
Научен редактор й е адвокат Даниела Доковска. Надали някой по-добре от нея би представил стойността на този труд.

Уважаеми колеги,
Госпожи и господа,
Позволете ми най-напред да поздравя Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ за това, че издаде тази забележителна монография, посветена на историята на Съюза на българските адвокати от основаването му през 1920 г. до 1944 година.
И да поздравя доктора на историческите науки – доцент Евгени Йочев, за огромния труд, който вложи в това изследване, единствено по рода си у нас. Това е извънредно стойностно научно съчинение в обем от 450 страници, което респектира с изключителната научна добросъвестност на неговия автор, с богатството на информацията за съюзния живот, за позициите и идеите на Съюза на българските адвокати, за неговата роля в обществения живот у нас и за международното му признание. Историята на професионалната организация на адвокатското съсловие е едно свидетелство за борбата на българската адвокатура за демократично законодателство, за законност, за независимост на съдебната власт, за установяване на етични жалони в професията и за утвърждаване на правото на защита.
Извори на изследването са източници от Централния държавен архив, документи и документални сборници, спомени и дневници, статии от периодичния печат, статистически източници. Използваната литература обхваща близо 400 съчинения в областта на историята на българската държава и право, на съдоустройството, на конституционното, наказателно-процесуалното и гражданско-процесуалното право, спомени, речи, реферати, беседи и още много други ценни източници на информация.
Книгата съдържа и четири приложения. Първото от тях изчерпателно посочва кога са образувани клоновете на Съюза на българските адвокати в страната, състава на комитетите, делегатите и броя на членовете на съюза. Второто приложение представя общите годишни събрания и състава на управителните и проверителните съвети. Приложение № 3 съдържа разтърсващото изложение на Съюза на българските адвокати до министър-председателя Богдан Филов срещу расисткия характер на подготвения законопроект за защита на нацията, а Приложение № 4 – молбата на адвокати от Видин до министър-председателя и председателя на Народното събрание за отхвърляне на същия законопроект. Днес копие от тази молба може да се види и в експозицията на Мемориала на жертвите на Холокоста и героизма „Яд Вашем“ в Израел.
Монографията проследява развитието на българската адвокатура след края на Първата световна война, когато „тежките икономически условия и законодателната политика на земеделското правителство предизвикват силно недоволство сред адвокатите в различни градове на страната“.Разказът започва с инициативата на адвокатската колегия в Плевен, която първа поставя въпроса „за организиране на обща и съгласувана борба“ против посегателствата на правителството върху правосъдното дело и адвокатското съсловие и отправя позив за създаване на професионална организация на адвокатите. Тази идея е подета от софийските адвокати, които организират временен акционен комитет, който да влезе във връзка с всички колегии в страната и да работи за подготовката и за учредяването на общ адвокатски съюз. В състава на комитета влизат видните адвокати и политици д-р Борис Вазов, проф. д-р Йосиф Фаденхехт, проф. Владимир Моллов, Милан Марков и Велю Кючуков – едни от най-ярките представители на българската интелигенция. При откриването на учредителното събрание д-р Борис Вазов заявява: „Българските адвокати, които стоят най-близу до съдебното дело, имат право и дълг да престанат да стоят безмълвни зрители пред унизяването на нашите съдии и съдебни органи. Наш дълг е да защитаваме българското правосъдие, да се борим за неговата независимост и чистота“.
Съюзът на българските адвокати следва тази основополагаща идея докрай. Идеята за независимо и чисто правосъдие е в основата и на взаимодействието на Съюза на българските адвокати със Съюза на българските съдии. Българските адвокати подкрепят съдийството в борбата му срещу политическата партизанщина и настояват за утвърждаване на съдийската независимост, която е в основата на правосъдието. Това е борба за право.Днес вече знаем, че тази борба ще е вечна.
Монографията на доц. Евгени Йочев не е само история на Съюза на българските адвокати. Позициите, исканията и постиженията на съюза са представени на фона на политиката на управляващите партии, коалиции и непартийни правителства към правосъдието и адвокатурата. През призмата на съюзния живот изследването очертава сложния път на развитието на българската адвокатура и на правосъдното дело през бурните години от 1920-та до 1944-та. От миналото изплуват светли образи на адвокати – добросъвестни и етични професионалисти, изявени интелектуалци, общественици, политици, активни деятели на науката, творци на българската държавност. Днес ние би трябвало да сме техни следовници в борбата за право, хуманност и правосъдие.
Искам да благодаря на издателство „Сиби“ за перфектната работа по книгата.
Иска ми се да кажа накрая, че монографията на доц. Евгени Йочев „В служба на българското правосъдие и на адвокатурата. История на Съюза на българските адвокати (1920 – 1944)“ според мен е най-значимото научно съчинение, издадено от Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“. Желая успех на Центъра в благородното му дело за повишаване на професионалната квалификация и култура на адвокатите.
От сърце пожелавам успех на книгата и на автора!