DeFakto.bg DeFakto.bg
И това да става с квалифицирано мнозинство от 17 „за“
Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързан с европейските делегирани прокурори (със съпътстващи изменения в НК и съдебния закон) очаквано бяха одобрени от мнозинството в правната парламентарна комисия за първо четене. От БСП гласуваха „въздържал се“, а Крум Зарков постави същностни въпроси и даде заявка за нови идеи за второто четене.
Делегираните европейски прокурори са юристите, които „на терен“, в съответните държави-членки ще ръководят разследванията за ощетяване на бюджета на ЕС. Те са отделно ниво в структурата на новата прокуратура на ЕС, която има главен прокурор (Лаура Кьовеши) и централен колегиум от европейски прокурори (от България е избрана административната съдийка Теодора Георгиева). За да заработи новата структура обаче се искат и нейни кадри по места.
Проектът на правителството се опитва да уреди този въпрос, в изпълнение на еврорегламента. Така от Министерския съвет предлагат, за разлика от родните, европейските делегирани прокурори, когато изпълняват функциите си като такива, да не са подчинени на надзора и указанията на преките си ръководители, както и на обвинител №1 (в момента Иван Гешев), а да зависят само от указанията на Службата на европейския главен прокурор. В същото време те да имат всички права и функции на обвинители у нас.
В съпътстващите поправки в ЗСВ вече е обозначена процедурата за подбора им – от Прокурорската колегия на ВСС. А за одобрените от нея кандидати чрез министъра на правосъдието се информира европейският главен прокурор.
Проектът е постен, основни въпроси са нерешени или съмнително решени, опонира Крум Зарков (БСП).
Първо, той оспори избора на делегираните обвинители от Прокурорската колегия на ВСС, очевидно зависима от волята на главния ни прокурор. И предлага подборът да се прави от Пленума на ВСС (в който заедно са и съдии, и прокурори) и то с квалифицираното мнозинство от 17 „за“, искано за избора на „тримата големи“.
Второ, няма разписани изисквания към кандидатите за европейски делегирани прокурори. При това положение и като се има предвид, че в НПК вече бе записано, че делата, водени от Европейската прокуратура, ще се разглеждат от специализираните съдилища у нас, най-вероятно и „делегираните“ ще се окажат кадри на спецпрокуратурите. А еврорегламентът е далеч по-широк и изобщо не ни задължава подбраните обвинители дори да са действащи прокурори (справка – избраната Теодора Георгиева). В този смисъл няма пречки и следователи, и съдии да стават европейски делегирани прокурори, но така разписан, проектът за НПК не го позволява, отбеляза Зарков.
От изявлението му се разбра още – ако членът на Европейската прокуратура е и иначе прокурор у нас, излиза, че по едни разследвания той ще се ръководи от инструкциите на Кьовеши, но по останалите – от тези на Гешев. Коментар от нас: и „вътрешното убеждение“ – вероятно – ще лъкатуши?!
Няма и норма за броя на делегираните прокурори. По регламент те са минимум двама от държава, а точният им брой се определя на национално ниво след съгласуване с европейския главен прокурор. Дотук в онлайн срещи с Лаура Кьовеши първо Иван Гешев, а вчера и заместничката му Красимира Филипова обявяват, че двама за България са недостатъчни, но решение на законово ниво не се предлага.
„Да“ на проектите на кабинета за българското гражданство, „не“ на инициативите за облекчен паспорти срещу инвестиции в проекти
Шарено гласува комисията за първо четене по няколкото проекта за промени в Закона за българското гражданство. Случва се след предупреждението на ЕК за откриване на наказателна процедура срещу страната ни заради „златните паспорти“.
Единият одобрен проект на МС е свързан с Брекзит и предвижда гражданите на Обединеното кралство и на Северна Ирландия, подали молби за българско гражданство в преходния период (до 31 декември тази година) да се ползват с правата на граждани на ЕС.
Другият въвежда строги изисквания към облекченията за гражданство и изключва от тях факта на инвестиции до 2 милиона лева или . Изисква оттук нататък и българските предци – по друга линия на облекченията – да се доказват.
Отхвърленият проект е подписан от Йордан Цонев (ДПС) и други от групата, но и от Александър Ненков, Маноил Манев, Тома Биков и други (ГЕРБ). Той предвижда облекчени условия за гражданство на инвеститори за над 2 милиона лева и на техните семейства, както и при вложения за над 1 милион лева в директни инвестиции с материални активи, особено в приоритетни проекти по места.
