Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до министъра на труда и
социалната политика Деница Сачева и до председателя на парламентарната
комисия по труда, социалната и демографската политика д-р Хасан Адемов, в
която настоява в започналата процедура по приемане на бюджета за следващата
година, да бъде намерено справедливо решение за размера на месечните помощи,
отпускани за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до
завършване на средното му образование, но не по-късно от 20-годишна възраст –
чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца.
Става въпрос за коригиране на една дискриминационна практика по
отношение на деца с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане, които, когато
се отглеждат в биологичните си семейства получават месечни помощи в размер на
930 лв., а когато се отглеждат в приемни семейства или при семейства на близки и
роднини – баби, дядовци, лели, чичовци и др., получават едва 490 лв. – чл. 61, ал.
15, т. 1 и чл. 61, ал. 16, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2020 г.
По справка от Агенцията за социално подпомагане става въпрос за 100 деца с
над 90 на сто вид и степен на увреждане и за 155 деца с определени между 70 и
90 на сто вид и степен на увреждане, за които ще са необходими допълнително
близо 600 000 лв. за година. Освен това е налице и друга несправедливост –
децата определени между 70 и 90 на сто вид и степен на увреждане или трайно
намалена работоспособност получават по 420 лв. или с 30 лева по-малко от
децата, отглеждани от биологични родители – чл. 61, ал. 15, т. 2 и чл. 61, ал. 16, т.
2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
„Гражданите са недоволни, че независимо от тежкото положение на
настаняваните деца с увреждания, които са с определени 90 и над 90 на сто вид и
степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност и
доказаните им потребности, семействата на роднините или близките се оказват
поставени в по-неблагоприятно положение от биологичните семейства“,
аргументира се омбудсманът, защото помощта е насочена към самите
децата с увреждане, а не към този, който ги отглежда.
Доц. Ковачева обръща внимание, че в повечето от случаите грижите за
отглеждането на такива деца се възлагат на бабите и дядовците им, които са
сериозно затруднени да посрещат възникващите разходи с получаваните от тях
доходи, предимно от пенсии.
„В качеството си на омбудсман отбелязвам, че разликата в подкрепата
създава реални предпоставки за накърняване на правата и най-добрия интерес на
настанените деца. Определените размери на помощите по чл. 8д, ал. 2 от Закона
за семейни помощи за деца са в противоречие с основни принципи в действащото
законодателство в България, в т.ч. и в Конвенциите на ООН за правата на детето и
за правата на хората с увреждания, а именно – за забрана за дискриминация и за
осигуряване на адекватна подкрепа за умственото, духовното, моралното и
социалното развитие на всички деца с увреждания, независимо дали са
отглеждани от биологичните си родители или са настанени при роднини, близки
или в приемни семейства“, пише още Диана Ковачева.
В заключение Ковачева акцентира, че препоръката да бъдат взети мерки
за осигуряване на справедлив размер на месечните помощи за семействата,
полагащи грижи за деца с увреждания и попадащи в хипотезата на чл. 8д, ал. 2 от
Закона за семейни помощи за деца, е подкрепена от Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания.