DeFakto.bg DeFakto.bg
Не се притеснявам, не ме е страх, става дума за игра на политическото поле, виждам, че сме в предизборна кампания, ПРБ няма да участва в политически игрички, останах с впечатление за аналитичен дебат, а ме питате за конкретни разследвания – това бяха част от ключовите реплики на главния прокурор Иван Гешев при безпрецедентното му изслушване от правната парламентарна комисия днес. Плюс: „Да ми остане и само това, че телефонните измами приключиха, ще оставя добър спомен. Аз съм щастлив!“.
Изслушването бе безпрецедентно, защото не бе по „годишните доклади“ за дейността на прокуратурата, а конкретно поискано от опозиционни депутати за спазването на законите и презумпцията за невиновност още в края на юли, десетина дни след старта на гражданския протест с искане и за оставка на главния прокурор. Днес е 98-ият ден на протеста. А поведението на Иван Гешев не издаваше намерение за оттегляне, оставяше обратното впечатление – за чувство за перфектно вършена работа.
Впрочем, освен протеста в България, днешното парламентарно изслушване дойде и след първия доклад на ЕК за върховенството на закона и у нас, както и след резолюцията на Европейския парламент за ситуацията в България. И не само – на национално ниво на 22 октомври ВСС обеща дебат както по доклада на Еврокомисията, така и по поименното обръщение на Съюза на съдиите до кадровиците да започнат процедура за уволнението на Иван Гешев.
Въпреки многобройните конкретни, „болни“ и „горещи“ актуални въпроси – от двойния аршин през нарушената презумпция за невиновност до фактическата недосегаемост на главния прокурор, конктретните отговори бяха малко. Гешев се позоваваше ту на решението на Конституционния съд, че не може да дава на депутатите подробности по текущи разследвания, ту на тълкувателното решение на КС от тази година, че обвинител №1 по принцип не може да осуетява разследване срещу себе си, макар да е на върха на йерархията на държавното обвинение, ту на самата Конституция. Но пък свободно говореше за „олигарси“, „кръгове“, включително и журналистически и прочие. С две думи – изненади нямаше.
В началото на изслушването главният прокурор очерта акцентите в доклада „за дейността на ПРБ по прилагане на закона от 1 януари до 31 август 2020 г.“
А на финала му, с 14 „за“ срещу 7 „против“ той бе приет. От името на БСП Крум Зарков обяви, че в пленарна зала конкретно ще изложат аргументите си. А те са важни – въпроснат процедура изисква ясни мотиви при отхвърляне на доклада.
Че парламентарното мнозинство няма да го позволи също е ясно. Но е ясно и трето – на 22 октомври ВСС, ако наистина е „правителство на третата власт“, ще се наложи да дебатира и тях. И после – аргументирано – да ни обясни защо няма (или ще?) сложи старт на процедурата по импийчмънт.
За едни банкноти, Петко Каравелов и родоотстъпниците
Особен акцент днес бе хвърлянето на банкноти от 500 евро с лика на премиера Бойко Борисов по главния прокурор от мъж, присъстващ на изслушването в правната комисия. Той беше седнал непосредствено зад Гешев. Оказа се тудент в чуфбина, а после „Да, България“ направиха снимкова палитра.Въпросите и отговорите
Кристиан Вигенин (БСП) във връзка с последния доклад на ЕК за върховенството на закона попита: „Ще участвате ли активно в дебата за недосегаемостта на главния прокурор и може ли проблемът да се реши без конституционн промени?“. Другият му въпрос бе за делото „КТБ“, най-вече за изявлението на предишния обвинител №1 Сотир Цацаров за иззет спиък с политици, получавали нерегламентирано средства от банката. „Има ли такъв списък, ще го огласите ли?“ – бе въпросът.
Иван Гешев отговори: „Според решение на Конституционния съд 6 от 2017 г Народното събрание не може да пита главния прокурор за конкретно наказателно производство, с това проявявам уважение към институцията КС, уважението към институциите е признак на държавност.Не съм запознат със становището на предния главен прокурор, но за лицата, за които бяха установени доказателства, беше внесен обвинителен акт от над 1800 страници единия, разпечатан в 20 хартиени копия, което не се случва в нито една държава от ЕС. Ние списъци на политици не правим, макар да бяхме питани от ЛИБЕ за политическата принадлежност на обвиняемите лица, повечето от обвиняемите по делата с висок обществен интерес са от най-голямата партия от управляващата коалиция. Виждам, че сме в предизборна ситуация, ПРБ и главният прокурор няма да участват, ние не сме играчи в това поле“.
За недосегаемостта: „Готов съм да участвам във всякакви формати, има с години изграждан мит, който не отговаря на обективната действителност в голямата си част. Но ако се прецени, че има такъв проблем, той трябва да бъде решен от българската държава и от Народното събрание. ПРБ спазва закона такъв, какъвто е. Нямам никакви притеснения от създаване на контролни фигури, защото българският главен прокурор няма как да извърши престъпления при изпълнение на работата – аз съм висш административен ръководител, давам общи методически указания, според българския закон. То ест възможността главният прокурор да извърши престъпление е със същия интензитет като на депутат и президент. Нямам никакви притеснения от контрол„.
Красимир Ципов (ГЕРБ) попита: „Колко от обвинените по корупционните дела са от публичните личности? В началото на мандата и обявихте, че ПРБ съвместно с ДАНС извършва на големите приватизационни сделки от началото на прехода – има ли открити нарушения по неспазени клаузи от частта за следприватизационния контрол, как са управлявани ативите, имало ли е контрол, ако са установени престъпления и нарушения – кога ще има резултати?“
Иван Гешев отговори, че се извършва анализ на над 6000 сделки, включително и за наличието на основания за обявяването им за нищожни, за което давност няма. Направи специфичен „наказателен“ акцент: „В Италия след заонодателни изменения по дела за корупция спира да тече давността за тези престъпления, това е от компетентност на НС“.
Явор Божанков (БСП) зададе въпроси дали има „разследване срещу бивш финансов министър (Владислав Горанов – б.р.), за което журналисти не са получили отговори, а са изтекли близо 2 години“. Цитира резолюцията на ЕП за случаите, пряко засегнали министър-председателя и неосъществените разследвания – не за автентичността на записите, а за свидетелствани от тях евентуални престъпления. Пита и за „Апартаментгейт“ (свързан с Цветан Цветанов): кое пречи да се стигне до обективната истина и търсене на отговорност или обективната истина е, че престъпления няма? Зададе въпрос и за търсенето на наказателна отговорност за полицейското насилие срещу протестиращи. Плюс участието на евродепутат (от ГЕРБ) в сделки за танкера „Бадр“, „къщите за гости“, позицията на Висшия адвокатски съвет, че прокуратурата нарушава презумпцията за невиновност чрез разпротраняването на записи и данни по висящи дела.
Главният прокурор не бе особено конкретен.
За бившия финансов министър – имаше такава преписка в Специализираната прокуратура, бившият министър Горанов даваше някакви обяснения, за хода по-нататък не знам.
За „корупция, снимки, записи, касаещи министър-председателя“ – има 3 проверки, едната за фотографиите, в СГП, има досъдебно производство. По сигнал на Христо Иванов срещу Бойко Борисов в Специлизираната прокуратура има за аудиозаписи, както и проверка там за „Барселонагейт“.
Гешев обобщи: „3 казуса в 2 прокуратури – това ми е известно, очаквах да ми бъдат задавани въпроси по цялостната дейност на прокуратурата. Никой не пита Испания защо се бави. Премиерът три пъти е давал обяснения, нямаме притеснения, ако трябва и 20 пъти ще бъдат снети обяснения… Обществените поръчки – фат е, че има проблеми, че е рискова зона, като навсякъде в Европа“.
За „Апартаментгейт“ : „ВКП в момента извършва цялостен анализ на произнасянето на първоинтанционните прокурори. Българската прокуратура се занимава само с наказателна, но не и с административна и историческа отговорност. Евентуално могат да бъдат отменени някои произнасяния и така нататък. Бяха възложени и проверки на НАП, не знам дали ревизиите са приключили и с какви резултати“.
За производства срещу служители на МВР за действия спрямо протестиращи: „Лично становище, не като главен прокурор – който извършва престъпление, трябва да понесе отговорност, и полицаят е български гражданин, и останалите. Правата на гражданина свършват там, където се нарушават чужди права. Изразявам уважение към всички служители на МВР – по време на пандемията, когато всички си бяхме по къщите, си вършеха работата. Никоя полиция няма да изтърпи да изяде толкова бой, казано на жаргон. За така нареченото полицейско насилие, което явно много ви интересува – СРП образува общо 8 преписки, по които се извършват проверки. Никоя полиция в Европа няма да изтърпи онова, което изтърпя българската полиция на 2 септември, те перфектно защитиха български граждани и българските институции. Това е моят отговор за т.нар, придобило публичност полицейско насилие“.
За „къщите за гости“ – налице са стотици проверки, по-малък брой досъдебни производства, поне една присъда.
За танкера „Бадр“ – нямам информация.
За становището на ВАдС и презумпцията за невиновност: „През годините по българските телевизии и медии се изявяваха само подсъдими, обвиняеми и адвокати, създаваше се превратна представа по доъдебни производства. Никой не постави въпроса защо адвокати, подсъдими, укриващи се в чужбина, обвиняеми, лъжат по факти от досъдебни производтва. Препоръките на всички европейски институции са за откритост и прозрачност и когато ПРБ дава факти и обстоятелства, след разрешение на наблюдаващия прокурори, които в голямата си част са обсъдени в публични съдебни заседания по мерки за неотклонение, се поставят подобни въпроси.. Това е въпрос на медийната политика на всяка отделна прокуратура и наблюдаващ прокурор. ЕКПЧ гарантира правото на гражданите да получават информация, а ЕСПЧ не възпрепяттва институциите да го правят. За мен като главен прокурор е важно общетвеното доверие и адмирирам проактивната медийна политика, явно някой го е страх от истината, но това не е българската прокуратура, ако ВАдС, теоретично, се страхува, това е негов проблем“.
Крум Зарков (БСП), провокиран от предни препратки и аналогии на главния прокурор към него за нещата във Франция: „Да, във Франция, където се образовах и видях много неща, например как обвиниха и осъдиха Жак Ширак, никога така и не разбрах кой е френският главен прокурор. Там за прокуратурата не се говори много в новините, това като преабмюл. И конкретно питам: с какво показното задържане на министър Нено Димов помогна на обвинението срещу него? В същия ред – с какво в аспекта на процедурата по наказателно преследване помогна показното нахлуване в Президентството? В доклада ви я няма специализираната прокуратура, ведно със специализирания съд, които считате за копие в борбата ви с престъпността, но колко обвинения за организирана престъпност издържат в съда? За недосегаемостта – наистина ли вярвате, че всеки прокурор може да ви разследва? Кой в момента прокурор може да провери спазени ли са разпоредбите на НК и на НПК по разпространението на СРС от страна на самата прокуратура? Какво се случи с онова разследване със записаните разговори с президента Радев, по което разпространихте записи? Има ли разследване на прокурори по „Осемте джуджета?“
Последният въпрос бе за статута и функциите на Бюрото за защита към главния прокурор и участието му в гръмки акции.
Иван Гешев: „Във Франция системата е по-различна, с удоволствие бих се чувствал като френския главен прокурор, но ситуацията в България е друга. А че определени кръгове и журналисти са „особено привързани“ към мен, мога да направя само едно – да се изказвам, когато прокуратурата е атакувана несправедливо. Всъщност съдебната система, защото ПРБ е част от съдебната система. С удоволствие бих бил главен прокурор, когото никой не познава, но аз съм длъжен да защитавам независимостта на ПРБ“.
За показния арест на министър Нено Димов: „Има журналистически стандарти да не се издават източниците на информация, аз не мога да ви кажа кой ги е информирал за ареста му, не съм аз определено“
За стандартите и двойния аршин: „Независимо дали става дума за дребни чиновници от Президентството или за министър, колегите са се старали да спазват всички стандарти, спазили са закона, какъвто е. По този стандарт се извършиха действията срещу Нено Димов, президентските съветници и др. При извършване на процесуално-следствени действия участват наблюдаващият прокурор, поемни лица, минимум двама, технически помощник за компютърни конфигурации, друг есперт, двама души за охрана, един шофьор – девет минимално участват в едно действие. При две местопроизшествия в Президентството – 18 човека. Инициирайте махането на поемните лица, ще ви подкрепим..
Наличието на специализирани структури е добра европейска практика и в Италия, Румъния, Испания. Ако ги нямаше, нямаше да има разследвания срещу действащи министри и хора, които досега са се чувствали недосегаеми“.
За правомощията на Бюрото за защита: “ Има Закон за защита на лицата, застрашени във връзка с назателни производства, тези служители имат полицейски правомощия, по силата на инструкции, могат включително и да охраняват действията по разследването“.
За записите с президента: „Единственото, което ми е известно е, че производството е препратено по компетентност на военната прокуратура“.
За „джуджетата“: „Има проверка в СГП, отделно съм възложил на зам.-главен прокурор проверка … В този сериал имаше различни тези на лицата, едно лице извади 6 тези – , че не му били върнати вещи, пък се намериха на домашния му адрес, предмети от жълт метал..“.
Та така. Следват продължения
