
Преди седмица, на 16 октомври т.г. сдружение „Граждански форум Промяна“ внесе предложение до Президента да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание за избор на Александър Андреев за председател на ЦИК. Дали държавният глава ще вземе присърце мотивите на гражданското сдружение, предстои да разберем. Но проблемът, който е поставен заслужава публичност заради скритите механизми, които могат да опорочат всеки вот на принципа „нашите“ са си „наши“.
На 9 октомври т.г. парламенът избра говорителя на ЦИК Александър Андреев за председател на върховния орган, гарант за провеждането на честни избори. Без гласовете на опозицията, решението бе взето от управляващото мнозинство и оповестено в „Държавен вестник“. Една от критиките бе, че изборът е състезание с „един кон“. Но доколкото предходна процедура се провали, а след оставката на Стефка Стоева ЦИК остана дълго без председател, при чукащи избори на вратата, вотът бе възприет като логичен.
С изненада обаче установяваме, че освен кандидатурата на Александър Андреев е имало и друга, тази на адвокат Албена Белянова, но тя не е допусната до процедурата на публичен избор. Не защото документите са били нередовни, обратно – подадени са в срок, според условията, дори преди предложението, свързано с кандидатурата на новоизбрания шеф на ЦИК. Номинацията й не получава гласност, въпреки правилата и все едно я няма – нещо което не отговаря на клетвите за диалогичност, уважение към инакомислещите и безусловно спазване на правилата, с които управляващите ни засипаха. И най-вече, на правилата за избора, създадени от мнозинството на самите управляващи.
Процедурата
С Решение от 23 септември т.г. Народно събрание приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси. Това става след като при предходната процедура кандидати не са предложени. Според тези правила българските неправителствени организации могат да правят предложения за кандидати за председател на ЦИК до народните представители и парламентарните групи в 6-дневен срок от приемането им. Посочено е, също, че предложенията заедно с документите, се публикуват на специализиран тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по- късно от 7 дни преди изслушването. Прозрачността изглежда гарантирана от условието за публично изслушване на кандидатите, които отговарят на изискванията, от правната комисия, която обобщава резултатите от изслушването в доклад.
Докладът се предоставя на депутатите „не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите“ и се публикува на страницата на парламента.
На 29.09.2020 г. Сдружение „Граждански форум Промяна“ внася в приемната на НС предложение до народните представители и парламентарните групи, с което предлага кандидатурата на адвокат Албена Белянова за председател на ЦИК. Това се случва в обявеното работното време на приемната – от 9:30 до 16:30 ч. Получава и входящ номер ( № ПГ-028-00-113). Представени са всички документи заедно с биографична справка, от които се вижда, че адвокат Белянова има сериозна професионална атестация – магистър по право, възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, работила над 20 години за българските държавни институции, включително и по въпроси свързани със защитата на националната сигурност и по проекти от национално значение. С управленски опит, организационни умения, опит в изготвянето на стратегии, програми, законопроекти и вътрешно-ведомствени актове и прочие.
Целта на самото сдружение е да обединява граждани, партийно независими и с помощта на обществените медии да оказва пряк и ефективен контрол над законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
Същия ден, минути след регистрираната номинация на адвокат Белянова, в Народното събрание постъпва предложение от Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) за кандидатурата на Александър Андреев. То е заведено в Народното събрание в 17:09 часа и е предоставено на народните представители и парламентарните групи още същия ден, а на следващия, предложението е припознато и внесено от депутатите на ПГ ГЕРБ в Комисията по правни въпроси. На 8 октомври след изслушването, правната комисия внася доклада си в деловодството на Народното събрание ( в 15:32 часа). Докладът е качен на страницата на Народното събрание в 18:34 същия ден. ФНСД е една от учредителките на СДС и е член на Обществения съвет на ЦИК. Не стана ясно дали други НПО поддържат номинацията на Александър Андреев, която бе огласена от Даниела Дариткова като „широко подкрепена“ .
На следващия, 09.10.2020 г. Народното събрание избра АлександърАндреев за председател на ЦИК, а решението е обнародвано в ДВ. бр. 88от 13.10.2020 г.
Серия от гафове
Експедитивната процедура открехва обаче серия от въпроси.
Защо внесеното предложение от гражданското сдружение за адвокат Белянова не бе оповестено? Възможно ли е предложението на Сдружение „Граждански форум Промяна“ да е останало скрито от депутатите?
Оказва се, че в правилата за избора не е уредено какви са правомощията на народните представители и парламентарните групи – могат ли да не внесат отправено до тях предложение за разглеждане в правната комисия и, ако е така, на какво основание? Логично е щом е дадена възможност за участие на НПО в процедурата с граждански кандидатури, да бъде осигурена и възможност за реално участие в нея. Или в случая, отговорът е предизвестен – сдружението е част от Коалиция „НИЕ ГРАЖДАНИТЕ“, членовете на която активно участват в гражданските протести. Но пък председателката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова неведнъж заяви, че управляващите искат диалог с протестиращите..
Установява се, че предложението на Федерацията на независимите студентски дружества е заведено в Народното събрание след публично обявеното работно време на приемната за граждани.
Липсва яснота кога са публикувани предложенията на ФНСД и на народните представители на ПП ГЕРБ и спазен ли е срокът за оповестяване. (т.1 от Раздел II на Процедурните правила). Но пък не е спазен срокът за предоставяне на депутатите на доклада на Комисията по правни въпроси – не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което е гласувана кандидатурата на Александър Андреев.
Дреболии ли? Правилата се пишат за да се спазват, а заобикалянето им от Народното събрание, е негативен знак към цялото общество и недопустима „практика” в една правова държава с върховенство на Конституцията и закона, убедено отговарят от сдружение „Граждански форум Промяна“.
В предложението до Президента за сезиране на Конституционния съд организацията посочва: „Приемането на Решението в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на Процедурните правила води до нарушение на основните конституционни принципи за законосъобразност, предвидимост и последователност и на основното конституционно право, установено в чл. 58, ал. 1 от Конституцията. „Считаме че Решението противоречи на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 45, чл. 67, чл. 73 и чл. 86, ал. 2 от Конституцията на Република България“.
И още: „ЦИК следва да е един от основните гаранти за провеждане честни и демократични избори, което е и едно от исканията на протестиращите български граждани. Регламентираната в чл. 93 от Правилника публична процедура за избор на ръководители на институции цели гарантирането на прозрачен и честен избор, а не параван на един предизвестен резултат. Ако Народното събрание при своята дейност безконтролно може да нарушава законите в страната и принципите на предвидимост, последователност и прозрачност, то е налице не само значително влошаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права у нас, както се посочва в приетата от Европейския парламент Резолюция за България, а беззаконие и напълно разрушена държавност„.
Информация за проведената от Народното събрание процедура за избор на председател на ЦИК е предоставена и на евродепутата Клеър Дели.
Мотивацията
„През изминалите години наблюдаваме как се номинират и избират от НС ръководители на институции. Фактически това не са избори, а партийни назначения на предварително съгласувани между всички парламентарно представени политически партии лица. Така бяха „избрани“ членовете на КФН, КПКОНПИ, КЗДискр., КЕВР, НБКСРС и др. Институции, които по закон трябва да бъдат независими, се ръководят от удобни и зависими от номиниралите ги политически сили лица“, коментира пред Де Факто адвокат Белянова.
„Внесохме кандидатурата на адв. Белянова в НС, за да покажем на българските граждани порочността на този, така наречен избор. Искахме да стане ясно и, че многократно изразяваното от управляващите желание да чуят конкретни предложения от протестиращите български граждани, е само на думи“, заявиха от Коалиция „НИЕ ГРАЖДАНИТЕ“.
Експериментът им се оказва успешен.