

Първото издание на книгата “Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава” от доц. д-р Ива Пушкарова бе представено снощи от рецензента на книгата проф. Борис Велчев, председател на Конституциония съд и бивш главен прокурор.
Ива Пушкарова е утвърден правен изследовател, преподавател по наказателно право в СУ ,,Св. Климент Охридски“ и АМВР и постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието.
„Аз съм един от първите читатели на тази книга. Ако въобще имам някакъв принос, той се състои в оценката ми за нея. Това е една книга, която заслужава висока оценка”, заяви Борис Велчев и добави, че тя може успешно може да бъде защитена и като втора докторска дисертация, както и, че тя е първата, която описва всички аспекти на помилването.
Помилването е представено чрез увлекателен анализ на случаите след 1945 г., които за първи път достигат до читателя в систематизиран вид. Със знания от различни хуманитарни науки е изградена единна система от критерии за преценка на приложимостта и вида на помилването, разрешаване на конкуренцията му с други правни институти и определяне на най-справедливото измежду алтернативни решения в сложни и необичайни житейски ситуации. Книгата предлага изводи за цялостното въздействие на правната система върху осъдените и насърчава към осмисляне на значението на наказването и поправянето чрез поглед към конкретни човешки съдби и процеси в правосъдието.
,,Помилването не е прошка за извършеното. То не оневинява осъдения. То намалява или оттегля репресията поради нейната прекомерност, а не защото тя не е основателно или законно наложена. Помилването не е израз на лична симпатия към осъдения, а акт на зачитане на по-висш принцип от формалната неотвратимост на наказанието“ , заяви Ива Пушкарова пред БГНЕС. Тя е категорична, че извършителите на тежки престъпления най-често се поправят за разлика от тези с по-леките. Обясни, че винаги може да се иска помилване от всеки човек, като президентските укази не е необходимо да се мотивират и подчерта, че то не е опрощение за извършеното.
,,Молителите са общност, чиято социална ценност не се осъзнава. Тези хора, обитаващи сянката на обществената съвест, са носители на дълбоко човешки опит и нравственост, какъвто останалите членове на обществото нямат. Той е безценен източник на знание за човека, без което човечността не е възможна. Личният им път е изстрадано потвърждение на предимствата на непрестъпния живот. Тяхното поправяне е обществена победа, която би било чудесно да бъде посрещана с признание и доверие в свят без рецидивна престъпност.“
Тя уточнява, че помилване се дава доста трудно и в една добре работеща правна система не надхвърля 1,5-2% и у нас тези стойности се движат в тези рамки
Помолен да даде оценка за работата на настоящия главен прокурор Гешев, Борис Велчев заяви: “Оценки не давам и никога не съм го правил. Желая му истински, от цялото си сърце, успех”.