Последни новини
Home / Актуално / Независимостта на немската прокуратура – в доклада на Европейската комисия

Независимостта на немската прокуратура – в доклада на Европейската комисия

Defakto.bg

Автор: Count Zero

От години професионалните организации на съдиите и прокурорите в Германия поставят на дебат правомощието на министъра на правосъдието да издава инструкции към прокурорите по отделни дела /по този въпрос публикацията в блога – „Дрезденска пледоария за независима прокуратура/. Сега този въпрос намира отражение и в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. на ЕК, касаещ ФРГ[1], като още през миналата година практическото му значение излезе на преден план в постановеното Решение на Съда на ЕС от 27.05.2019 г. по две съединени дела /C-508/18 и C-82/19 PPU/[2], с предмет преюдициални запитвания във връзка с изпълнението на европейски заповеди за арест /ЕЗА/, издадени от прокуратури в Германия. Ирландските съдилища са изпитали съмнения по въпроса дали немските прокуратури отговарят на изискването за издаване на ЕЗА от съдебен орган /който по дефиниция следва да е независим/, доколкото принадлежат към йерархична структура, която се намира в зависимост от министъра на правосъдието на съответната провинция.

Съдът на ЕС посочва, че европейската заповед за арест е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа на взаимно признаване, като въз основа на Рамковото решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест. Член 6 от Рамковото решение гласи, че издаващият орган е съдебният орган на държавата членка, издала ЕЗА, като Съдът подчертава, че смисълът и обхватът на понятието съдебен орган трябва да има самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в ЕС. Орган като прокуратурата, който разполага с компетентност в рамките на наказателното производство да провежда преследване срещу лице, заподозряно в извършването на престъпление, с цел то да бъде изправено пред съд, трябва да се счита за орган, участващ в правораздаването на съответната държава членка. Такъв е и случаят с прокуратурите във Федерална република Германия, които са длъжни да действат обективно и трябва да разследват за установяване не само на вината, но и на невиновността. Това обаче не променя факта, че министърът на правосъдието разполага с правомощие „отвън“ да им дава указания, като това предоставя възможност да се оказва пряко влияние върху решението на дадена прокуратура да издаде или евентуално да не издаде европейска заповед за арест.

Затова Съдът приема, че понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от цитираното Рамково решение трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща прокуратурите на държава членка, които са изложени на риск да получават пряко или косвено конкретни разпореждания или указания от страна на изпълнителната власт при вземането на решение за издаване на европейска заповед за арест. От това следва, че доколкото немските прокуратури са изложени на такъв риск, те не отговарят на едно от изискванията, за да могат да бъдат определени като издаващ съдебен орган по смисъла на посочената разпоредба, а именно – на изискването за предоставяне на гаранция, че действат независимо при издаването на такава заповед за арест.

Решението на Съда е основание за компетентните съдилища в другите държави – членки да откажат предаването на обвиняеми или осъдени лица на властите във ФРГ въз основа на издадени от прокурор ЕЗА. Съгласно данни в германската преса, при постановяване на решението от Съда в Германия са издадени около 5600 европейски заповеди за арест[3].

Затова понастоящем е възприето решението европейските заповеди за арест да се издават само от съдия, а издадените по-рано такива от прокурори – да бъдат преиздадени от немските съдилища.

През м. май 2020 г. Партията на свободните демократи внесе в Бундестага поправка в Закона за съдебната власт, имаща за предмет премахването на правото на министъра да дава указания на прокурорите. Тя обаче не събра необходимото мнозинство. Както в решението на съда, така и в доклада на ЕК се посочва, че това право се упражнява само в много редки случаи, което ограничава риска от злоупотреба. Отразяването на описания проблем в актовете и на двете институции обаче подчертава както необходимостта от съобразяването с европейските стандарти дори в такива утвърдени демокрации като Германия, така и от законодателното въвеждане на уеднаквени гаранции за независимостта на всички правораздавателни органи в Европейския съюз.

[1] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/de_rol_country_chapter.pdf

[2]http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=214466&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=5939771

[3] https://www.lto.de/recht/justiz/j/eugh-europaeischer-haftbefehl-deutsche-staatsanwaelte-nicht-unabhaengig/

 Коментарът е от блога на Count Zero

About De Fakto

Проверете също

Пловдив не премълча назначението на Д. Атанасова във Венецианската комисия и „подигравката с юридическата общност“

Пловдив пръв не си премълча политическото назначение на  Десислава Атанасова във Венецианската комисия.   Десетки юристи …

Делото за избора на кмет на София тръгва отначало, след като ВАС отмени и върна за ново разглеждане решението на АССГ

  Върховният административен съд (ВАС) отмени и върна за ново разглеждане на друг състав на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.