Последни новини
Home / Избрано / Иван Брегов: Въпросите на място, отговорите ги няма

Иван Брегов: Въпросите на място, отговорите ги няма

Defakto.bg
Иван Брегов
Изслушването на доклада за дейността на прокуратурата пред Народното събрание премина почти като всеки друг такъв. Слушащите бяха повече от питащите. А смисълът на това начинание е да се даде пред обществото отчет от страна на главния прокурор какви проблеми възпрепятстват работата на българската прокуратура. Ако пречките се коренят в законодателството – парламентът да реагира със съответните промени. Институционалната машина би следвало да работи така: редовият прокурор прилага закона, натрупват се множество казуси, главният анализира и представя изводите, народните представители обобщават и законодателстват. Ако обаче извън този нормален порядък стоят нещата е необходимо един вид да се потърси сметка защо прилагането на закона е незадоволително и отговорността да се сведе до организационните способности на главния прокурор – проблеми при работата на конкретни прокурори ли има, наказани ли са, цели звена ли не се справят – какъв подход е избран – все в този ред на питане. Вярно е, че Народното събрание не може да търси дисциплинарна отговорност на главния прокурор, но логично би било да насърчи публичния дебат и да мотивира оправомощения за това Висш съдебен съвет да действа.
Разбира се, не живеем в идеална среда, а в безучастна институционална застиналост и отказ властовите администрации да изпълняват и елементарните си задължения. Но определено през 2020 г. изслушването придоби по-добри измерения от предишни години. Публиката, в лицето на българския народ, е доста по-взискателна, освен че една част от хората протестират, като че ли друго доста по-голяма множество има последователен интерес по темата. А критичната публика е добър мотиватор – на първо място обществено значимите теми да не бъдат затрупвани от правителствената медийна пропаганда и на второ място да вдъхват увереност за това, че има смисъл от опозиционно поведение.
Така за пръв път от десетилетие насам БСП показа инакомислие и хъс в процедурата.
Въпросите на Явор Божанков, Крум Зарков и Антон Кутев бяха задълбочени, а мълчанието на главния не демонстрира характерното поведение на средновековен самодържец, а ехидно недоволство и на моменти дори неудобство.  Именно това е и силата на търсенето на сметка на всяка власт – в публичната дискусия къде истински, къде от страх да не изгубят традиционните си поддръжници, политиците прибягват до „цивилизационната сила на лицемерието“ /Джон Елстър/ – да поддържат трудни за удържане тези, трансформирайки позициите си.  И като че ли този път БСП се справиха, публичният натиск принуждава политиците да се занимаят с исканията на гражданите. Да видим обаче от БСП ще бъдат ли толкова активни, когато дойде времето за реални действия по реформиране на прокуратурата, каквито легитимни очаквания има в обществото, а политически заявки не липсват нито от площада, нито от президентството и извънпарламентарната опозиция.
На този фон ГЕРБ и ДПС бяха реалната защита на Гешев и още веднъж затвърдиха коалиционния договор за ненападение към главния прокурор, съответно – и той към тях.
Който брани главния прокурор очевидно и той го „стопанисва”, но това само затвърждава, че у нас реалният модел е изпълнителната власт да контролира българската прокуратура. По този начин де факто прокуратурата е с принадлежност към силните политически, а прогласяването ѝ за част от съдебната власт по-скоро е пречка за реална отговорност и повод за самозатваряне. И точно това фактическо положение ни показва какво не трябва да правим в бъдещ момент, а гласовитите искания за утвърждаване на модел, при който прокуратурата да излезе от съдебната власт е неубедителен.  Дори да облечем в юридически текстове фактическото положение то няма да стане по-добро, просто ще е немаскирано.
Накъде оттук насетне?
Никак не бива да разчитаме само на годишните доклади за дейността на прокуратурата, за да питаме защо прокуратурата работи избирателно, неправилно или предоставя скандална закрила за политически и икономически кръгове. Напротив – трябва да направим този процес ако не ежедневие, то поне ежеседмично усилие. Тоест, да отнемем комфорта на главния прокурор да изпитва час неудобство през годината.  А това може да стане по един начин – да свалим хегемонията му над прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС). Работещ вариант би било членовете ѝ, избирани от самите прокурори да останат критичен минимум. По този начин главният няма да е сред зависими от неговата воля хора, които би могъл да провери или за миналата им работа, преди да постъпят във ВСС или в бъдещ момент, когато се върнат към редовната си служба. Мнозинство от членовете на прокурорската колегия следва да бъдат юристи, с различен от прокурорския професионален опит – например академични лица или дори съдии, тъй като съдиите имат пряко наблюдение за качествената работа на прокурорите и за взаимодействието им с разследващите полицаи. Така ще се преустанови и практиката близки до партиийните централи прокурори да попълват състава на колегията. По този начин би се постигнал и един особено положителен ефект – да върнем увереността на редовия прокурор, че професионалната му съдба не е изцяло в ръцете на един човек. А и бихме възпитали воля у редовите български прокурори да разследват по-смело, да се самосезират по значими публични скандали, да имат опора и безпристрастен коректив в членовете на ПК на ВСС. Защото към настоящия момент ПК именно е изцяло и винаги съгласна с главния прокурор и не дава никаква увереност, че друго мнение и поведение в прокуратурата е възможно.Но към ден днешен усилията и вниманието на обществото трябва да бъде към членовете на ВСС. Те държат решението и отказват да го приложат – сезирани бяха от Съюза на съдиите в България с искане за проверка и започване на процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор. А БСП като са тръгнали да бъдат опозиция да намерят смелост и да поискат оставката на членовете на ВСС, избрани от квотата на Народното събрание, част от които предложени и от самите тях. На ДПС и ГЕРБ за това не можем да разчитаме, на патриотите също – те така и не станаха нищо повече от продавачи на квоти за висши постове – министерски, за членове на съдебния съвет и т.н.Иначе казано, гневът е време да се пренесе пред ВСС, мнозинството от членовете му избраха Гешев и му дадоха комфорт, време е да заслужат с нещо и без това неоправдано високите си заплати и привилегии.

* Източник  Седмичен бюлетин на Институт за пазарна икономика

About De Fakto

Проверете също

Новите противоепидемични мерки: Маски на открито, но с изключения, работа от разстояние или с променлив график, услуги онлайн

Заповедта на здравния министър Костадин Ангелов за новите противоепидемични  мерки от 22 октомври до 30 …

Внедряването на Единната информационна система ще наруши правата на гражданите, заявяват от ВКС

Внедряването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) ще наруши процесуалните права на гражданите – …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.