DeFakto.bg DeFakto.bg
Те са от закриване на районни съдилища до непипане на нито един РС
Четири варианта за трансформация на съдебната карта на ниво районни съдилища бяха представени пред кадровиците от Съдийската колегия на ВСС днес. А Боряна Димитрова настоя да се проведе референдум сред съдиите кой от моделите предпочитат.
Разработките са в рамките на европроекта, в който е и Единната информациона система. Координатори в частта за съдебната карта от Съдийската колегия са Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев.
„Има три варианта от разработчика, четвърти от нас с Боряна Димитрова, в рамките на проекта, и пети – нищо да не правим“, каза в началото на заседанието Шекерджиев.
Днес бе само представянето, тепърва колегията на отделни заседания ще обсъжда вариантите по същество и ще изразява предпочитания.
Модел едно – обединение чрез териториални отделения
Първият модел е за обединение между няколко районни съдилища в рамките на един окръжен съдебен район, като единият РС става приемащ, а останалите се трансформират в негови териториални поделения. Като изобщо не е задължително приемащият РС да е в областния център. Това не е закриване на съдилища, подчертаха вносителите. Въпреки че се даваха и конкретни примери, изрично се сочеше и друго – разработките са чисто теоретични, за същинска конкретика ще стане дума само ако моделът бъде избран.
Модел 1 най-много прилича на този, по който се преструктурираха районните прокуратури.
При представянето му бе отчетено, че са оглеждани РС с много ниска натовареност или липса на магистрати и съдебни служители.
Както и че 91,29 % от разходите на един районен съд отиват за работни заплати и осигуровки. А „цената“ на едно дело е твърде различна, според натовареността. Например докато в РС-Елхово едно разглеждано дело „струва“ около 400 лева, в Тополовград то е около 800 лева.
Като плюс на модела е изтъкнато, че предлаганото обединение ще позволи специализация в районните съдилища. В момента в не повече от 1/3 от съдилищата на ниво РС е налице пълна специализация – наказателно и гражданско право. В повече от 60 % или е непълна специализация или един съдия едновременно гледа и граждански, и наказателни дела.
Ще се тръгне към изравняване на натовареността.
Най-вече – спирането на съществуването на самостоятелни съдилища по места няма да се отрази на „услугата“ за гражданите, защото териториалното отделение като част от институцията ще осъществява същата дейност.
Любопитно е и друго предлагано решение към този модел – да се запазят районите на РС, тъй като те са свързани и с местата за нотариуси, както и със службите по вписванията.
Дадените примери по модел 1:
В съдебния район на Видин – РС-Кула може да стане териториално поделение на РС-Видин. Има 12 (Видин) срещу 2 магистрати (Кула), 30 срещу 8,5 служители. Част от общата администрация ще стане излишна един от ефектите ще е евентуално съкращение на общата администрация. Разликата в натовареността ще изчезне. В момента няма никаква специализация в РС-Кула. За пътуванията ще има пълно възстановяване на разходите, в момента съдиите от Кула живеят във Видин.
Съдебен район –Враца – обединяване на РС Оряхово да стане териториално отделение на РС-Козлодуй. Става дума за две съдилища, нито едно от които не е в областния център.
Съдебен район – Перник – районните съдилища в Трън (1 съдия), Брезник (2 съдии) и Радомир (4 съдии) стават отделения на РС-Перник.
„В Трън имаме работа за половин съдия, а в Брезник – за съдия и още половин работен ден. Има драстична разлика в натоварването между Перник и Радомир, ако ги обединим ще получим РС с 27 души и специализация на съдиите“, обясни Красимир Шекерджиев.
Съдебен район – Габрово – съдилищата в Дряново и Трявна да станат териториални отделения.
Съдебен район – Кърджали – Ардино да стане териториално отделение на РС-Кърджали.
Съдебен район – Смолян – съдът в Чепеларе (2 съдии, под 20 дела месечно) става териториално отделение на РС-Смолян.
„Едно обединение с Чепеларе ще даде възможност за по-ефективна работа. В малките съдилища – когато имате ниско натоварен като Смолян и като Чепеларе, какво правим в момента – изчакваме да се освободи бройка, веднага я вземаме и я преместваме в по-натоварен съд. В РС-Чепеларе нямаме нито един съдия, който да може да работи там – председателят е от Смолян, другият е варненец и има заявка за преместване. Ако го направим, окръг Смолян ще загуби поредното си магистратско място“, разясни Шекерджиев.
Съдебен район – Стара Загора – Раднево и Гълъбово да станат отделения на РС-Стара Загора. В Гълъбово практически няма съдии, единственият иска и ще отиде в РС-Стара Загора.
Съдебен район – Бургас – РС-Средец става отделение на районния съд в Бургас. Там са 3 магистрати, ниска натовареност, липса на специализация, всички живеят в Бургас, единият е командирован, друг иска да отиде в Бургас.
Съдебен район – Ямбол – Тополовград става териториално отделение на РС-Елхово,нито едно от съдилищата не е в областния център.
Съдебен район – Търговище – Омуртаг да стане отделение на Търговище.
Съдебен район – Шумен – РС-Велики Преслав да стане териториално отделение.
Съдебен район – Добрич – Генерал Тошево да стане териториално отделение на РС-Добрич. Обмисляно е и сливане на Каварна и Балчик, но Каварна е граничен съд и районът е специфичен с населени места на отстояние 50 км.
Георги Чолаков попита защо не вижда предложение за обединяване на РС-Първомай с Пловдив, или на съдилищата в Петрич и Сандански.
Красимир Шекерджиев отговори: „Натоварването на Първомай е сходно с това в Пловдив и е доста по-високо от изредените. Петрич и Сандански са сравнително големи съдилища, със сходно натоварване и специализация. А и просто не си представям как ще се обединят Петрич и Сандански!“
На въпрос как организационно ще се разпределят делата, Боряна Димитрова каза:
„Делата се разпределят в приемащия съд. Например книжата се подават в отделението в Чепеларе, но отиват за разпределение в РС-Смолян, измежду всички в този съд. Приемаме, че ще е измежду всички, 10 различни съдии имат 10 дела в ТО, насрочват си ги те, трябва да стиковат някакъв график, това е перспективата. Делата физически ще стоят в ТО при наличието на електронни образи, страните ще имат достъп и до физическите дела в ТО. Да приемем, че това е този модел“.
Модел две, по италиански: обединение без териториални отделения, то ест закриване
Според него две или повече районни съдилища се обединяват в един в рамките на съдебния район. Това е окончателно закриване на съдилища.
Като положителни страни бяха сочени постигане на равномерна натовареност, специализация на съдиите, оптимално съотношение между служители и магистрати.
Слабите страни обаче са повече. Най-вече – ще се затрудни достъпът на граждани до правосъдие. Ще изисква също сериозни времеви и човешки ресурси.
Красимир Шекерджиев обяви: „Това е окончателно закриване на съдилища, смятаме го за неприложим. Става дума за обединяване на два съдебни района, което ще се отрази на достъпа на гражданите до правосъдие“.
Все пак са оглеждани два евентуални критерия за този модел – да се вземат предвид най-новите и най-малко натоварените съдилища.
Петте най-ненатоварени съдилища са в Крумовград, Чепеларе, Малко Търново и Ивайловград.
Съдът в Чепеларе, от своя страна, три пъти е откриван и три пъти е закриван.
Най-новите открити съдилища са: Козлодуй – 1993 г., Каварна – 1993 г., Средец – 1994 г., Царево – 1995 г., Брезник – 1996 г., Гълъбово – 2007 г.
Този модел е приложен в Италия, отчете Боряна Димитрова. През 2012 г. там са закрили 20 малки съдилища, като в момента най-малкият съд в Италия е с 5 съдии. Самите италианци обаче са отчели стореното катто грешка, защото са създали мегаструктури, които работят тромаво и са лишили хората от достъп до правосъдие.
Модел три: мобилност на съдебните служители, като в държавната администрация
Касае само служителите, които да могат да бъдат местени според нуждите на района – окръжен или апелативен, без промени за съдиите и без трансформации на съдилищата.
Предлага се заради сегашната невъзможност за командироване на съдебни служители, за дълго време.
Предвижда изработване на стандарти за численост на магистрати и съдебни служители в РС.
Например един деловодител на двама магистрати като примерен стандарт.
Или един магистрат срещу 400 дела – за численост на магистрати.
Може да бъде приложен за няколко съдилища в рамките на един съдебен район, но това не е реформа на съдебната карта, подчерта Красимир Шекерджиев.
Пловдив, Варна, Велико Търново категорично са за този модел.
Има се предвид например общата администрация да е в един голям районен съд или в окръжния съд, който да обслужва и районните съдилища и служители да се прехвърлят от РС в РС, от ОС в РС и така наттатък.
Боряна Димитрова обаче подчерта, че този модел изисква сериозно изменение в законодателството и в статута на съдебните служители. Моделът е взет от държавната администрация, където се работи на този принцип.
Модел четири – радикален
Преди разглеждането му Красимир Шекерджиев поиска отлагане за утре. Поводът – част от членовете на колегията бяха ангажирани със среща с финансовия министър за бюджета за догодина. Не се прие.
Боряна Димитрова описа модела така: той е малко радикален и представлява реформа. За него обаче са нужни законодателни промени за родовата подсъдност.
Основно идеята се свежда до това окръжните съдилища да станат първа и основна инстанция, но да останат и някои дела на районните съдилища (за бързо ликвидни дела – образно казано). А апелативните съдилища да станат истинска втора инстанция.
Като част от състава на районните съдилища ще отиде в окръжните, а част от състава на окръжните – в апелативните.
В РС ще останат делата, които се гледат в закрито заседание, без правна сложност, , заповедни, на дежурство, обезпечения по бъдещи искове, делата по Семейния кодекс, по Закона срещу домашното насилие, делата по регламенти, за защита и възстановяване на нарушено владение, охранителни, по открито наследство. Кактто и всякакви други, ако критерият е бързина. От наказателните дела остават тези за мерки за неотклонение и по ЗЕС, за спирания и прекратявания, както и наказателните дела от административен характер.
Районният съд ще има постоянен и непостоянен състав, като съдиите с най-малък стаж остават в постоянния състав. В непостоянния влизат съдиите, необходими, за да се гледат всички дела, те могат да са съдии от ОС, които участват по график за дежурство. Октаналите районни съдии се преместват служебно в окръжния съд и стават част от състава му, което е вид повишение, но не безусловно. Ще се преценява по ранг, положителни атестации и решение на Общото събрание на горния съд.
„От много време условията за конкурсното начало се обсъждат сред съдиите, надали има съдия, който да опровергае пълния кадрови колапс в системата. Въпросът се обсъжда и в Съвета по партньорство“, напомни Боряна Димитрова.
Окръжният съд става първа инстанция по всички граждански, наказателни, търговски дела, освен подсъдните на РС. Ще разглежда като въззив и делата на РС, които ще подлежат на обжалване, но те ще са малко.
В ОС остават част от окръжните съдии, защото останалата част ще отиде в апелативния съд. На тяхно място пък отива онази част от състава на РС, която е извън постоянния. Увеличеният щат на ОС ще позволи истинска специализация по материи. Това ще доведе и до равномерно натоварване.
Предлага се намаляване на мандата на младшите съдии – на 6 месеца.
Вероятно трябва да се помисли за обявяване на нулева година за младши съдии и външни бройки.
85 районни съдилища в малките градове стават логични териториални отделения на големите РС. Тези поделения ще са входяща и изходяща точка за всички книжа към РС, ОС и АС. Нещо като хъбове.
Боряна Димитрова направи подробни разяснения за модела. Заради напредналото време обаче кадровиците отложиха за идния вторник задаването на въпроси по него.
С изричното уточнение, че тогава няма да се вземат решения кой от моделите да бъде избран.
