Председателката на фармацевтичния съюз с „презицирано“ обвинение, тя съди прокуратурата

Председателката на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова (бивша Стоименова) е с ново, прецизирано обвинение във връзка с нейни интервюта по БНР и БНТ по време на извънредното положение през април. В изявленията си тогава проф. Сербезова предупреди, че може да се стигне до липса на медикаменти в условията на пандемия.

На свой ред професорката пък е подала в Софийския районен съд иск срещу прокуратурата за дискриминация и по казуса е образувано дело, научи Де факто.

През април шефата на БФС бе привлечена към наказателна отговорност по чл. 326, ал.1  от НК за  „серия от изявления, будеща неоснователни тревоги у гражданите в условията на обявено извънредно положение“, в пресъобщението се заявяваше, че деянието е с „висока обществена опасност“, заради което й бе определена гаранция от 20 000 лева.

Впоследствие СРС отмени гаранцията и остави проф.Сербезова без мярка за неотклонение. А на 14 септември районният съд прекрати делото срещу нея заради неясното обвинение. Районната прокуратура, която бе внесла случая с предложене за освобождаване от наазателна отговорност с налагане на административна глоба (по чл. 78а НК), не протестира това определение.

Сега обвинението срещу фармацевтата е прецизирано на „подаване на заблуждаващи знаци за тревога“, отново по чл. 326, ал.1 НК и предстои делото отново да влезе в съда.

Текстът на чл. 326 НК гласи:

Междувременно в Европейския съд по правата на човека в Страсбург е регистрирана жалбата на Асена Сербезова срещу действията на българската прокуратура, съобщи БНР.

Делото за дискриминация срещу прокуратурата

Искът в Софийския районен съд е от името на проф.Сербезова и на неправителствената организация „Конфедерация за защита от дискриминация“, представлявана от адвокат Анели Чобанова. Твърдението е за осъществена дискриминация по признак „лично и/или обществено положение“, както и за осъществен „тормоз“ чрез наказателното преследване срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз.

Настояването е съдът да установи противоправността на прокурорските действия и да осъди ПРБ да преустанови нарушението, да гарантира равното й третиране  и  занапред да се въздържа от дискриминация. Правното основание е чл. 71, ал.1, т. 1 и 2 от Заона за защита от дискриминация.

„С целенасочените си действия спрямо проф.Сербезова (предишна фамилия-Стоименова) и бездействията си по отношение на други лица в сравнимо и сходно на нейното положение, ответникът е осъществил спрямо нея състава на пряката или на непряката дискриминация, регламентирани в чл.4, ал.2 и съответно в чл.4, ал.3 от специалния ЗЗДискр, както и нарушение на защитени от КРБ, международни и общностни актове нейни граждански и човешки права. Тези действия и бездействия в съвкупност с образуваното спрямо нея наказателно преследване, в което ответникът неотклонно е поддържал повдигнатото на проф.Сербезова (предишна фамилия – Стоименова) обвинение и е оповестил това в публичното пространство, преди произнасянето на съда, съставляват и „тормоз“ по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр, което нарушение във вр. с чл.5 от същия закон се счита за дискриминация„, се сочи в жалбата.

В нея се излагат интересни факти. Като например, че през март проф.Сербезова като председател на БФС е била на среща с главния прокурор Иван Гешев заради започналите масови проверки по аптеките в цялата страна, при които фармацевтите са били проверявани от 5-6 институции наведнъж, съответно от 10-12 проверяващи, влизащи в аптеките без да спазват строгите противоепидемични мерки, оповестявани активно и всекидневно. Освен това пред фармацевтите се поставяли неосъществими, особено при извънредно положение, изисквания за скоростно набавяне на мащабна документация. Аптекарите реагират с писмо до Бойко Борисов за „човешко отношение“ към тях, иска се срещата в прокуратурата. На нея Сербезова уверява , че колегите й ще съдействат на проверките, а ако имат информация за спекула, БФС ще я предостави на прокуратурата. И отново е помолила проверките да се извършват по начин, който да не нарушава нормалната работа на аптеките, за да не се изнервя допълнително обстановката и фармацевтите да бъдат в състояние да обслужват пациентите в стресовите условия на епидемия.

Няколко дни по-късно професорката получава телефонно обаждане, че ако не “престанете да ревете за проверките, ще бъдат приложени силови методи”, се заявява в жалбата. Обаждането е от служител на ПРБ (засега спестяваме името и длъжността му). Свидетел на разговора е станал главният секретар на БФС.

Председателката на съюза не спира обществените и медийни участия, дава и двете интервюта по БНР и БНТ, като поводът е професионалният празник на работещите в сферата на здравеопазването 7 април. На следващия ден, 8 април, получава обаждане да се яви в СДВР с адвокат, за да да получи повдигнатото ѝ обвинение. На 10 април й е повдигнато обвинение по чл.326, ал.1 от НК. Въпреки отказа на професорката й е извършена и полицейска регистрация. На базата на чий сигнал и какви доказателства се е стигнало до скорострелното обвиняване обаче е останало неясно.

В същото време въпросът за недостига на лекарствата, който българската прокуратура избирателно определи като фалшива тревога, се е обсъждал доста преди това и от Европейския парламент, като представителят в ЕП Томислав Сокол само няколко дни след интервютата на ищцата проф.Сербезова (предишна фамилия-Стоименова),  официално е задал и въпрос към ЕК по отношение на действията, които ЕК е предприела относно съобщаването на случаите на недостиг на лекарства, както и по отношение на гарантирането на европейския суверенитет във връзка с производството на лекарствени продукти, се сочи в жалбата. А дни след повдигането на обвинението, на 20 април, със заповед на здравния министър Кирил Ананиев е разпоредено ограничаване на износа на някои лекарства от България, като в нея думата „недостиг“ се споменава неведнъж.

А след прекратяването на делото от Софийския районен съд, на 28 септември на Асена Сербезова са връчени три акта от Агенцията за държавен финанов контрол за „неправилно счетоводно отчитане от страна на счетоводството на ИАЛ на несъбрани такси за поддръжка на разрешенията за употреба“. Като в заповедта на директора на АДФИ за започване на проверките от април като основание се сочи и постановление на СГП. Това представлява тормоз, категорично се заявява в жалбата.

Налице е дискриминация и защото за далеч по-стресиращи изявления на началника на ВМА и шеф на националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски, на премиера Бойко Борисов, на директорите на „Пирогов“ и „Александровска болница“ по ситуацията с пандемията изобщо не е търсена отговорност, както на проф. Сербезова, то ест прокуратурата е подходила избирателно, пише в жалбата.

Цитират се и конретни изявления, като:

– началникът на ВМА и ръководител на Националния оперативен щаб (НОЩ) ген. д-р Венцислав Мутафчийски, на 14.03.2020 г. на брифинг, излъчен в национален ефир от всички национални медии е отправил към нацията следното вербално послание: „Към нас се задава една епидемия, която е със невиждана ярост в човешката история. Предстоят ни времена на изпитания. Ще се загубят човешки животи и то на тези, които обичаме.“

– на 04.04.2020 г. министър-председателят Бойко Борисов на брифинг в национален ефир е адресирал към нацията следното изявление: „След две-три седмици ще сме в Ада! Ние още не сме стигнали най-лошото.“

– на 07.04.2020 г. на брифинг в национален ефир, излъчено от всички електронни и печатни медии, началникът на ВМА и ръководител на Националния оперативен щаб (НОЩ) ген. д-р Венцислав Мутафчийски е адресирал към нацията следното изявление: „Труповете не могат да се скрият, каквото и да искат да си приказват хората.“

– директорът (тогава) на УМБАЛ „Александровска“ д-р Костадин Ангелов на 12.04.2020 г. сутринта, по време на брифинг в национален ефир, отразено във всички електронни и печатни медии, е адресирал към нацията собствените си емоции и впечатления по следния начин: „Знаете ли какво е майка да не може да погребе своя син? Видях го с очите си. Виждали ли сте, когато поръчвате чували с трупове, да Ви кажат, че има само 200 броя? Когато подготвяте хладилните камери в болницата, за да ги напълните с трупове, да знаете, че има само 100 места.“ . И още: „Направете го – да не превръщаме болниците в морги!“

– директорът на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ д-р Асен Балтов на същия брифинг от 12.04.2020 г. сутринта също се е обърнал към гражданите от екраните на националните ни електронни медии със следното адресирано към тях изявление: „Навън е пълно с бъдещи пациенти. След 10 дни ще започнат да идват тежките случаи.“

– на 16.04.2020 г. по националния ефир министър-председателят Бойко Борисов е направил следното изявление: „Чували за трупове! Всички търсим! Както облеклата, така и чували за трупове!“, а по-късно на друго място пак пред медии е заявил и следното: „След това, като стане в другите държави  – да използват камиони не за месо, а за съхранение на трупове или площдките, на които се пързалят децата, да бъдат морги – тогава ще ми зададете този въпрос!“

И т.н.