Министерският съвет е приел решение за изплащане на общо 114 769 лева обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Осъдителните решенния са постановени в периода 02.04.2020 г. – 07.09.2020 г.
По делото „Антонов срещу България“ Европейският съд установи, че правото на собственост на жалбоподателя е било нарушено в резултат на отказа на данъчната администрация в Силистра и Варна да възстанови неправомерно начислената и събрана чрез принудително изпълнение сума в размер на 42 386 лв за уж дължими данъци.
Съдът прие, че невъзможността жалбоподателят да получи своевременно изпълнение на решение в негова полза представлява намеса в правото на мирното ползване на притежанията, както е посочено в чл. 1, първа алинея, първо изречение от Протокол № 1 . ЕСПЧ отбеляза и друго – необоснованото забавяне на изпълнението на окончателните решения на ВАС и връщането на жалбоподателя на сумите, незаконно събрани от него, е по вина на държавните органи и е довело до нарушаване на справедливия баланс, който трябва да се постигне между общия и индивидуалния интерес.
По делото „Костов и други срещу България“ Съдът прие, че методиката за обезщетяване при принудително отчуждаване нарушава принципа на пропорционалност.
Това е изводът на Европейския съд в решението му от 14 май, постановено по две обединени за общо разглеждане жалби Kostov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 66581/12 and 25054/15). Той посочва, че на производство пред него са още 20 жалби с подобни оплаквания за твърде нисък размер на определеното обузщетение за отуждените им имоти за изграждането на инфраструктурни обекти.
Обезщетения ще получат и жалбоподателите по делото „Чорбаджийски и Кръстева срещу България“. На 2 април 2020 г. Европейският съд постанови решението Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria, в което установи нарушение на правото на достъп до съд на жалбоподателите поради осъждането им да заплатят държавна такса, надхвърляща присъдения им размер обезщетение за неимуществени вреди. Европейският съд констатира за пореден път, че националните съдилища, макар и да познават неговата практика и да са наясно с установените проблеми, прилагат стриктно националното законодателство и се съобразяват с неговите разпоредби без оглед на това – доколко те съответстват или не на Европейската конвенция. Очевидно бе, че се налагат законодателни промени относно размера на държавните такси за исковите производства.
В решението на „Шейтанова срещу България“ ЕСПЧ изтъква, че по множество предходни дела срещу България е констатирал нарушения на член 1 от Протокол № 1 от Конвенцията по отношение на прекомерната продължителност на производството по реституция и приема, че и в настоящия случай производството е неоправдано забавено по вина на националните органи.
По делото „У срещу България“ държавата бе осъдена за нeeфeĸтивнoтo paзcлeдвaнe oт cтpaнa нa бългapcĸитe влacти. Делото бе пpoдължилo oбщo шecт гoдини и довело до нapyшeниe нa зaбpaнaтa пo Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa зa нeчoвeшĸo и yнизитeлнo oтнacянe, ĸaĸтo и нa пpaвoтo нa личeн живoт нa жaлбoпoдaтeлĸaтa. Cъдът реши делото с c пpиopитeт – caмo гoдинa и пoлoвинa cлeд пoдaвaнe нa жaлбaтa. Идeнтичнocттa нa жepтвaтa и зaпoдoзpeнитe извъpшитeли нa пoceгaтeлcтвoтo нe ca oпoвecтeни oт Cъдa.
Както си му е редът за нарушенията на човешки права, ще платят данъкоплатците. Важно е, че държавните служители и магистрати, отговорни за осъжданията на държавата в Страсбург, не са пропуснали нито една месечна заплата.