

Протест срещу промените в Кодекса на труда, които позволяват увеличение на извънредния труд от 150 на 300 часа годишно, се проведе в района на новата сграда на Народното събрание. Според КТ „Подкрепа“, организиратор на протеста, законовите поправки са израз на поредното ерозиране на трудовите права в България.
Пред участниците в акцията Ваня Григорова икономически съветник на КТ „Подкрепа“ заяви, че увеличаването на извънредния труд е в ущърб на работещите и особено на онези, които упражняват рискови професии, съобщи БГНЕС.
Гласуваните вече на първо четене промени предвиждат чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. Запазва се заложеното в Кодекса на труда ограничение за извънреден труд до 150 часа годишно, когато няма сключен колективен трудов договор. Според промените, тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата.
Законопроектът получи одобрение за второ четене в социалната комисия. Ако бъдат приети окончателно текстовете за работещите това означава и увеличаване на периода на сумарното изчисляване на работното време. Ще отпадне и задължението на работодателя да осигурява топла храна за нощните смени, посочват от КТ “Подкрепа“.
Към момента, според Кодекса на труда, извънредният труд е забранен, записано е, че такъв може да се полага за наложителни дейности – например аварийни дейности и природни бедствия, обясни пред БНР Ваня Григорова. Има обаче и текст за започната работа, която не може да се довърши в работното време – именно през този текст се нарушава масово забраната за извънреден труд, подчерта Григорова. Чрез настоящата поправка работодателите се опитват да легализират незаконни практики, категорична е тя.
За хората, за които ще се прилагат новите разпоредби, ще бъде възможно работният ден да стане 9 часа на фона на световната тенденция да се намалява работното време, отбеляза още Ваня Григорова.
500-600 часа извънреден труд са натрупали служители на „БДЖ Товарни превози“, даде пример Григорова. По думите й, така хората се превръщат „в ходещи бомби“.
„Искаме ли да се повтори Хитрино? Искаме ли да се повтори случаят, в който преуморена акушерка преби 4-дневно бебе?“
Практиките в Европа за извънредния труд са разнопосочни. Увеличение от 200 на 400 часа в Унгария например е предизвикало излизането на десетки хиляди работници по улиците, обясни Григорова.
Според Григорова обхватът на еднодневните трудови договори в различни сектори се разширява. Евродиректива се опитва да ги ограничи, а ние доброволно разширяваме, коментира още тя.