Един от малцината действащи министри, получили обвинение, а впоследствие изцяло оправдани на три съдебни инстанции – Илко Семерджиев, на свой ред е завел дело срещу прокуратурата. Той е предявил срещу ПРБ иск за 100 000 лева обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В края на септември Софийският градски съд е образувал дело по казуса, на 2 октомври е проведено разпоредително заседание, показа проверка на Де факто.
Според чл. 2 от ЗОДОВ се носи отговорност за повдигнато обвинение, приключило с оправдание в съда. Отговаря се и за несъставомерни обвинения.
През 2017 г. като служебен министър на здравеопазването в кабинета „Герджиков“ прокуратурата обвини Илко Семерджиев, че е заплашвал по телефона с уволнение изпълнителката директорка на агенцията по лекарствата Асена Стоименова, която отказвала да назначи негов човек за свой заместник заради конфликт на интереси. Престъплението бе квалифицирано по чл. 269, ал. 1 от Наказателния кодекс. Текстът гласи:
Чл. 269 (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Дни след повдигането на обвинението самият Семерджиев (който бе и служебен вицепремиер) бе коментирал: Дали на прокуратурата е известно, че уволнението не е заплаха, а правомощие на назначаващия?
През 2018 г. Софиийският градски съд чете: „Невинен“, през 2019 г. Софийският апелативен съд потвърждава оправдаването. И двете инстанции приемат не само че в случая не е имало заплашване, но и въпросният „кандидат“ за назначаване не е бил в конфликт на интереси, както твърдеше прокуратурата.
Окончателното решение на ВКС дойде през януари тази година. И обяви обвинението не само за недоказано, но и за изначално негодно.
Върховните съдии Антоанета Данова – председател и докладчик, Лада Паунова и Даниел Луков бяха категорични – министър не може да бъде привличан под отговорност за престъпление против държавните органи и лица, заемащи, публични фунции, тъй като самият той е част от държавната власт, а в случая става дучма за посегателства отвън. Извън това ВКС постанови, че изпълнителният директор на Агенцията по лекарствата е нямала самостоятелни правомощия да определя свой заместник, без съгласуване със здравния министър и няма как на министъра да се вменява вмешателство. На трето мякто върховните съдии изцяло отхвърлиха и твърденията за отправени заплахи – цитираните реплики на Семерджиев, че може да уволни Асенова не могат да са съставомерни, тъй като ръководител е имал правото да налага дисциплинарни санкции. Още повече, че от цялото съдържание на представения разговор става ясно, че и намерение за освобождаване не е имало.
Сега по делото за обезщетението Софийският градски съд указва на прокуратурата, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор на жалбата, включително и да възрази срещу нея, като е длъжен да посочи доказателствата си. Ако ПРБ не представи отговор в срок и не се яви на първото заседание по делото (без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие), Семерджиев може да поиска постановяване на неприсъствено решение.