Да спрем детските бракове: един призив за действие*

Автор: Мери Изобо, адвокат с опит в областта на международното право за правата на човека, върховенството на правото и международното развитие, застъпник за равенството на половете, докторант към ЮФ на Университета на Претория, Южна Африка. *Покана и превод — Н. Грозева.

На 11 октомври отбелязахме Международния ден на Момичето (International Day of the Girl Child). От 2012 г. този ден е повод да хвърлим светлина върху несправедливостите, които момичетата преживяват поради това, че се раждат такива и да насърчим опазването на техните права, развитие и благосъстояние.  Мотото, което ООН избра през 2020 г. за Международния ден на Момичето, е Моят глас, нашето равностойно бъдеще. Момичетата са на фокус, тъй като пряка дискриминация има именно срещу онези от тях, които често не могат да упражняват основните си права. От момента на раждането им, милиони момичета са дискриминирани на база пол и възприятия за социалната им роля. Тази година, ознаменувайки Международния ден на Момичето, е важно да насочим вниманието на света към детските бракове, които продължават да ограничават правата и благосъстоянието на момичетата.

Детски брак?

Детски брак (child marriage) е бракът, сключен с дете (момче или момиче), ненавършило 18 години. Това е глобален феномен, който продължава да възпрепятства добруването на млади момчета и момичета. Детските бракове засягат момчета и момичета, но 9 от 10 деца, сключили брак преди да навършат 18 години, са момичета. На всеки две секунди момиче е омъжено преди да бъде достатъчно развито физически, психически или емоционално, за да бъде съпруга или майка. Приблизително 650 милиона жени и момичета по света са били омъжени преди да навършат 18 години, като за една трета от тях това се случва преди 15-тата им година. Според данни на УНИЦЕФ 1.1 милиарда от световното население са момичета — 22 милиона от тях са омъжени преди да навършат пълнолетие.

Редом с Азия, детските бракове — дълбоко вкоренен в обществото упадък и варварщина, възпрепятстваща регионалното развитие и просперитет, са най-широко разпространени в Африка. Смята се, че „ако сегашните тенденции продължават, през 2050 г. почти половината от всички момичета, които стават булки, ще бъдат африканки.“

Конвенцията на ООН за правата на детето е най-ратифицираният международен договор — САЩ е единствената държава членка на ООН, която не е ратифицирала конвенцията. Африканската харта за правата и благосъстоянието на детето, която се занимава със специфични предизвикателства в областта на правата на човека, засягащи децата в Африка, е ратифицирана от 49 от 55-те държави на континента. И двата документа зачитат принципите на недискриминация, висшите интереси на детето, специфичните нужди, както и възгледите на детето. Дори страни, в които тези и други международни договори за насърчаването и защитата на правата на детето са ратифицирани и влезли в сила, не съумяват да се съобразят с тях поради полово дискриминационни норми, обществено-културни практики, традиции, обичаи и религия.

Така например, дискриминационните норми, свързани с пола, поставят момичето „по-ниско“ от момчето. Раждането на момче може да се отпразнува с пиршество и плам, докато появата на момиче се приема с разочарование, тъй като в сравнение с момчето тя се възприема като тежест. Дали ще говорим за образование, здравна грижа, достъп до услуги, защита, участие, приобщаване, момичетата се третират неравноправно. За съжаление, в общества, доминирани от такива норми, момичетата се възпитават да вярват, че тяхната цел в живота е да чистят, готвят, обслужват и угаждат на своите съпрузи, както и да раждат деца. Това е немислимо и необяснимо в 21 век, когато силни жени лидери правят знакови крачки в области, доминирани от мъже: само някои от тях са Чимаманда Адичи, световнопризнат автор; Сахле-Уорк Зауде, първата жена президент на Етиопия; Амина Дж. Мохамед, заместник генерален секретар на ООН; бившият президент на Либерия и първа жена президент в Африка Елен Джонсън Сирлиф; Нгози Оконжо-Икевала, която се конкурира за позицията на генерален директор на Световната търговска организация с друга дама — Ю Мьонгхи. За първи път, 25 години след нейното основаване, институцията ще се ръководи от жена.

Въздействието на детските бракове върху момичетата

Детските бракове засягат възможността на момичетата да се образоват, тъй като те са принудени да се грижат за съпрузите и/или децата си. Тези момичета не могат да ходят на училище или да продължат своето образование, а така се възпрепятства финансовата им свобода. Това ги поставя в състояние на непрекъсната бедност и навярно отглежда поколение жени и момичета, които ще продължат да живеят със средства под минималната работна заплата[1].

Освен това, детските булки са уязвими за домашно насилие. Международният съвет за изследване на жените твърди, че за момичета на възраст между 15 и 19 години с малко или никакво образование има по-голям шанс да преживеят насилие отколкото по-възрастни и образовани жени. Те нерядко страдат от посттравматично стресово разстройство и депресия. Принудени са да живеят със своите съпрузи далеч от близки и приятели. Застрашени са от ХИВ и СПИН, полово предавани болести, тъй като не могат да обсъждат контрацептивни методи със съпрузите си. По-вероятно е да страдат и от усложнения на бременността, които могат да доведат до смърт, да преживеят спонтанен аборт, следродилно кървене и др. Приблизително 70 000 момичета всяка година умират вследствие на усложнения при бременност и раждане.

Стремеж 6 от Програмата на Африканския съюз до 2063 г. и Цел 5 от Целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. набелязват прекратяването на детските бракове. Въпреки това, те съществуват и продължават да лишават момичета от възможността да учат и да се развиват, да се овластяват и да разгърнат пълния си потенциал. Детските бракове затварят момичетата във вечния цикъл на бедност и зависимост.

В заключение

Всички заедно трябва да се борим за спирането на детските бракове. Общностите трябва да приемат изкореняването им за свой дълг и мисия. Раждането на момиче трябва да се празнува с еднаква радост като това на момче.

Момичетата трябва да се овластяват чрез предоставяне на информация за сексуалното и репродуктивно здраве, мрежи за подкрепа, кариерно ориентиране, програми за менторство и позитивно подражание. Училищното образование трябва да е приобщаващо, а не да насърчава различията, основани на пола. Нужни са непрекъснати осведомителни кампании на национално ниво, осветляващи опасностите, които носи този брак за детето, семейството, обществото, нацията и света изобщо.

Нужна е отчетност на ниво държава за прилагането на законите, политиките, плановете и международните ангажименти, свързани с равенството на половете, както и институционализирането на т.нар. gender-sensitive (съобразяващи особеностите по отношение живота и на жените, и на мъжете) национални програми.

Момичетата искат да живеят в свят, в който всички имат равни права и възможности; свят без патриархат; свят, в който да изразяват мнението си в своята среда и да бъдат чути, когато се вземат решения за техния живот; в свят, който не ги маргинализира, заклеймява или поставя в ролята на жертва. Момичетата заслужават достъп до еднакви възможности за образование, растеж и просперитет наравно с момчетата. Равенството на половете е стандартът, който важи за всички ни. Трябва да спрем детските бракове, за да защитим правата и благосъстоянието на момичетата, тяхното бъдеще и това на света.

__________________________________________________

[1] Бел. преводач — минималната месечна работна заплата в Нигерия например (откъдето е авторката) е 30 000 нигерийски найри или 66.35 евро.