Последни новини
Home / Актуално / Михаил Екимджиев: Успех е, че ЕК и ЕП бяха извадени от комфорта, за да чуят истините за фасадната ни демокрация

Михаил Екимджиев: Успех е, че ЕК и ЕП бяха извадени от комфорта, за да чуят истините за фасадната ни демокрация

Defakto.bg

 Вместо да подаде оставка,  Борисов избра пътя на политическото и морално свлачище

Добрата  политическа култура  изискваше да се чуе и мнението на единствения опозиционен глас в ЕНП

След снощния дебат в Европейския парламент по повод влошеното върховенсто на закона и борбата с корупцията по високите етажи на властта , Де Факто се обърна с въпроси за коментар към известния правозащитник и успешен адвокат в Съда по човешките права Михаил Екимджиев. Ето и неговият анализ.

 

Не съм изненадан от дебата в Европейския парламент с изключение на  техническите проблеми по време на изслушването и от  недопускането до трибуната на Радан Кънев. Не мога  да упреквам Европейската народна партия (ЕНП) в нарушаване на вътрешните й правила, но добрата  политическа култура и вътрешният плурализъм изискваха да се чуе и мнението на единствения опозиционен глас по въпросите за върховенстото на правото и борбата с корупцията в България.

Преди обсъждането, бяхме заредени със свръх надежди,  но дълбоко вкорененото ни очакване да бъдем “освобождавани”  и  някой отвън да решава проблемите ни,  остана измамено. Аз не бях изненадан от факта,  че ЕНП се капсулира и излъчи удобни за ГЕРБ говорители, които стабилно стъпиха на опорните точки на Борисов и на неговите глашатаи в България  с клишето, че политическите въпроси се решават на парламентари избори.   Да, но въпросът е, не  ли време за предсрочни парламентарни избори?

Всички социологически проучвания показват драматичен срив в общественото  доверие и към управляващите, и към всички институции.  Това означава  липса на политическо представителство, което е в основата на целия демократичен процес.   Преди три години това управление имаше 3-4 пъти по високо доверие, но когато сега то се топи като ланския сняг, няма нито политическо, нито логическо, нито морално основание изборите да се отлагат.

И да се влиза в тази неверна идеологема, че нормалният начин на смяна на властта е провеждането на редовни парламентарни избори.

Конституцията не казва кое е нормално – дали редовни или предсрочни избори.  Очевидно това е  въпрос на конкретна ситуация, а демократичната система изисква възстановяване на политическото представителство,  винаги когато то съществено е променено във вреда на управляващите, в сравнение  с  момента на избирането им.

Самото дебатиране в Европейския парламент  на  темата за върховенство на правото, корупцията, медиите и не само,   несъмнено е пробив.  Добре е, че България стана видима, не като безличен и послушен член на ЕС, нещо което правеше Бойко Борисов много удобен за поддръжа и на европейските институции, и на Германия.  Подобно на бившите северноафрикански диктатори, които  бяха сменени при арабската пролет, големите държави от ЕС , САЩ и НАТО знаеха,  че те са диктатори, но за тях бяха удобни, защото десетилетия наред осигуряваха предсказуемост и сигурност  от тяхна гледна точка.

По същия начин Борисов изглеждаше много удобен, въпреки, че всичките те,  през дипламатически мисии,   разузнаванията и пр. несъмнено знаеха за  ендемичната корупция  в България. Несъмнено знаят за залитанията в подкрепа на руски геополитиески интереси и икономически проекти. Несъмнено знаят,  Борисов е един добър парламентьор с Реджеп Ердоган, един сатрап, който на моменти, се държи като терорист. Така че преди всичко геополитически Борисов продължава да бъде удобен партньор за ЕС и за силните държави в него, след Брекзит  –  Германия и Франция.

Но на този фон, това че такива тежки европейски институции като ЕК и ЕП бяха извадени от зоната на комфорта си  и бяха принудени да чуят критични гласове от България, това е един несъмнен успех. Част от тях да прогледнаха в съществуването на паралелна и дълбока държава в България, много различна от тази фасада на  демократичност и правовост.

В този смисъл,  дискутираният въпрос дали успяват или залиняват протесите, има един отговор – несъмнено успяват. Ако Бойко Борисов беше дал оставка в началото им, каквито признаци  даваше по едно време, той щеше да възпроизведе своя позитивен политически и исторически опит от предходинте си мандати.  Когато подаваше навреме оставка, запазваше личностно, политическо и партийно достойнство и след няколко  месеца се връщаше на бял кон.

Сега той избра нещо друто, очевидно няма да подаде оставка под натиск на протестите, за да си запази кожата и да се спаси от наказателно преследване. Но той руинира собствената си партия, неговото време необратимо изтича, като пясъчен часовник и в губи щанс да бъде доминираща политическа сила на следващи избори.

Разумните хора в България няма да си  помислят за него и неговата партия поне през следващите 5 – 10 години. Подобно на Орешарски,  вместо да се оттегли с достойнство и да запази шанс за оцеляване в политическия живот, Борисов избра да тръгне  по пътя на политическо и морално свлачище.  Като накара и съпартийците му да изглеждат нелепо и гротескно.  За съжаление,  освен себе си и партията си, в очертаващата се епидемична и икономическа  криза, той може да свлече в това тресавище и цялата държава,  и българското общество.

Редактор Лилия Христовска

About De Fakto

Проверете също

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев подкрепя номинацията на Галина Захарова за шеф на ВКС

Председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев подкрепя номинацията на съдия Галина Захарова за …

Формално и без мотиви ВСС подкрепи пред КС искането на Гешев срещу изслушването му в парламента

  Формално и без аргументи Висшият съдебен съвет изпрати становище до КС, в което подкрепя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.