Последни новини
Home / Законът / Жалба по делото срещу ЕИСС: Висшият съдебен съвет не е началник на съдилищата и съдиите

Жалба по делото срещу ЕИСС: Висшият съдебен съвет не е началник на съдилищата и съдиите

Defakto.bg

Въпреки прекратяването му от тричленен състав на Върховния административен съд, делото срещу Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) продължава.  Магистратът от Софийския районен съд (СРС) Васил Петров оспори това определение пред петчленен състав на ВАС.

Съдия Васил Петров

Сред основните аргументи на съдия Петров, доктор по административно право, е че взелият решението за внедряване на спорната система Висш съдебен съвет е административен орган и съдилищата, а още по-малко съдиите, не са му йерархично подчинени.  Затова не може да се твърди, че решенията на кадровиците за ЕИСС са вътрешнослужебни актове, както приема тричленният състав на Върховния административен съд, отклонил неговата жалба.

Освен това, внедряването на ЕИСС реално застраша правата ми като съдия и това обосновава моя интерес да оспорвам въпросните решения, категоричен е магистратът.

Жалбата:

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ

 Обжалвам неблагоприятното за мен определение № 12758 от 15.10.2020 г. по адм.д. № 10832/2020 г., VI о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от мен жалба против решенията на Пленума на Висшия съдебен съвет, приети по т.т. 1.2 и 1.3 от протокол № 19 от заседанието, проведено на 23.07.2020 г., в частта им, с които се внедрява в Софийския районен съд, считано от 08.09.2020 г., Единната информационна система на съдилищата.

За да прекрати производството по подадената от мен жалба като недопустимо, ВАС e приел

– че по своето естество оспорените решения са вътрешнослужебни (вътрешноорганизационни) актове по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК

– че те са издадени при упражняване на оперативната самостоятелност на Пленума на ВСС по прилагане на ЗСВ и постигане на целите му, поради което не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, съответно не са годни за обжалване пред съд. Приел е, че отношенията между отделните органи на съдебната власт, вкл. и с Пленума на Висшия съдебен съвет по повод упражняваните от него организационни правомощия, не са административноправни в уредените от АПК хипотези.

– На следващо място, приел е, че с тези актове не се засягат права или законни интереси на лица, имащи качеството на страни в административния процес по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК вр. § 1, т. 2 ДР АПК. Приел е, че за мен като съдия в служебното ми качество не е законоустановено субективно право на оспорване на актове от категорията на процесните. Приел е, че права и законни интереси има физическото лице, което упражнява правомощия на съдия, но неговите лични права и законни интереси не са правомощия на магистрата.

Определението е неправилно и незаконосъобразно.

  • ВСС е конституционно създаден, специфичен колективен административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й. По Конституция той е създаден, за да осъществява кадровата политика в самостоятелната съдебна власт. ВСС е специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган – така Решение № 8/1994 г. и Решение № 10/2011 г., КС). Никоя норма от Конституцията и от ЗСВ не превръща съдилищата в органи, йерархически подчинени на ВСС, нито ВСС и органите на съдебната власт са част от една и съща йерархична система. ВСС е външен на съдилищата орган. Когато той упражнява правомощията си и актовете му засягат дейността на съдилищата, то те ги засягат като актове на орган, стоящ вън от съдилищата, а не като актове на горестоящ орган в същата йерархическа система. Актовете му с адресат органите на съдебната власт следователно не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, а доводите за противното в обжалваното определение противоречат на процесуалния закон и са неправилни.
  • Неправилно е становището в обжалваното определение, че актове, издадени в условията на оперативна самостоятелност, не подлежат на съдебен контрол. Всички административни актове, освен изрично изключените от съдебен контрол, подлежат на оспорване пред съд. Въпрос на преценка по същество е дали оспореният акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност. Когато административният акт е издаден при условията на дискреционна преценка, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове – чл. 169 АПК.
  • Неправилно е становището, че нямам пряк и личен интерес да оспорвам процесния административен акт, с който се внедрява в съда, в който съм съдия, информационна/деловодна система. Съдията като служител в правоотношение със съда, в който правораздава, има редица признати от Конституцията и ЗСВ (и от прилагащия се субсидиарно Кодекс на труда) права. Това са права на физическото лице, което е и орган на власт и служител в правоотношение със съда (съдията) – право на платен годишен отпуск, право на здравословни и безопасни условия на труд, право на почивка и др. Оспореният административен акт пряко не нарушава мои права, нито създава за мен задължения, но той застрашава правата ми като съдия и служител в правоотношение със съда, а това е достатъчно за обосноваване на правен интерес (арг. чл. 147, ал. 1 АПК). Както съм посочил в жалбата, застрашаването на правата ми се състои в това, че решението на ВСС за внедряване на ЕИСС ме принуждава да работя с нова деловодна система, за която още към датата на решението за внедряването й, а и понастоящем, има многобройни доказателства за съществуващи недостатъци. Най-очебийните недостатъци, които съм изтъкнал, се състоят в това, че за обработката и зареждането на съдебен акт от съдията са необходими в пъти повече стъпки (кликвания) от съществуващите сега деловодни системи. Това в пъти забавя обработката на съдебните актове и отнема от времето за ползотворна работа. За свърхнатоварен съд като СРС това означава сериозно забавяне на работата по всички дела, съответно решаване на делата извън разумните срокове и инструктивните такива по процесуалните закони, с последица опасност за дисциплинарно преследване на съдията, невъзможност за ползване на целия предвиден в ЗСВ платен годишен отпуск поради несвършена работа и др.

С оглед изложеното моля съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия на състава на VI о. на ВАС.

 

 

About De Fakto

Проверете също

В Софийския градски съд: Отлагане на открити заседания по преценка на докладчика, работа от разстояние, може и принудителен отпуск

Нови, по-строги мерки срещу разпространението на Ковид-19, взеха и в Софийския градски съд (СГС) – …

Адв. Наташа Добрева: Увеличава се броят на българските транссекуални родители

от Наташа Добрева 1 „Какво ще стане с децата, когато приключи делото ми за признаване …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.