Последни новини
Home / Актуално / Държавата на КПКОНПИ и Джелсомино (II). Или кой лъже Европейския съюз

Държавата на КПКОНПИ и Джелсомино (II). Или кой лъже Европейския съюз

Defakto.bg

Адвокат Георги Атанасов

 

В статията от 5 юни 2020 г. „Държавата на КПКОНПИ и Джелсомино“ стана дума за съществуващата правна рамка на т.нар. „гражданска конфискация“ в Република България. И най-вече за това, че официалните власти откровено лъжат Европейската комисия (ЕК), а тя, от своя страна, въвежда в заблуждение Европейския парламент (ЕП) и Съвета, че България е транспонирала Директива 2014/42/ЕС във вътрешното си право.

В Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Възстановяване и конфискация на активи: да гарантираме, че престъпността „не си струва“(СОМ)2020 217 final) от 2.06.2020 г. ЕК изрично обявява, че България е изпълнила задължението си да транспонира нормите на правото на ЕС главно чрез своето законодателство за т.нар. „гражданска конфискация“. Естествено ЕК не знае и не би могла да знае, че Република България поддържа пред Съда на ЕС и националните съдилища, че Директивата е абсолютно неприложима към производството по „гражданска конфискация“(чрез което сега твърди, че е транспонирала въпросната Директива).

Това поведение на официалните власти в България се прояви в нов документ на органите на Европейския съюз. На 30.09.2020 г. ЕК обяви своя първи (встъпителен) Доклад за спазването на върховенството на правото в ЕС, респективно и в Република България (у нас, в държавата на КПКОНПИ, това обичайно се нарича върховенство на закона). В документа се съдържат откровено неверни твърдения от най-общ характер – например: „[П]рез 2017 г. и 2018 г. България проведе цялостна реформа на своята правна и институционална уредба за борба с корупцията“, и са констатирани следните постижения на българското право и правоприложение:

[П]рез 2012 г. България въведе гражданско производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Процедурата започва по инициатива на Комисията за противодействие на корупцията, когато дадено лице бъде обвинено в престъпления, посочени в антикорупционното законодателство. Имуществото на лицето се проверява за период от 10 години назад и Комисията трябва да установи „значително несъответствие“ между законния нетен доход на заподозряното лице или обвиняемия и стойността на неговото имущество. Гражданското производство за отнемане на незаконно придобито имущество е независимо от наказателното производство и позволява отнемането на имущество на дадено лице без предварителна осъдителна присъда за престъпление. Член 148 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) определя общия метод за оценяване на незаконно придобитото имущество. Заинтересованите страни са изразили сериозна загриженост, че делата по гражданските производства за отнемане на незаконно придобито имущество не се разглеждат по независим и безпристрастен начин. До юни 2020 г. са постановени 309 окончателни съдебни решения, с които се потвърждава отнемането на имущество на обща стойност 133 133 611,25 BGN (приблизително 68 273 646 EUR).“

От общо 7 (седем) изречения е вярно само едно: че заинтересованите страни са загрижени относно независимостта и безпристрастността на съд, който при разглеждането на делата е обвързан от необорими законови презумпции и доказателствени ограничения. Останалите 6 (шест) изречения съдържат неистини. Нека ги проследим.

Първо, не е вярно, че през 2012 г. у нас се въвежда гражданско производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Правото на Република България – частно и публично, не познава понятието „гражданско производство“ и не си служи с това понятие, защото то е лишено от правно съдържание. Когато визира материалното гражданско право, българското право си служи с понятието „гражданскоправен ред“. Служи си и с понятието „гражданско съдопроизводство“, за да означи разрешаване на гражданскоправни спорове по съдебен ред. Понятието „гражданско производство“ е чуждица, която е заета от правни системи с англосаксонско потекло и има съвършено различно значение от значението, което българските официални власти се опитват да му придадат пред ЕК. Със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПЗДНПИ – отм.) от 2012 г. у нас е въведено не гражданско, а наказателно (в краен случай административно-наказателно) производство, което чрез гражданскопроцесуални средства налага наказателна мярка, за да лиши гражданите и юридическите лица от пълноценната защита на наказателното и административно-наказателното съдопроизводство. В цитираното изречение съществува и понятието „обогатяване“, което 8 (осем) години след въвеждането му в закона продължава да е юридическа енигма. Опитът на Конституционния съд на Република България по к.д.№ 13/2012 г. по тълкувателен път да преведе това понятие на български юридически език не може да се признае за успешен. Според Конституционния съд това производство е предназначено да отнеме онова имущество, което представлява „обогатяване“ от [и]звършване на дейност, която поначало е забранена“. Законът обаче изцяло се дезинтересира от дейностите, които са източник на обогатяването (проверката няма такъв предмет). Законът не се интересува и от връзката между конкретна противозаконна дейност и нейните резултати. Не се интересува и от това как противозаконната дейност на проверяваното физическо лице (обвиняем) е обогатила имуществото на други лица. Към всичко това следва да се добави пълната неяснота на ползваните от закона понятия „законен източник на придобиване на имущество“ и „неустановен законен източник“ за придобиване на имущество. В този хаос съдът не е виновен, че никой не може да разбере какво точно означава противоправно (незаконно) придобиване на имущество.

Второ, изречението [П]роцедурата започва по инициатива на Комисията за противодействие на корупцията, когато дадено лице бъде обвинено в престъпления, посочени в антикорупционното законодателство“ съдържа едновременно неистини и манипулации. Никаква „процедура“ с характер на „гражданско“ производство не започва по инициатива на Комисията. Никаква инициатива на Комисията не поставя в действие някакво гражданско правоотношение, нито активизира някакъв гражданскоправен ред за реализиране на гражданска санкция. Наказателната (или административно-наказателната процедура), която провежда Комисията, не се инициира от Комисията, а възниква въз основа на получено от прокуратурата уведомление (и от датата на това уведомление). Цялата процедура, която се провежда от Комисията като административен орган, натоварен с провеждане на държавната политика за противодействие на корупцията, е разположена в правното поле на публичното, а не на гражданското право. Не е вярно също, че в обективното право съществува номенклатура на антикорупционните престъпления – вероятно по тази причина в доклада не се споменава кое точно антикорупционно законодателство съдържа „списък“ на корупционните престъпления. В България „антикорупционно“ законодателство не съществува. Твърдението, че[К]орупцията и свързаните с нея престъпления са уредени в особената част на българския Наказателен кодекс“, е изначално невярно – Наказателният кодекс не познава понятието „корупция“.

Трето, изречението „[И]муществото на лицето се проверява за период от 10 години назад и Комисията трябва да установи „значително несъответствие“ между законния нетен доход на заподозряното лице или обвиняемия и стойността на неговото имущество“ е изцяло манипулативно и не може да бъде измислено от експерт на ЕК. В това изречение се използват понятия, които законът не съдържа – например понятието „законен нетен доход“. Има законово определение за „нетен доход“, но няма определение за „доходи“. Няма и определение за „законни доходи“. Тази неопределеност отваря широко вратите за произвол при тълкуване и прилагане на закона от страна на административния орган. Не е вярно и твърдението, че се проверяват доходите на заподозряно или обвиняемо лице – проверяват се доходите на „проверяваното лице“, което към момента на проверката вече може да е оправдано с влязла в сила присъда за престъплението, заради което е образувано производството. Освен това не се проверява само имуществото на лицето, срещу което е започнала проверката (т.нар. „проверявано лице“), но и имуществото на неговия съпруг, на лицето, с което живее във фактическо съжителство, и на непълнолетните му деца. На европейците се спестява и обстоятелството, че със стойността на имуществото, собственост на тези трети лица, изкуствено се завишава стойността на имуществото на  проверяваното лице. Прикрива се и фактът, че десетгодишният период на проверката се отнася не до конкретните източници на имуществени права на тези лица, а се свежда до сравняване на абстрактни стойности, определени произволно в непублична административна процедура. Пропуска се и обстоятелството, че самата проверка  представлява тайна административно-наказателна процедура, в която никое от засегнатите лица не участва до момента на отнасяне на производството по обезпечение в съд. Освен това никой от изводите на Комисията за „незаконност“ на имуществото не подлежи на административен или съдебен контрол, включително при обезпечаването на исковото производство пред съда.

Четвърто, изречението „[Г]ражданското производство за отнемане на незаконно придобито имущество е независимо от наказателното производство и позволява отнемането на имущество на дадено лице без предварителна осъдителна присъда за престъпление“ съдържа невярното твърдение, че производството е гражданско. Конфискационното право не е субективно гражданско право и не е елемент от съдържанието на гражданско правоотношение, а конфискацията не е гражданскоправна санкция. Абсолютно невярно е твърдението, че „гражданското производство“ е независимо от наказателното производство. Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗПКОНПИ няма подобно съдържание – тя посочва единствено, че конфискационното производство се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното и свързаните с него лица. Това изобщо не означава, че ако като източник на обогатяването се твърди престъпление, гражданският съд може да установи подобно правонарушение в рамките на исковото производство. Тук следва специално да се подчертае, че имуществото на проверяваното лице е винаги имущество на  обвиняваното лице – според българско право всяко лице има само едно имущество. Поради това не е възможно да се разграничи обект на кой точно режим трябва да бъдат отделните елементи (имуществени права) на това имущество – на този на конфискацията по чл.44 НК, на този по специалните конфискации по чл.53 НК, на този по чл.83а и сл. ЗАНН или на този по ЗПКОНПИ. Не е възможно и да се разграничат имуществените права, които следва да са обект на конфискация по наказателния закон, от тези, които трябва да бъдат отнети при другите режими на конфискация. Тук специално трябва да се отбележи, че е невъзможно едно исково производство, чийто предмет на делото е поставен в зависимост от присъда на наказателен съд (чл.300 ГПК), да се проведе и да завърши преди постановяване на присъдата.

Пето, няма нищо вярно и в изречението „[Ч]лен 148 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) определя общия метод за оценяване на незаконно придобитото имущество“. Нормата на чл. 148 не определя никакъв метод за оценкана т. нар. „незаконно придобито имущество“. Разпоредбите на чл.148, ал.2, т.1, 3-6 от ЗПКОНПИ посочват единствено, че оценката на имуществените права се прави по „пазарна стойност“ (каквото и да означава това), а т.2 урежда изключението от правилото за пазарни стойности, като за валута и благородни метали въвежда не пазарни, а административни цени, определени по курса на БНБ. Какво се прави с валути или валутни ценности, за които няма курс на БНБ, законът не посочва. Разпоредбите на чл.148 ЗПКОНПИ не съдържат нито „общ метод за оценяване“, нито методика за оценяване на имуществото, респ. на неговата „незаконно придобитата“ част. Този проблем на закона и на практиката на Комисията е констатиран дори от адептите на„гражданската конфискация“ (нестопански организации като „Прозрачност без граници“), които изтъкват като недостатък на правната уредба отсъствието на законоустановена методика за оценка на имуществените права и имущественото състояние на проверяваните лица.

Абсолютно невярно и манипулативно е и шестото изречение:„До юни 2020 г. са постановени 309 окончателни съдебни решения, с които се потвърждава отнемането на имущество на обща стойност 133 133 611,25 BGN (приблизително 68 273 646 EUR)“. Комисията не води прецизна статистика на действително събраните суми, включително на сумите, събрани от продажба на отнети имуществени права, така че не може да бъде определена точната величина на стойността на получения от фиска актив. По тази причина не е възможно и ЕК да получи информация по този въпрос. Ще бъде чудо, ако в резултат от всичките конфискационни производства е събрана ефективно повече от 1/10 от посочената „обща стойност“. Останала част от обявения на ЕК номинал – вероятно около 9/10 от стойността по доклада, е „куха“, т.е. никога не може да бъде ефективно събрана. „Отнемането на разходи“ е особена правна иновация на Комисията – „отнемат се“ неналични парични суми, включително по сметки, които не съществуват към момента на проверката. В тази си част съдебните актове произвеждат конститутивно действие, което българският народ определя като „да вземеш на босия цървулите“. По-лошото е, че посочената в доклада сума вероятно включва не само съдебните решения за незаконно придобито имущество, но и съдебните решения по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД – отм.), които имат друг предмет, други предпоставки и за чието приложение осъдителната присъда е абсолютна процесуална предпоставка. Това означава още, че въпросните 309 окончателни съдебни решения засягат дейността на Комисията (КУИППД, КОНПИ и КПКОНПИ) не от 2012 г. насам, а от момента на създаването ѝ през 2005 г. до м.юни на 2020 г.

Стилистиката, словоредът и езиковите похвати на тези документи изключват независимо авторство на ЕК и чиновниците в нея. Приносът на българската администрация към съдържанието на описаните по-горе документи е осезаем. Ако истината в останалите части на документите е толкова сериозно представена, колкото е в коментираните по-горе 6 (шест) изречения от Доклада, можем да си представим какво е положението с другите части на този Доклад.

Единственият въпрос без ясен отговор тук е – кой (персонално) лъже ЕК и по чие нареждане го прави? Надявам се скоро да получим отговора.

 

 

 

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Новите противоепидемични мерки: Маски на открито, но с изключения, работа от разстояние или с променлив график, услуги онлайн

Заповедта на здравния министър Костадин Ангелов за новите противоепидемични  мерки от 22 октомври до 30 …

Внедряването на Единната информационна система ще наруши правата на гражданите, заявяват от ВКС

Внедряването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) ще наруши процесуалните права на гражданите – …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.