Днес решиха да допишат като постижения ЕИСС, моделите за съдебната карта, освобождаването от държавни такси по дела
Висшият съдебен съвет (ВСС) приема за обективни констатациите в доклада на Европейската комисия (ЕК) за върховенството на закона в България. Това единодушно гласува днес Пленумът на ВСС.
Точката в дневния ред бе формулирана така: „Приемане на становище по темите от компетентност на ВСС, засегнати в оповестения на 30 септември 2020 г. първи Доклад на ЕК в рамките на Годишния преглед за върховенството на закона в Европейския съюз за 2020 г., във връзка с предстоящото изслушване на Доклада за България на 10 ноември 2020 г. и приемане на мерки за изпълнение по констатациите в Доклада от компетентност на ВСС в краткосрочен и средносрочен план“.
Както е известно, в първия по рода си подобен доклад по отношение на България Еврокомисията в края на септември констатира като проблем липсващите реални мерки за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, неговото неоспоримо влияние върху всички прокурори, чиито актове може да отмени и да влияе върху кадруването им чрез Прокурорската колегия, проблемното структуриране на ВСС (парламентарната квота) – най-вече фактът, че кадровите въпроси на съдии не се решават от кадровици, избирани основно от съдиите. Има и критики за липсващото електронно правосъдие, не докрай ефективна защита на магистратската независимост и т.н.
ВСС реши да отговори, като възложи на ресорните си комисии да изготвят становища по областите, които ги касаят. И очакванията бяха отговорът да се изчерпи днес – експедитивно.
Нищо подобно! Становищата на комисиите бяха факт, представляващият съвета Боян Магдалинчев синтезирано ги изчете, но… Но започнаха изказвания, все от членове на ВСС колко свършени същностни неща липсвали. Сред тях и „проблемни зони“ като Единната информационна система за съдилищата (ЕИСС).
В крайна сметка единствената реално изпълнена констатация е свързана с публичното отчитане на членството в съсловни организации от страна на магистратите пред ВСС, което бе премахнато от закона. А през седмицата и двете колегии – Съдийска и Прокурорска промениха образците на декларациите и правилата за публичня регистър. Като записаха и че съдиите, прокурорите и следователите, декларирали принадлежност към съсловни съюзи и асоциации, трябва да подадат нови декларации по чл. 195а от съдебния закон до края на годината. Днес бе уточнено, че в началото на 2021 г. от регистъра ще бъде премахната информация кой съдия е в ССБ или другаде, аналогично за прокурорите и следователите. Изрично бе подчертано също, че „нечленуващите“ няма да подават нови декларации, което значително ще облекчи и магистрати, и администратори.
Друга стъпка, която е на път да се реализира, са промени в правилата за допълнителни трудови възнаграждения на магистратите (най-популярни като т.нар. коледни премии), с които да се определят ясни и обективни критерии за тяхното раздаване. И най-вече да се ограничи едноличната преценка на конкретния ръководител кой заслужава да бъде стимулиран и кой – не. В доклада си от тази година ЕК е констатирала, че няма ясни критерии за това и съдиите са поставени в зависимо положение от административните ръководители. Промените трябва да бъдат приети до 20 ноември (преди тазгодишните коледни премии).
По отношение на защитата на независимостта на съдебната власт и на отделни магистрати – след възражения и обяснения – бе приет отчет за позиции и декларации на от 2018 г. досега, както и гласуваните стандарти и механизъм за действие. По тази тема ЕК бе посочила големия брой съдии, подложени на публичен линч.
Сред изброените реакции от страна на кадровиците са декларацията на Съдийската колегия за изказването на държавния секретар на САЩ Помпео, че български съдия е „участвал в корупционни действия“ (по повод разрешеното пътуване на шефа на „Русофили“ до Русия и получаването на медал от президента Путин), оказаната институционална подкрепа на съдиите Владислава Цариградска, Цветко Лазаров и Антоанета Стоянова, но и подкрепата за председателя на СГС Алексей Трифонов по сигнала му за „опит за посегателство от тв екип“ (Валя Ахчиева го бе срещнала пред дома му в опит да го пита за спорното гражданство). Има и други нееднозначни примери, като реакцията срещу „лични нападки“ от адвокат Илиан Василев срещу състава на Апелативния специализиран съд с председател Георги Ушев по мерките за неотклонение на Атанас Бобоков. Както и нееднозначни декларации на Съдийската колегия за линча над тримата съдии, постановили условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман (оттогава особено се запомниха рефрените за „една българска майка“ и „пролятата българска кръв“).
Нееднозначно
С 15 „за“ срещу 3 „против“ бе прието становището на комисията по натовареността, че сегашното съотношение в Съдийската колегия, след изключване на двамата председатели на върховните съдилища, отговаря на европейските модели, защото съдиите, избирани от съдии са поне половината. (След отказа за промяна на Конституцията в тази посока, заради което оставката си навремето като правосъден министър даде Христо Иванов, избраниците на съдиите и на парламента са поравно 6 на 6).
„Това противоречи на собственото ни становище, че критиките на доклада са обективни“, заяви Атанаска Дишева.
Председателят на комисията Даниела Марчева (от парламентарната квота, на БСП) каза: „Според Венецианската комисия избрани от съдиите трябва да са най-малко половината от състава. Българският ВСС отговаря 100 % на европейския модел, посочен и от Калин Калпакчиев в прекрасен обзор за особеностите на модела на ВСС. Друг е въпросът и аз съм съгласна, че той не осигурява защита докрай от вътрешните влияния“.
Аууу, пропуснали сме
Вероника Имова попита: „А защо няма и дума за ЕИСС? Не се казва, че са напреднали в процесите по оптимизация на съдебната карта и се обсъждат четири модела. Моля непременно да включите тези факти, свършената работа е огромна. Не е вярно, че изоставаме с технологиите, че достъпът на социално слабите хора е ограничен“ (този път не поместваме пълното изказване, беше дълго).
Боян Магдалинчев отговори: „Съгласен съм, но някой трябваше да го предложи като становище поне в рамките на един лист и да влезе сега. Това е обективна реалност“.
Казано бе и за „системата от механизми за освобождаване от съдебни такси, което улеснява достъпа до правосъдие“ (особено предвид сериозното поскъпване на административното правосъдие в касационните дела пред ВАС).
Дишева възрази, че не може направени днес изказвания директно да влизат в становището на ВСС по евродоклада.
В крайна сметка се прие ресорните кадровици да изготвят доклад и за ЕИСС, и за съдебната карта и директтно да го изпратят на „националната контактна точка“, която трябва да прегледа и обобщи всички предложения по доклада за България.