Съдът на ЕС: Разходите за пътна полиция не се включват в размера на тол таксите за трансевропейската пътна мрежа

Разходите за пътна полиция не могат да бъдат вземани предвид при изчисляване на тол таксите за ползване на трансевропейската пътна мрежа от тежкотоварни автомобили
Тези разходи не са част от инфраструктурните разходи, въз основа на които трябва да бъде изчисляван размерът на тол таксите.  Това реши Съдът на ЕС  по дело C-321/19 BY и CZ/Bundesrepublik Deutschland

Казусът

BY и CZ управляват дружество по полското право, чиято дейност се изразява в извършването на автомобилен превоз, по-специално на територията на Германия.  В този контекст за периода от 1 януари 2010 г. до 18 юли 2011 г. BY и CZ са платили сума в общ размер от 12 420,53 EUR за тол такси за използването на германските федерални автомагистрали.
Тъй като считат, че правилата за изчисляване на тол таксите, които е трябвало да платят, водят до установяване на прекомерно парично задължение в противоречие с правото на Съюза, BY и CZ сезират германските съдилища, като искат да им бъдат възстановени съответните тол такси.

Запитваното

Сезиран с въззивна жалба по този спор, Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (Областен административен съд на провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) по същество пита Съда дали обстоятелството, че разходите за пътна полиция са включени при изчисляване на спорните тол такси, съставлява нарушение на Директивата относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури1.

Решението

В постановеното на днешна дата решение Съдът констатира, най-напред, че Директивата предвижда за държавите членки, които въвеждат или запазват тол такси по трансевропейската пътна мрежа, точно и безусловно задължение да определят размера на тези такси, като вземат предвид единствено инфраструктурните разходи, а именно разходите за строителство, експлоатация, поддръжка и развитие на съответната инфраструктурна мрежа.  Следователно частноправен субект може да се позовава пряко пред националните съдилища на това задължение в спор с държава членка, когато тя не е изпълнила това задължение или го е транспонирала неправилно.

На следващо място, що се отнася до въпроса дали разходите за пътна полиция попадат в обхвата на понятието за разходи за експлоатация и поради това могат да бъдат включвани при изчисляване на тол таксите, Съдът отбелязва, че това понятие се отнася до разходите, произтичащи от експлоатацията на съответната инфраструктура. При все това за полицейските дейности е отговорна държавата, която в случая упражнява публичноправни властнически правомощия, а не действа в качеството на оператор на пътната инфраструктура. Поради това разходите за пътна полиция не може да се считат за разходи за експлоатация, уредени в Директивата.

Колкото до обстоятелството, че в случая отчитането на разходите за пътна полиция води само до сравнително слабо превишаване, а именно в размер от 3,8 % или от 6 %, на инфраструктурните разходи, Съдът постановява, че Директивата не допуска каквото и да било превишаване на инфраструктурните разходи, произтичащо по-специално от отчитането на разходи, които не следва да бъдат вземани предвид.
На последно място, Съдът отхвърля искането на Германия за ограничаване на действието на това съдебно решение във времето.

1 Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88), изменена с Директива 2006/38/ЕО на Парламента и на Съвета от 17 май 2006 г. (ОВ L 157, 2006 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 15, стр. 234).
www.curia.europa.eu