Кадровици: Радикалният модел за съдебна карта ще вкара съдиите във войни (допълнена)

Ще го обсъждат в петте апелативни района

С представяне на последния, четвърти модел за реформа на съдебната карта, определен от самите предложители като „радикален“ продължи днес дебатът по темата в Съдийската колегия на ВСС.

Но докато миналия четвъртък най-вече слушаха идеите на Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев, днес кадровиците питаха и, основно, критикуваха.

По общия европроект за ЕИСС и реформа на съдебната карта, на 15 октомври бяха представени 4 модела. Вниманието привлече последният, предвиждащ и сериозна реформа на родовата подсъдност, а и на процеса и вероятно ще изисква конституционни промени. С две думи – от 113 РС остават 28, останалите 85 стават поделения, хъбове, като в районните съдилища се се гледат „лесни“ дела – сред тях заповедни производства, обезпечения, мерки за неоттклонение. Същинска първа инстанция стават окръжните съдилища, същинска въззивна инстанция – апелативните. Като в РС ще има малки постоянни състави, от магистратите с най-малък стаж, а останалите се качват в ОС без конкурс. По същия начин окръжни съдии отиват в апелативните съдилища.

Днес се чу също, че петте апелативни съдилища може би трябва да станат десет. А от около 1000 районни съдии ще остават между 400 и 600, по-скоро 600. Въпросът със софийските съдилища и със специализираното правосъдие вероятно ще се решаваотделно. И още – осъществяването на тази реформа, по предварителни изчисления ще струва 10 100 000 лева или малко отгоре. Предния път Боряна Димитрова даде и заявка моделът да се избере от съдиите с референдум.

Днес конкретни решения не бяха взети, същинско решение ще има по-нататък.

Докладван бе опитът на Италия и Португалия, посетени от екипа на проекта.

В Италия не е бил осъществен нито един от предлаганите варианти, там съдебната система е от времето на Гарибалди, като най-малкият районен съд е с поне петима съдии.

В Португалия реформата е била по географски принцип и специализация, броят на районните съдилища е драстично съкратен. Вземани са различни решения за различни региони в рамките на един модел. Въведени са специализации по региони, като съдиите биват премествани от едно на друго място със семействата им и държавата плаща разноските.

Каква е целта – да се заобиколят конкурсите?

Олга Керелска обяви: „С качването на районни съдии в окръжен съд, а на окръжни в апелативен на практика се заобикалят конкурсите и се решава кадровата криза. Но предлагате в РС да останат съдиите с най-малък стаж, само че той е различен по различните места. Ще се направи еднократно, но по-нататък как ще се осъществява движението по вертикала? А възможност за обжалване на онези, които остават или се качват? НИП на какво ще обучава бъдещите районни съдии, като те ще гледат основно заповедни производства и мерки за неотклонение? След като хипотетично АС от 5 стават 10 в какви сгради ще бъдат настанени, същото и за ОС? Финансовият въпрос – колегите, които ще се качат по-голе трябва да получават и по-висока заплата, за заплати само парите ще стигнат ли? Как очаквате прокуратурата да реагира на тази наша реформа – след като в РС няма да гледаме наказателни дела, а само мерки, какво ще правят прокурорите в РП, съответно в териториалните отделения.

Има едно романтично очакване по този начин да използваме ресурсите на цялата система, добро е като идея, но цената не трябва да е обръщане на системата с хастара навънка. Много радикална реформа, която трябва сериозно да се обмисли. Няма ли да вкараме самите съдии във война помежду им, ако не можем да представим резумни критерии, ще се окаже, че сме направили авантюра с висока цена!“

Боряна Димитрова отговори: „Съобразявали сме се с 4 основни неща – кадрови проблеми, натовареност, специализация и достъп до правосъдие. Никъде не сме казали, че стажът ще е единствен критерий за качване на по-горното ниво. Да,някакво заобикаляне на конкурсите е, които докараха системата до колапс. Но стажът не е самостоятелен, вързан е най-малкото с последните две атестации и решение на Общото събрание. В Съвета по партньорство тази идея се обсъжда точно защото конкурсите за нищо не стават. Никой съд няма да иска в състава си съдии, които не работят или работят лошо. Във времето ще се подреди поетапното израстване„.

И още: „В РС действително ще останат хората, не получили още несменяемост или младите съдии, които имат повече енергия и по-добре се справят с интензитета на работа, но делата не са толкова елементарни, че да лишим съдиите от развитие. Не е толкова лесно да се произнесеш по обезпечение на бъдещ иск по гражданско или търговско дело.  За прокуратурата – не знаем дали ще ги затрудним, но условието беше да не се съобразяваме с тяхната реформа“.

Красимир Шекерджиев: „Ако ще правим реформа, трябва да кажем на държавата, която всяка година иска да ни реформира, че това струва пари. При сегашната уредба не можем да се справим с конкурсите и атестирането, слава богу, прие се атестациите да се правят от съдии по места, а не от КАК, но ще мине много време. Знам, че вариантът се приема като революционен, но нещо трябва да се направи“.

Олга Керелска: „Каква е целта на реформата, да реши проблема с конкурсите ли? Ако ще се придържаме към вашата идея, няма нужда да прехвърляме хора от инстанция в инстанция, а да предложим законодателна промяна и на първо време да осъществим преминаването на съдиите от по-долна в по-горна инстанция по критериите, които предлагате – стаж, добри атестации плюс одобрение на Общо събрание. Евентуално да се премахнат националните конкурси за всичко.  Да, много се запуши системата, има много съдии с голям стаж в РС и ОС, че при друга уредба на конкурсите биха получили по-справедливо кадрово развитие, но не по начина, който предлагате„.

Шекерджиев: „Целта ни не е да устроим кариерно 10 или повече съдии. Целта ни е проста – кариерно израстване, постигане на специализация и предвидимост – какво ще се случва оттук насетне. Модел 4 е посветен единствено на тези цели. Конкурсите са допълнителен бонус, не основна цел.

Реформата, колеги, на съдебната карта, няма да бъде направена заради съдиите, тя трябва да бъде направена заради гражданите. Но няма как без промяна в съдебната карта да решим въпроса как в съда в Чепеларе се гледат минимум дела в чудесна сграда с по две секретарки, а в Нова Загора се гледат много повече дела, при други условия, но заплатата е една и съща“.

А какво става с правилата на процеса? А със структурата на прокуратурата?

Цветинка Пашкунова постави ред въпроси за наказателното правораздаване, като акцентира и върху на практика новата концепция за съдебния контрол върху досъдебното производство. Посочи пример – 85 териториални отделения и 28 РС ще гледат мерки, а ОС стават първа инстанция по наказателните дела, втора инстанция – 10 АС, трета – ВКС. То ест контролът е върху едни съдии, а решенията – върху други.

„Нужни са и конституционни промени, защото по действащата структура на прокуратурата трябва да съответства на структурата на съдилищата. И не става дума да вървим ние по структурата на прокуратурата, а че структурите трябва да си съответстват. Не говорим просто за брой съдебни райони и седалища на съдилищата, а и за адвокатура, прокуратура, представители на академичната общност също имат думата по проблема. Как нормативно ще обезпечим модела? Да не забравяме и електронното правосъдие – идеята чрез видеоконфеленции между ТО, РС и ОС да се обезпечи достъпът до правосъдие. Смятате ли, че електронното ни правосъдие е на такова ниво?“, попита Пашкунова.

Шекерджиев: „Да, изисква се промяна в нормативната уредба, което е извън правомощията ни. Не знаем дали ще се случи, но няма как да го разберем, ако не направим предложения. Според мен промените могат да бъдат направени. Модел 4 зависи от електронното правосъдие, ако го няма, аз ще съм против, защото тогава ще ограничим достъпа на гражданите до правосъдие“.

Боряна Димитрова: „Не можем да минем без другите две власти, но трябва да имаме ясна концепция. Ресурсите – освен 10 милиона ще ни трябват и още средства за изграждане на електронните връзки. Но нима инвестицията не си заслужава? Как ще се развива във времето – ако случайно припознаем този и някой друг модел, пишат се законодателни предложения, прави се пътна карта, няма да е бързо и наведнъж. Ако се приеме този модел първо ще направим ТО“.

Шекерджиев: „Важно е какво ще се случи с прокуратурата, но когато те направиха реформа, попитаха ли ни? Нямам спомен, просто го решиха, защото смятаха, че е в техен интерес. Прокурорите, които работят с пъвоинстанционни дела, ще работят с първоинстанционния съд, който ще е специализиран и окръжен. Трябва да вземем решение за бъдещето на системата, не можем заради предстоящи избори или друго да спрем да мислим за това„.

Вероника Имова бе категорична: районните съдилища, които са най-близко до гражданите, ще спрат да правораздават. ЕИСС е задължителна за съдилищата, но не и за гражданите. Попита и дали не е най-добре да се направи компилация между първите три модела, без драстични промени в процеса, а и в Конституцията.

Даниела Марчева пък напомни: още през 2015 г. ВСС заявява, че е нужен глобален, а не фрагментиран подход. Няколко модела могат да бъдат тествани в различни съдебни райони, да се направи тестоо въвеждане за една-две години в един или повече съдебни райони. В Португалия реформата е продължила три години, никой не е казал, че ще е бърза.

„Обсъждането на моделите бе отложено за следващо заседание на Съдийската колегия, за да бъде представен допълнително изготвеният четвърти модел пред магистратите и да се вземе тяхното мнение. На представителите на ВСС в екипа за управление на проекта Красимир Шекерджиев – член на ВСС и координатор „Управление на представителите на съдилищата в процеса по оптимизиране на съдебната карта“ и Боряна Димитрова – член на ВСС и координатор „Оптимизиране на съдебната карта и съпътстващи анализи“, бе възложено да проведат срещи със съдиите в петте апелативни района. Прието бе решение да се поиска удължаване на срока за реализиране на проекта до края на месец ноември„, съобщиха финално от ВСС.