DeFakto.bg DeFakto.bg
Дело на работник срещу работодател за обезщетяване на вреди от професионално заболяване, продължило почти 25 години е най-продължителното производство, констатирано от Инспектората към ВСС при проверка на 122 заявления за компенсация на вреди от бавно правосъдие за периода 1 юли – 30 септември 2020 г. От тях 86 са основателни, като 20 са по наказателни, а 66 – по граждански, търговски и административни дела.
За новия рекорд по мудно правосъдие съобщават от Инспектората. По закон там правят преценка на онователността на жалбите, а министърът на правосъдието определя размера на обезщетенията (максимумът е 10 000 лева).
Делото за вреди в резултат на професиноално заболяване е образувано през 1994 г. пред Софийски градски съд, като разглеждането му на първа инстанция е продължило до 2005 г. В производството по гр.д.№ 5275/1994 г. по описа на СГС са допуснати забавяния при събиране на доказателствата и организацията на съдебните заседания. В това производство са насрочени 29 съдебни заседания. Основните причини за многократното отлагане на съдебните заседания са две. На първо място е големият брой експертизи, извършени по делото. Назначени са били три съдебно – медицински експертизи (санитарно-хигиенна, токсикологична и пулмологична) за определяне на характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди и връзката им с условията на труд в предприятието на ответника, както и съдебно-счетоводна експертиза, която е била извършвана повторно от три вещи лица, за установяване на размера на претърпените имуществени вреди. По тройната съдебно – счетоводна експертиза са възлагани допълнителни задачи на вещите лица четири пъти, а отделно заседанията на 21.10.1998г., на 17.02.1999г., на 23.06.1999г. и на 22.05.2002г. са били отложени, тъй като заключенията не са били изготвени в срок. На следващо място, общо 9 съдебни заседания – на 31.01.1996г., на 01.10.1996г., на 05.02.1997г., на 08.12.1999г., на 02.05.2001г., на 26.02.2003г., на 28.05.2003г., на 25.02.2004г. и на 05.05.2004г. са били отложени по искане на ищцата на основание чл.107, ал.2 от ГПК (отм.) поради заболяване. Освен посоченото, съдебното решение в това производство е постановено 1 година и 1 месец след изтичане на установения в чл. 190 ГПК (отм.) 30-дневен срок.
В касационното производство по гр.д. № 5998/2007 г. по описа на ВКС единственото съдебно заседание е насрочено 1 година и 2 месеца след образуване на делото.
Продължително забавяне е допуснато в производството по гр.д. № 429/2006 г. по описа на САС при администрирането на касационната жалба до ВКС от 10.05.2007 г., подадена от въззивницата и ищец по делото. Тази касационна жалба е изчезнала от кориците на делото преди да бъде администрирана. С молба от 23.05.2013 г. Софийски апелативен съд е сезиран с молба за възстановяване на касационната жалба от 10.05.2007 г. и е образувано производство за възстановяване на изгубени книжа по реда на чл. 108 ПАРОАВАС (отм.) Това производство е продължило 3 години и 8 месеца, като с определение от 25.11.2016 г. по гр.д. № 429/2006 г. по описа на САС, потвърдено с определение от 09.03.2017 г. по ч.гр.д. № 550/2017 г. по описа на ВКС касационната жалба е възстановена и след администрирането ѝ е изпратена за разглеждане на ВКС. В резултат на изгубването на жалбата и забавянията в производството по възстановяването ѝ, нейното разглеждане е започнало повече от 10 години след подаването ѝ.
