Последни новини
Home / Избрано / Тъжна приказка за грабежа и апатията, не по Шехерезада

Тъжна приказка за грабежа и апатията, не по Шехерезада

Defakto.bg
Адвокат Велислав Величков*
Имало една държава в Европейския съюз, по конституция правова и демократична, в която се случвало следното:
тежко въоръжени и маскирани полицаи нахлуват с взлом в частен дом рано сутрин при спящи млади хора с малко детенце.  Повалят, бият, псуват, слагат белезници, после си тръгват. Объркали били адреса, като виновен бил “гугъл мапса”, който ги отвел в грешен блок. Последствия няма, отстранени от длъжност, разследвани и обвинени също няма, но пък оправили вратата след вдигането на доста шум в медиите и социалните мрежи
преди три месеца други маскирани полицаи биха като животни повалени и закопчани с белезници млади хора зад колоните на Министерски съвет, като разголвали и галели по главата младо момиче. Дисциплинарна проверка след множество въпроси имаше, наказани дисциплинарно имало, но не знаем имената им и наказанията, а прокуратурата не образува дори проверка за полицейско насилие, какво да говорим за реално разследване и предаване на съд на самозабравилите се изверги в униформи;
военни прокурори с формени гавази от Бюрото за охрана на главния прокурор се разхождат и обискират в сградата на Президентската администрация. Никой не разбра нито какво търсеха, нито какво намериха, но пък разбрахме, че главният прокурор и спецпрокуратурата можели да правят каквото си искат и където си иска, без да дължи никому отчет за това;
Главният прокурор си ходи из села и паланки, проверява детски центрове, бензиностанции, “полета с канабис”, заводи за преработка на отпадъци и посещава частни домове на жертви на кражби, сякаш няма окръжни и районни прокурори и най – вече полиция, като на място дава указания и застава в шерифски героични пози. Но не иска да посети домове и търговски обекти на крупни олигарси с милиардни състояния, за които има множество сигнали и данни за корупция и търговия с влияние. “Не дели политиците от обикновените хора”, но се прави, че не знае кой е депутат и кой политик от коя партия е, като веруюто му е, че да е изтеглил милионни кредити от фалирала банка не е престъпление, но пък как ги е теглил и имал ли е роля при фалита на същата банка явно е без значение;
Главният прокурор “арестува” хора и иска съдът да ги държи с месеци без обвинителен акт в ареста, обвинява по медиите, често с избирателно изкарани от разследването доказателства, но стане ли реч да оповести такива данни за премиер или олигарх, се позовава на следствената тайна и липсата на разрешение от наблюдаващ прокурор.
Главният прокурор, който така и не хареса разделението на властите, иска от Парламента да приема такива промени в наказателните закони, които да позволят на подчинените му прокурори да внасят в съда обвинителни актове с непълни, негодни или противоречиви доказателства, дори при липса на вътрешно убеждение за вина или извършено престъпление. Така презумпцията за невиновност и основополагащи правни принципи отиват на бунището, но пък се отчита една статистика, а за оправдателните присъди ще бъде виновен съдът. Иска и да отпадне касационната /трета / инстанция при прегледа на присъдите за тежки престъпления, като така да няма контрол по Правото и с лекота да се формират “регионални наказателни политики”, каквито опасения изказаха видни пеналисти и конституционалисти или просто Спецсъдът да остане безконтролен;
Парламентът е готов сляпо да следва и изпълнява волята на премиера и главния прокурор, поради което гласува безкритично всичко, което му предложат, но не подлага от девет месеца премиера на парламентарен контрол и не пита нищо неудобно главния прокурор дори при официално изслушване /от последното все пак вече има изключение от няколко депутати от опозицията/;
Председателят на парламента ходи на партийни сбирки и там обяснява за личните едва ли не магистрали и метро на премиера, в които нагло карали или се возели протестиращи срещу него. Ами ходи пеша БЕ!” е съветът на една дама, която стана известно с “уважителното отношение към нея от същия този премиер”. Но явно си го харесва, защото не ходи пеша!
Премиерът почти не ходи в сградата на Министерски съвет и не се появява в парламента, но обикаля цялата страна и тангентите с джипа, който сам кара и откъдето пее и дава задължителни указания и на министрите, и на депутатите. One man show е театрална форма, а не начин на държавно управление, но у нас се превърна в незаобиколима практика.
Премиерът харчи едни пари от заеми, които благосклонно все още му отпускат, но които друг ще трябва да връща, тоест харчи не държавните, а чуждите пари, които после ще се превърнат в наши и на децата ни дългове. Но счита, че не дължи отчет за какво и кога ги харчи, поради което щедро раздава добавки към пенсиите и нови детски “на калпак” , като така си прави лична кампания със заемите, които взима от името на всички ни, а дългат расте до непознати висини! Припомням, че същият този премиер и неговата партия скочиха “в защита на хората” при един заем от милиард евро, който бе одобрен за правителството на Орешарски през 2013 година, сега говорим за 12 милиарда лева за една година само!
Един бивш много културен министър, депутат, приближен да премиера, посъветва лидера на опозицията, ако има някакви въпроси към него да го покани в един ресторант и “да се разберат по мъжки”, което е истински апотеоз на парламентарната демокрация, която този заслужил деятел на доста управления и една групировка, би трябвало да защитава;
А един председател на медиен регулатор каза в прав текст, че си е вътрешен въпрос на работодателя в частните медии кои журналисти ще уволнява и кои предавания ще сваля от ефир, за което не дължи отчет никому, а свободата на словото” не трябвало да се упражнява превратно – хит на конформизма!
Да, имало е такава държава, която вече не е точно държава, понеже отдавна се занимава с частни и групови, а не с държавни дела и интереси. Тази форма на окупирана от олигархията държава няма почти нищо с народа, който би следвало да представлява, но пък и народът в болшинството си се прави, че не забелязва откраднатата държава и преживява някак си без нея на територията. докато не влезнат полицаи, прокурори или бандити в къщата, офиса или предприятието му. Нещо повече, той издържа тази квази държава!
От 102 дни десетки хиляди хора в София и Страната протестират срещу срастналата се с мафията и обладана от корупцията държава, искат оставки, правосъдие и справедливост. Други стотици хиляди ги подкрепят с думи и жестове, но не участват пряко в протестите. Има пък едни два милиона (според социолозите), които одобряват протестите и също искат оставки, но само в къщи на маса или пред комшиите от блока. Има и друг един милион поне, който въобще не се интересува какво става.
Докато страхът, конформизмът и апатията властват на тази територия, държавата ще остане при тези, които я откраднаха пред очите ни. И да не се сърдим после, че децата ни няма да останат в мафиотската територия, която все още наричаме държава!
И се огледайте пак зад храста…
* Коментарът е от профила на автора във Фейсбук, препубликуван с  разрешение.
Снимка Булфото

About De Fakto

Проверете също

Доц. Наталия Киселова: Комисията за нова Конституция е в нарушение на принципите за парламентарна демокрация

    Конституционният съд ще заседава днес по искането на президента да обяви за противоконституционно решението …

Делото “Арабаджиеви”: Трети опит за старт в Специализирания съд, арестантът Ветко в болница с Ковид

Поредно, трето поред разпоредително заседание по процеса срещу Маринела и Ветко Арабаджиеви е насрочено за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.