказателна отговорност на обв. К. да са включвали освен заливане с течност и отправяне на конкретни изрази: „курва, проститутка, да Ви еба майката“, то в изготвената експертиза, на представен от Нова телевизия видеозапис, не се съдържат отразяване на какъвто и да било звук или реплики на заснетите лица, като такава задача дори не е била поставяна на експерта
При направените уточнения, съдът намира, че от наличната по делото доказателствена съвкупност, в частност показанията на свидетелите Т., К., Г. и Т., както и изготвената видео-техническа експертиза може да се направи извод за осъществено на публично място, в централната градска част на София, през светлата част на денонощието скарване между две лица, установени като обвиняемия П. К. и свидетеля Л. Т., в хода, на който обвиняемият е излял малко количество прозрачна течност върху свидетелката. По отношение на конкретните действия и съдържание на този публичен скандал, информация се черпи от показанията на изброените свидетели, като следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Т. следва да бъдат преценявани изключително внимателно, предвид констатираните между изложеното от същата и други доказателствени източници, драстични противоречия. Така например Т. твърди, че млад мъж от протестиращите, установен по-късно като обвиняемия К. я ударил с бастуна по бицепса на дясната ръка, след което същата е залитнала, като твърденията за нанесените с бастуна удари се повтарят двукратно. От друга страна видно от показанията на свидетеля Т., непосредствен очевидец и от категоричното заключение на изготвената по делото видео-техническа експертиза, не К. е ударил Т., а Т. удря с бастуна лице с зелена жилетка в горната част на тялото. Посоченото от съда поставя под съмнение и останалата част от съобщеното от страна на свидетелката по отношение на действията на обвиняемия, в частност отправените към нея обидни думи: „курва, проститутка, да Ви еба майката“, които от своя страна обаче са залегнали в основата на обвинителната теза и наред със заливането с течност, съставляват основание за повдигане на обвинение. От своя страна такива думи не се съобщават от свидетеля Т., който е непосредствен очевидец на събитията, нито от свидетеля Г., нито се констатиран от експертизата, по изложените по-горе причини. Същите дословно се повтарят единствено от свидетелката К., макар да не може да се установи в кой момент от събитията, тя е възприела същите.
Свидетелят Г. от своя страна сочи, че свидетелката Т. не просто е преминавала през кръстовище на пл.Орлов мост, а неколкократно и целенасочено е минала от там и е изразила несъгласието си от провеждания протест, като е останала там въпреки вербално съприкосновение с протестиращи, поради което недоумение буди отразеното в показанията й относно наличието на витална опасност, при ненамеса на органите на МВР.
С оглед изложеното съдът намира, че към настоящия момент доказателствата по делото се съдържат единствено за възникнал между свидетелката Т. и обв. К. вербален конфликт с неустановено съдържание, но не и за конкретни обидни думи и заливане от страна на последния на свид. Т. с малко количество прозрачна течност, като без съмнение се установяват и мястото и времето на извършването на тези действия. При това съдът намира, че описаното поведение не изпълва признаците на състава и на престъпление против обществения ред, като същото съответства по дефиниция на проява на дребно хулиганство, а именно скарване осъществено на публично място, което нарушава обществения ред и спокойствие, но има значително по ниска степен на въздействие в сравнение с престъпното хулиганство.
За пълнота във връзка с доводите на защитата, съдът намира, че следва да отбележи, че хулиганските действия могат да се изразят и в посегателство срещу личността на други граждани, вкл. обиди, или пък нанасяне на телесни уврежда, а също така и хулиганството може да бъде извършено и при евентуален умисъл, като дееца съзнава, че поведението му води и до нарушаване на обществения ред и спокойствие, дори и пряко да не цели това, като в този смисъл са тълкуванията, дадени в Постановление на ВС № 2/1974 г. При все това, както беше изтъкнато по-горе настоящия съдебен състав намира, че общественоопасната проява на К. осъществява единствено административно нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ, а не престъпно хулиганство, още по-малко осъществено с изключителна дързост, като без да е необходимо да се навлиза в подробности относно липсата на квалифициращия признак, следва единствено да се препрати към задължителната практика на ВС, цитирана по-горе.
Проявата, предмет на обвинението се характеризира с кратка продължителност, малък интензитет и на следващо място от наличните по делото данни може да се направи извод, че по аналогичен начин следва да се търси отговорност и за поведението на свид. Т.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице основания за вземането на каквато и да е мярка по отношение на П.П.К., доколкото липса обосновано предположение за извършване на престъпление от общ характер от страна на същия.
За пълнота следва да се изтъкне, че съдът не констатира факти свързани с опасност от укриване или извършване на престъпления, както беше посочено от представителя на държавното обвинени. По отношение на направените във връзка с налична реална опасност от извършване на престъпление доводи, следва да се посочи, че обвиняемият е неосъждан, а по отношение на твърденията за друго висящо производство приложение намира презумпция за невиновност, независимо от фазата,на която се намира същото или правната му квалификация.
Воден от горното и на осн. чл. 64, ал.4 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ВЗЕМА по отношение на П. П. К., обвиняем по досъдебно производство ДП N …./2020г. по описа на …… РУ- СДВР, пр.пр. № …./2020 г. описа на СРП мярка за неотклонение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане на МНО „задържане под стража“ спрямо обвиняемия П.П.К.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от днес пред СГС.
Определениетона съда подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.64 ал.5 изр. 1 от НПК.