Последни новини
Home / Актуално / Михаил Екимджиев: Успех е, че ЕК и ЕП бяха извадени от комфорта, за да чуят истините за фасадната ни демокрация

Михаил Екимджиев: Успех е, че ЕК и ЕП бяха извадени от комфорта, за да чуят истините за фасадната ни демокрация

Defakto.bg

 Вместо да подаде оставка,  Борисов избра пътя на политическото и морално свлачище

Добрата  политическа култура  изискваше да се чуе и мнението на единствения опозиционен глас в ЕНП

След снощния дебат в Европейския парламент по повод влошеното върховенсто на закона и борбата с корупцията по високите етажи на властта , Де Факто се обърна с въпроси за коментар към известния правозащитник и успешен адвокат в Съда по човешките права Михаил Екимджиев. Ето и неговият анализ.

 

Не съм изненадан от дебата в Европейския парламент с изключение на  техническите проблеми по време на изслушването и от  недопускането до трибуната на Радан Кънев. Не мога  да упреквам Европейската народна партия (ЕНП) в нарушаване на вътрешните й правила, но добрата  политическа култура и вътрешният плурализъм изискваха да се чуе и мнението на единствения опозиционен глас по въпросите за върховенстото на правото и борбата с корупцията в България.

Преди обсъждането, бяхме заредени със свръх надежди,  но дълбоко вкорененото ни очакване да бъдем „освобождавани“  и  някой отвън да решава проблемите ни,  остана измамено. Аз не бях изненадан от факта,  че ЕНП се капсулира и излъчи удобни за ГЕРБ говорители, които стабилно стъпиха на опорните точки на Борисов и на неговите глашатаи в България  с клишето, че политическите въпроси се решават на парламентари избори.   Да, но въпросът е, не  ли време за предсрочни парламентарни избори?

Всички социологически проучвания показват драматичен срив в общественото  доверие и към управляващите, и към всички институции.  Това означава  липса на политическо представителство, което е в основата на целия демократичен процес.   Преди три години това управление имаше 3-4 пъти по високо доверие, но когато сега то се топи като ланския сняг, няма нито политическо, нито логическо, нито морално основание изборите да се отлагат.

И да се влиза в тази неверна идеологема, че нормалният начин на смяна на властта е провеждането на редовни парламентарни избори.

Конституцията не казва кое е нормално – дали редовни или предсрочни избори.  Очевидно това е  въпрос на конкретна ситуация, а демократичната система изисква възстановяване на политическото представителство,  винаги когато то съществено е променено във вреда на управляващите, в сравнение  с  момента на избирането им.

Самото дебатиране в Европейския парламент  на  темата за върховенство на правото, корупцията, медиите и не само,   несъмнено е пробив.  Добре е, че България стана видима, не като безличен и послушен член на ЕС, нещо което правеше Бойко Борисов много удобен за поддръжа и на европейските институции, и на Германия.  Подобно на бившите северноафрикански диктатори, които  бяха сменени при арабската пролет, големите държави от ЕС , САЩ и НАТО знаеха,  че те са диктатори, но за тях бяха удобни, защото десетилетия наред осигуряваха предсказуемост и сигурност  от тяхна гледна точка.

По същия начин Борисов изглеждаше много удобен, въпреки, че всичките те,  през дипламатически мисии,   разузнаванията и пр. несъмнено знаеха за  ендемичната корупция  в България. Несъмнено знаят за залитанията в подкрепа на руски геополитиески интереси и икономически проекти. Несъмнено знаят,  Борисов е един добър парламентьор с Реджеп Ердоган, един сатрап, който на моменти, се държи като терорист. Така че преди всичко геополитически Борисов продължава да бъде удобен партньор за ЕС и за силните държави в него, след Брекзит  –  Германия и Франция.

Но на този фон, това че такива тежки европейски институции като ЕК и ЕП бяха извадени от зоната на комфорта си  и бяха принудени да чуят критични гласове от България, това е един несъмнен успех. Част от тях да прогледнаха в съществуването на паралелна и дълбока държава в България, много различна от тази фасада на  демократичност и правовост.

В този смисъл,  дискутираният въпрос дали успяват или залиняват протесите, има един отговор – несъмнено успяват. Ако Бойко Борисов беше дал оставка в началото им, каквито признаци  даваше по едно време, той щеше да възпроизведе своя позитивен политически и исторически опит от предходинте си мандати.  Когато подаваше навреме оставка, запазваше личностно, политическо и партийно достойнство и след няколко  месеца се връщаше на бял кон.

Сега той избра нещо друто, очевидно няма да подаде оставка под натиск на протестите, за да си запази кожата и да се спаси от наказателно преследване. Но той руинира собствената си партия, неговото време необратимо изтича, като пясъчен часовник и в губи щанс да бъде доминираща политическа сила на следващи избори.

Разумните хора в България няма да си  помислят за него и неговата партия поне през следващите 5 – 10 години. Подобно на Орешарски,  вместо да се оттегли с достойнство и да запази шанс за оцеляване в политическия живот, Борисов избра да тръгне  по пътя на политическо и морално свлачище.  Като накара и съпартийците му да изглеждат нелепо и гротескно.  За съжаление,  освен себе си и партията си, в очертаващата се епидемична и икономическа  криза, той може да свлече в това тресавище и цялата държава,  и българското общество.

Редактор Лилия Христовска

About De Fakto

Проверете също

Пловдив не премълча назначението на Д. Атанасова във Венецианската комисия и „подигравката с юридическата общност“

Пловдив пръв не си премълча политическото назначение на  Десислава Атанасова във Венецианската комисия.   Десетки юристи …

Делото за избора на кмет на София тръгва отначало, след като ВАС отмени и върна за ново разглеждане решението на АССГ

  Върховният административен съд (ВАС) отмени и върна за ново разглеждане на друг състав на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.