Адвокатите от ОСА предлагат на президента да наложи вето на „наказателната репресия“ за „споделено пътуване“.

Обединение на свободните адвокати (ОСА) изпрати предложение до  държавиня глава Румен Радев да наложе вето на промените за „споделеното пътуване“ в Наказателния кодекс, приети от Народното събрание чрез  преходните и заключителни разпоредби в Закона за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.  Новият текст чл. 234г в Наказателния кодекс предвижда тежка наказателна репресия за т. нар. „нерегламентиран обществен превоз“,  популярен като „споделено пътуване“.

На 28 октомври т.г. депутатите на мнозинството,  приеха, че извършването на обществен превоз на пътници без разрешение става престъпление, а наказанието за него може да стигне до 10 години затвор и конфискация на половината имущество. Промяната в НК бе извършена без обществено обсъжадане и контрола на  правната комисия, а мина само от  транспортната, която не е компетента по този закон.  Този похват, както е известно,  заслужи критика  доклада на Европейската комисия за върховенството на закона у нас, но не пролича уравляващите да са се трогнали.

Ето и становището на  ОСА:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
С настоящото, Ви молим, да не обнародвате така приетият от Народното събрание,
Закон за изменение и допълнение на КТК, съдържащ в себе си в ЗР изменение и в Наказа-
телния кодекс, със създаване на нов чл. 234г в същия, като наложите вето, съгласно пра-
вомощията Ви.
Считаме, че така приетият закон в частта за изменение на НК, противоречи на
основни нормативни актове и Конституцията на Р.България и засяга основни права на
гражданите и техните законни интереси, гарантирани от върховния акт в Р.България –
Конституцията.
Аргументите ни за това са следните:

1. На първо място, считаме, че с така приетия закон, с който се внасят изменения и
в НК и се създава изцяло нова разпоредба, грубо се навлиза в правната сфера на обикно-
вения гражданин, който ще бъде лишен от възможността да реализира свободното си
придвижване на територията на страната, в случаите на организирано съвместно пътуване
на граждани, на групи с общи интереси, приятели и пр., или при осъществяване на
съвместно пътуване с поделяне на разноските по същото.
С така приетият нов чл. 234г от НК, ал. 1: „всеки който извършва обществен превоз
на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен
акт или акт на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години,
като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в
полза на държавата, независимо чия собственост е.“
С така разписаната норма се криминализира извършването на нерегламентиран
обществен превоз на пътници, като за същото е предвиден висок размер на наказанието.
В ал. (2) на нормата, представляваща квалифициращ състав на деянието: „когато
деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за не-
говото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или
на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет
години и с глоба от пет до петнадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния“, е предвидена очевидно несъ-
размерна наказателна репресия, както спрямо тежестта на инкриминираното деяние, така
и спрямо сходни или други, по-тежки, а същевременно по-леко наказуеми престъпни
състави, нарушавайки по този начин вътрешния баланс в Наказателния кодекс и логиката
на наказателната политика.
При неизяснеността на така разписаната норма и предвидения висок размер на на-
казанието, независимо от това, че същото е включено в раздел II „Престъпления в отделни
стопански отрасли“ на глава шеста „ Престъпление против стопанството“ от НК, считаме,
че гражданите ще бъдат ограничени в осъществяването на едно от основните си права, а
именно правото си на свободно придвижване в т.ч. правото им свободно да се организи-
рат помежду си в мероприятия за чието осъществяване ще се налага и сами да организи-
рат своето придвижване /в случая съвместно/ и евентуално да споделят разходите за го-
риво помежду си.
Към настоящият момент, считаме, че дори и да е налице обществена нужда за
създаването на такава норма, то криминализирането на тези превози, следва да бъде де-
тайлно проучено, да се предвидят и направят задълбочени обсъждане и преценка, както и
да бъде съобразено респ. синхронизирано със сега действащите норми на Закона за авто-
мобилните превози. В същия има разписани норми регулиращи тези обществени отноше-
ния като в момента те са въздигнати като административни нарушения и е предвидена
съответната административно-наказателна санкция.
В случая, ще се стигне до колизия между правни норми, регулиращи едни и същи
отношения и ще доведе до противоречия в компетенцията на съответните органи, които
ще ги прилагат.
Подобна теза е развита и от Министерството на Правосъдието, представена пред
Народното събрание, но не е била взета предвид.
Към настоящия момент считаме, че ако обществената нужда налага такива превози
да бъдат криминализирани, то това следва да се стане както посочихме по-горе, след
детайлно проучване, подложено на обществено обсъждане, с мотиви, и като се направи и
предварителна оценка на въздействието, каквито в случая липсват.

2. С приемането на този закон в който със Заключителните му разпоредби, се
внасят изменения в Наказателния кодекс, са допуснати нарушения на Конституцията на
Република България и Закона за нормативните актове.

В първоначално представения в НС от вносителя Министерски съвет ЗИДКТК, макар
и да са налице мотиви, частична предварителна оценка на въздействието, справка за
съответствие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, справка за
съответствие с правото на Европейския съюз и справка постъпилите предложение при ОО
при вносителя – няма такива, то те касаят норми относно изм. и доп. на Кодекса за
търговското корабоплаване, като изменения в НК не са били предвидени.
При приемането на законопроекта, с разпореждане на председателя на НС от
17.08.2020г., същият е бил разпределен към следните Комисии: водеща „Комисия по
транспорт, информационни технологии и съобщения“ и Комисии – „Комисия по евро-
пейските въпроси и контрол върху европейските фондове“ и „Правна комисия“. Доклади
по законопроекта е бил представен само от водещата комисия – „Комисията по транспорт,
информационни технологии и съобщения“ /18/09/2020 – Доклад (първо гласуване) и на
23/10/2020 – Доклад (второ гласуване) /. Доклади от другите две комисии, особено от
Правната комисия, няма представени, защото законопроекта не е бил гледан в тях, след
което законопроекта е бил внесен за обсъждане и гласуване на първо четене в Пленарна
зала и приет на 30.09.2020г.
В срока за предложения между двете гласувания, първоначално определен до
07.10.2020г., и удължен до 12.10.2020г., на 09.10.2020г., с входящ номер: 054-04-192, г-
жа Иглика Иванова -Събева и група народни представители, внасят Законопроект за
изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, в който се
предвиждат измененията посочени по-горе в НК, със създаването на нов чл. 234г, и
изменения в ЗАвтП.
Така на практика, без да е минавало „първо четене“ и подложено на гласуване в
Пленарна зала, това предложение минава за гласуване на второ четене, с целия внесен
законопроект. Едва във втория доклад на водещата комисия е отразено предложението на
Иглика Иванова-Събева и група народ. представители, изменение в НК, като прави
впечатление, че за разлика от първоначалния такъв на Комисията, където има и
становище и взето решение с 20 гласа “ЗА“, във втория доклад се съдържа само текста на
законопроекта за второ четене, без да е видно неговото обсъждане и без гласуване от
Комисията и взетото в тази връзка решение.
С оглед горното, са налице допуснати съществени нарушения при приемането на
внесения законопроект /приет от 44-то НС на 28.10.2020г. /, като е нарушена нормата на
чл. 88 от Конституцията, съгласно която: „Законите се обсъждат и приемат с две
гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното
събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание“.
Нарушени са и разпоредби от Закона за нормативните актове, а именно: чл. 3, чл. 4,
чл. 10 ал. 2, чл. 18а, чл. 19, чл. 26.
Не са спазени основни принципи, сред които обществени отношения, които спадат
към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или
изменение, а не с отделен акт от същата степен, изработването на проект на нормативен
акт се извършва при зачитането на принципите на необходимост, обоснованост,
предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност,
като в процеса по изработването на проект на нормативен акт се провеждат и обществени
консултации с граждани и ЮЛ, като са предвидени специални правила относно
съставянето и обявяване на проекта и неговото публикуване респ. даване на гласност на
предложението и др.
Така на практика с внасяне на допълнителното предложение от групата народни
представители между двете гласувания, се избягва обществения дебат и обсъждане на
внесените в НК промени, което явно се е целяло.
За пореден път, настоящия състав на 44-то НС, грубо нарушава посочените
императивни норми на Конституцията явяващ се върховния нормативен акт в държавата, ЗНА и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Считаме, че така приетия ЗИДКТК, в частта с която е прието подразделение с
наименование: Заключителни разпоредби“ „ и се правят изменения с § 37 в Наказателния
кодекс и §38 в Закона за автомобилните превози, е в остро несъответствие с принципите
на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност,
пропорционалност и стабилност, които ръководят законодателния процес в правовата
държава и за пореден път сме изправени пред нарушение на законодателния процес.
Ето защо Ви призоваваме, в срока на чл. 88 ал. 3 и вр. с чл. 101 ал. 1 от
Конституцията на РБ, да постановите Указ за връщане за ново обсъждане в НС на
ЗИДКТК приет от 44-то НС на 28.10.2020 г., в частта с която е прието подразделение с
наименование: „Заключителни разпоредби“ и се правят изменения с § 37 в Наказателния кодекс и §38 в Закона за автомобилните превози.

С уважение: адв. Емил А. Георгиев,
Председател на УС на СНЦОП „Обединение на свободните адвокати“

Акцентите са на Де Факто