DeFakto.bg DeFakto.bg
За едно мятане на яйца по ДКЕВР
Винаги, когато ситуацията дава възможност на съдиите да се произнасят по значими въпроси извън утвърдената съдебна практика, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието да бъдат публикувани съдебните актове (без значение дали са влезли в сила). Това е полезно и за съдиите, защото не са чести случаите, в които на широка обществена преценка се поставя разбирането им за баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата.Публикуваме съдебните актове по делата, които са поставяли през последните години пред съда необходимостта да дефинира защитата на посочените права и границата при тяхното упражняване.
Извлечения от мотивите на решенията на първоинстанционния и въззивния съдебен състав (с особеното мнение на председателя на състава) по внесено в Софийския районен съд постановление на Софийска районна прокуратура с предложение за освобождаване от наказателна отговорностс налагане на административно наказание на обвиняемия Д.Д. за това, че на 25.9.2014 г. около 11.00 часа в гр. София, бул. „Д.” № 8-10 в сградата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), ет. 4 по време на обществени обсъждания, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към общественото – хвърлял яйца по посока председателя на ДКЕВР – С.Т. и други членове на комисията и викал обидни думи срещу председателя на ДКЕВР и нейните членове: „...всички от министерството сте една организирана престъпна група и няма за пореден път да ви носим скапаното увеличение ...вие сте едни мафиоти...организирана престъпна група сте...Сега са яйца, ще бъдат камъни. По вашите глави. Всички престъпни сто и четиридесет депутати имат интерес във ВЕИ-тата, боклуци скапани” – престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.Из мотивите по НАХД № 3432/2015г. по описа на СРС, НО, 130 състав, съдия Марина Михайлова.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна.На 25.9.2014 г. в град София в административна сграда, находяща се на адрес бул. „Княз Александър Дондуков” № 8-10, се провело открито заседание на ДКЕВР във връзка с предстоящо решение на регулатора за промяна на значимите цени на енергийни източници и свързано с това повишение на цените на електроенергията. Заседание било последвано от обществено обсъждане на темата, насрочено за същата дата от 11.00 часа, в зала на четвъртия етаж на сградата. За участие в обсъждането били поканени представители на държавната администрация, на енергийни предприятия, профсъюзни организации, представители на граждански сдружения и организации за защита на потребителите, които присъствали в залата. Участие в общественото обсъждане били заявили и обвиняемият Д. Д. и свидетелите Я. П. и О. В.
Общественото обсъждане било открито от председателя на Държавната комисия свидетеля С. Т., която предоставила възможност за изказване на лицата, намиращи се в залата. В залата, в която се провеждало обсъждането, присъствали и свидетелите Я. П., О. В. и обвиняемия Д. Д., като представители на неправителствена организация сдружение „Д.Г.К.”. Докато едно от присъстващите лица излагало становището си свидетелят Я. П. се изправил и започнал да отправя обидни думи на висок глас към председателя на комисията, нейните членове, и дейността на държавния регулатор, като оспорил тяхната легитимност. Същевременно обвиняемият Д. Д. се изправил, извадил от намиращата се до него чанта картонена опаковка с шест сурови яйца, сложил я на масата пред себе си, и започнал да хвърля сурови яйца по посока на председателя на ДКЕВР – свидетелката Т., и останалите лица, стоящи до нея – свидетелите М. М., К. Т., и други членове на комисията. Едно от тях се счупило на масата, поставена пред тях, а други две на стената зад тях. Обвиняемият Д. замерил с яйце и други участници в общественото обсъждане, намиращи се в залата, което яйце се счупило на масата, на която стоял представителят на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ). Докато хвърлял яйца, обвиняемият крещял обидни думи и реплики, а именно: „Вие сте едни .мафиоти!”; „Организирана престъпна група сте!”; „Сега са яйца, ще бъдат камъни. По вашите глави. Всички престъпни сто и четиридесет депутати имат интерес във ВЕИ-тата, боклуци скапани…”. Тези действия на обвиняемия довели до прекъсване на заседанието, като част от присъстващите, вкл. и свидетелят Т.А. се изправили и започнали да спорят с обвиняемия и свидетеля П. В този момент в залата влезли униформени служители на МВР, сред които свидетеля Д., които задържали свидетеля А. В този момент обвиняемият Д. бил изведен от залата от свидетеля П. и двамата напуснали сградата на ДКЕВР.
Действията на обвиняемия по време на общественото обсъждане били заснети от намиращите се в залата телевизионни оператори на телевизиите „БНТ”, „Нова ТВ”, „БТВ” и „TV7”.
Изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, тя не е и спорна между страните. Същата се установява след анализ на събрания по делото доказателствен материал, а именно обясненията на обвиняемия Д. Д., показанията на свидетелите Я. П., С. Г., протоколите за разпити на свидетелите С. Т., К. Т., Л. Б., Д. Д., И. И., И. И., В. А., Л. Д., М. М., М. Т., П. П., Д. С., О. В., Т. А., К. Д., В. В., С. К., П. Д., протокол за разпознаване на лица и предмети от 30.10.2014г., комплексна видеотехническа експертиза, списък на лицата, заявили участие в обществено обсъждане на проект за решение относно открита процедура за изменение на цени на електрическата енергия, утвърдени с решение Ц-12 от 30.6.2014г.; списък на външните лица, присъствали на 25.9.2014г. от 11:00 часа на общественото обсъждане в сградата на ДКЕВР, протоколи за доброволно предаване на оптични носители на видеозаписи от 6.10.2014г. и 2 броя от 9.10.2014г. писма от „Нова Тв”, „БНТ”, „БТВ”, „ТВ Седем” ЕАД, писмени документи, озаглавени: Молба до Европейската комисия, жалба до Европейската комисия, жалба до ВАС, предложение до председателя на ДКЕВР без положени входящи номера, отговор от Омбудсмана на Република България изх. № ……../21.10.2014г., молби и сигнали до главния прокурор, сигнали, жалби, фактура, извлечение от електронни писма, уведомление за митинг, съгласувателно писмо, удостоверение за актуално състояние по партидата на сдружение „Д.Г.К.” от 10.9.2014г„ справка за УИС на прокуратура на Република България, справка за съдимост на обвиняемия Д., като между доказателствата по делото не се открояват съществени противоречия основно релевантните за предмета на доказване по делото факти.
…. При така установеното от фактическа страна съдът намира, че обвиняемия Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК като на 25.9.2014 г. около 11.00 часа в гр. София, бул. „Д.” № 8-10 в сградата на ДКЕВР, ет. 4 по време на обществени обсъждания, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към общественото – хвърлял яйца по посока председателя на ДКЕВР – С. Т. и други членове на комисията и викал обидни думи срещу председателя на ДКЕВР и нейните членове: „…всички от министерството сте една организирана престъпна група и няма за пореден път да ви носим скапаното увеличение …вие сте едни мафиоти…организирана престъпна група сте… Сега са яйца, ще бъдат камъни. По вашите глави. Всички престъпни сто и четиридесет депутати имат интерес във ВЕИ-тата, боклуци скапани”.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК „хулиганството” представлява непристойно действие или действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, т.е. за да е налице престъплението хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК следва и двата обективни признака – грубото нарушаване на обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото да са осъществени, а от субективна страна деецът наред със съзнаването на тези обективни белези да цели или допуска тяхното осъществяване и настъпването на общественоопасните последици.
В Постановление на Пленума на ВС 2 от 1974 г. е уточнено, че „под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.” „Непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Обективното им проявление трябва винаги да бъде съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак (престъпен резултат) — „грубо нарушение на обществения ред”, в смисъл, че чрез действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
От обективна страна безспорно по делото се установи извършването на непристойни действия от страна на обвиняемия Дудев, които действия в груба форма са нарушили обществения ред и са изразили неговото явно неуважение към обществото – хвърляне на яйца в посока председателя на ДКЕВР и нейни членове и отправяне на обидни реплики към тях. Следва да се отбележи, че деянието е извършено на публично място, по време на предварително организирано събитие, пред много хора, в присъствието на журналисти и телевизионни оператори и е било заснето, а впоследствие многократно излъчвано по различни телевизии, поради което съдът приема, че неправомерната дейност на обвиняемия е с висок интензитет и сериозни последици, изразили се в скандализирането на присъстващите на обсъждането граждани. Чрез посочените действия обвиняемият Д. е изразил неуважение към обществото, като е проявил незачитане на правилата за общуване в съвременното цивилизовано общество, изградени върху принципите на уважение и зачитане на личността, морала и законността. С действията си подсъдимият ясно е заявил, че поставя себе си, своята личност, ценности и разбирания над тези на установените от обществото. Изборът на средство за извършване на престъплението, а именно чрез хвърляне на яйца, (а не химикали, моливи или други вещи, достъпни по време на обсъждането) експлицира предварителната подготовка на обвиняемия и решението му за извършване на инкриминираното деяние, което значително повишава степента на обществена опасност на извършеното.
Съдът намира, че осъщественото от обвиняемия е съставомерно и от субективна страна. За субективното отношение на обвиняемия Д. към извършеното от него се съди не по обясненията му, а от обективно осъществените действия. Съдът намира, че обвиняемият Д. е съзнавал, че като хвърля яйца и крещи обидни думи срещу председателя и членовете на ДКЕВР (а както се установи и срещу други присъстващи в залата – представителя на МИЕ) нарушава обществения ред, изразявайки явно неуважение към обществото и към общоприетите норми на поведение на неговите членове, но въпреки това не се е въздържал от извършване на деянието, тъй като е целял да демонстрира именно превъзходството си над обществения ред и правила за общуване.
Възражението на адв. Д., че с действията си обвиняемият Д. е целял да изрази неуважение единствено към членовете на ДКЕВР, а не към обществото като цяло следва да бъде отхвърлено както в принципен план, така и с мотиви, извлечени от конкретните обстоятелства по делото. На първо място съдът застъпва принципно разбирането, че наличието на личен мотив не изключва хулиганския такъв, като решение № 354/ 30.11.2012г. по н. д. № 1143/2012 Е., НК, II н. о. на ВКС изрично допуска възможността, наред с пряко увреждане на личното достойнство на конкретно лице, спрямо което има индивидуално лично отношение деецът да цели и нарушаване на обществения ред (хулиганство при пряк умисъл). ВКС е категоричен, че „когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение осъществява всички признаци на състава на чл. 325, ал. 1 НК, независимо от продиктувалия го личен мотив” (решение №782/2005на III н.о.) Последователна и трайна е практиката на върховната съдебна инстанция, която допуска извършване при условията на съвкупност на престъпление против личността на конкретно лице едновременно с хулиганство при евентуален умисъл (решение № 78/1973 на II н.о. на ВС, решение.№ 432/1972 на I н.о. на ВС, решение №257/2009 на I н.о. на ВКС; решение №417/2009 на I н.о. на ВКС, решение №302/2011 на III н.о на ВКС, решение №.65/2010 на I н.о. на ВКС; решение №.441/2011 на I н.о. на ВКС и мн. др.
Категорично обаче следва да се подчертае, че от събраните по делото доказателства не се установи обвиняемият да е имал какъвто и да е личен мотив за извършване на деянието. Действията му са били насочени към председателя на ДКЕВР, членове на комисията, представителя на МИЕ в качеството им на лица, заемащи определени длъжности в държавни институции, а не към С.Т. и останалите лица в лично качество. Самият обвиняем никъде в обясненията си не сочи, че е хвърлил яйце по конкретно физическо лице, а потвърждава, че хвърлил яйца „по въпросните членове на комисията, в посока, където седяха представителите на ДКЕВР и МИЕ”. Несъстоятелен е доводът на защитника, че обвиняемият е искал да получи обяснение за бездействието не членовете на ДКЕВР и че поведението му е било провокирано от поредното увеличение на цените на тока, както и че същото представлява израз на гражданската му позиция, осъществена в защита на членовете на обществото. Недопустимо е каквато и да било позиция да се изразява чрез противоправни действия, които накърняват честта и достойнството на други граждани, а още по-малко чрез такива, представляващи престъпни прояви, поради което осъщественото от обвиняемия поведение не следва да бъде толерирано.
За престъплението по чл. 325, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Така предвидената наказуемост, липсата на предходни осъждания, пълнолетната възраст на обвиняемия и липсата на имуществени вреди от престъплението, обуславят приложението на чл. 78а от НК, поради което и с оглед извода за съставомерност на извършеното от обвиняемия като престъпление по чл. 325, ал.1 от НК обвиняемият Д.Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба”.
Съдът намери, че размерът на административното наказание „глоба” следва да бъде определен при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът съобрази, извършването на деянието в присъствието на много хора, на обществено място, че решението за извършването му е било взето предварително, а не непосредствено преди извършването му, което е позволило на обвиняемия да се снабди с кутията с яйца, а така също и че обвиняемият е присъствал на общественото обсъждане не в лично качество, а като представляващ неправителствена организация. Като обстоятелства, които смекчават отговорността на обвиняемия съдът отчете единствено трудовата му ангажираност и добрите характеристични данни. Ето защо съдът намери, че справедливият размер на наказанието е над средния такъв, поради което наложи на обвиняемия глоба в размер на 3 000 лева, който размер според съда е достатъчен, за да поправи и превъзпита обвиняемия Д. към спазване законите в страната и да го мотивира да не извършва противоправни деяния…
Из МОТИВИ към решение от 12.10.2015 г. по ВНАХД №2817/2015 г. по описа на СГС, X въззивен състав, председател съдия Атанас Ст. Атанасов (подписал с особено мнение), членове: съдия Емил Дечев (докладчик) и мл. съдия Станислав Седефчев
… Правилно е заключението на районния съд, че изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, тя не е и спорна между страните. Същата се установява след анализ на събрания по делото доказателствен материал. Към тези доказателства следва да се добавят и обясненията на обвиняемия дадени пред въззивния съд при проведеното съдебно следствие. При тези нови обяснения обвиняемия заявява, че в действията си на инкриминарата дата и място се е ръководел от това, което е научил като информация за случващото се в сектор енергетика, а именно, че се извършват множество нарушения, които се прикриват от ДКЕВР и НЕК, че има мафия в сектора енергетика, че има депутати, които се облагодетелстват от нерегламентирана държавна помощ за зелената енергия, че има нерегламентирана държавна помощ за централите „Марица 1“ и „Марица 3“, в резултат на което се търпят огромни загуби, които се отразяват на личната сметка на всеки гражданин, включително и на неговата. Твърди, че е прибягнал до тези крайни средства на изява, защото преди това е опитал други, като писане на писма до компетентните органи, срещи и разговори с различни правителствени ръководители и представители на висшата администрация но това не е дало резултат. Счита, че извършеното от него с нищо не се отличава от честите граждански протести, които се случват в развитите демократични държави и в институциите на ЕС в Брюксел.
Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от описаната в мотивите на атакуваната присъда. Настоящият съдебен състав възприема фактическите констатации, направени от първостепенния съд, защото те почиват на точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, но намери за незаконосъобразни правните изводи на съда, според които така описаните действия на обвиняемия следва да бъдат квалифицирани като хулиганство.
Първоинстанционният съд е направил много подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал, който напълно се подкрепя от настоящия съдебен състав, който не намира за необходимо да го повтаря. Няма спор между страните и относно тълкуването на събраните по делото доказателства и кои от тях да бъдат кредитирани.
Въз основа на така изложените фактически и доказателствени изводи съдът намира от правна страна следното.
При правилно установена фактическа обстановка и правилен доказателствен анализ извършен от районния съд, въззивният съд достигна до различни правни изводи, които обуславят отмяна на осъдителното решение на първоинстанционния съд и постановяването на ново, с което обв. Д. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение поради липсата на деяние по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. Неправилно първата инстанция е приела, че така описаното деяние осъществява признаците на престъплението хулиганство.
В процесния случай осъждането на обв. Д. за хулиганство и налагането на административно наказания глоба в размер 3000 лева представлява намеса в правото му на свобода на изразяване на мнение по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, съгласно който „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите.“ Обвиняемият е направил изявления, по време на обществено обсъждане, които са тясно свързани с определен обществен интерес – увеличаването на цените на електроенергията за всички граждани и поради това могат да се опишат като изразяване на гражданско мнение. В процесния случай намесата срещу тези му действия е предписана от вътрешното право – чл.325 от НК.
На следващо място намесата в правата на обвиняемия преследва легитимните цели за запазване на обществения ред, както и на репутацията и правата на другите и за поддържане на авторитета на политици (в конкретния случай 140 депутати, които не са били определени поименно) и високопоставени държавни служители от изпълнителната власт – ДКЕВР и МИЕ.
Основният въпрос, който следва да се реши, е дали намесата е „необходима в едно демократично общество”, а именно – дали тази намеса отговаря на належаща обществена нужда, дали тя е пропорционална на преследваната легитимна цел и дали причините са релевантни и достатъчни. При условията на ал. 2 на чл. 10 от ЕКПЧ свободата на изразяване на мнение е приложима не само към „информация” и „идеи”, а също и „поведение“ или „действия“, които се приемат благосклонно, считани са за безобидни или се приемат с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават (вж. например, Швейцарско Раелско движение срещу Швейцария (Mouvement raëlien suisse v. Switzerland) [ГК], № 16354/06, § 48, ЕСПЧ 2012 (извадки)).
Тъй като обв. Д. е заявил, че „Всички престъпни сто и четиридесет депутати имат интерес във ВЕИ-тата, боклуци скапани”, тук е мястото да се каже, че тъй като за разлика от частните лица, политиците съзнателно и доброволно избират да са публични фигури, изложени на критичния поглед на обществото, допустимата критика срещу тях трябва да се тълкува много по-широко, отколкото спрямо частни лица, особено когато изявленията и действията срещу тях засягат обществен интерес. Що се отнася до границите на приемливата критика по отношение на държавните служители (председател и членове на ДКЕВР и представители на МИЕ), те също са по-широки, отколкото по отношение на частни лица. Държавният служител със сигурност има право репутацията му да бъде защитена, но изискванията на тази защита трябва да бъдат претеглени срещу интересите на откритата дискусия по политически, граждански и социални проблеми, тъй като изключенията от свободата на изразяване на мнение трябва да се тълкуват ограничително (вж., наред с други, Обершлих срещу Австрия (Oberschlick v. Austria) (№ 2), 1 юли 1997 г., § 29, Доклади за присъди и решения 1997-IV).
В конкретния случай обвиняемият е осъден на административно наказание глоба в размер 3000 лева за това, че изрекъл на публично място думите „…всички от министерството сте една организирана престъпна група и няма за пореден път да ви носим скапаното увеличение …вие сте едни мафиоти…организирана престъпна група сте…Сега са яйца, ще бъдат камъни. По вашите глави. Всички престъпни сто и четиридесет депутати имат интерес във ВЕИ-тата, боклуци скапани” насочени към високопоставени държавни служители от ДКЕВР и МИЕ и депутати.“ Отделно от това той е хвърлил няколко яйца в посока представителите на ДКЕВР и на МИЕ, без някое от тях да ги е улучило и без да е доказано, че обвиняемият се е целил и искал да удари някой от тях и след настояване от св.Я.П. сам си е тръгнал преди охранителите да влязат в заседателната зала. Според районния съд това са неприлични действия.
Тук задължително следва да се вземе предвид в какъв контекст в развитието на българското общество, в какъв времеви момент и на какво място са направени тези изказвания и действия. Те са направени на 25.9.2014 г., т.е. сравнително скоро след голямата обществена криза, породена от цените на тока, които се оказват непосилни за голяма част от хората, което води до масови улични протести сред населението, затваряне на улици и кръстовища и дори самозапалвания на граждани, довели до смъртта им в началото на 2013 г. – ноторно известен факт. Мястото е в град София, в административната сграда на ДКЕВР, находяща се на адрес бул. „К.А.Д.” № 8-10. Съгласно чл.21 от Закона за енергетиката ДКЕВР е комисия, която има правомощия да издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за производство на електрическа и/или топлинна енергия, за пренос на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ, за разпределение на електрическа енергия или природен газ, за съхранение на природен газ в съоръжение за съхранение, за търговия с електрическа енергия, за организиране на борсов пазар на електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ, за снабдяване с електрическа енергия или природен газ от крайни снабдители, упражнява контрол, анализира, периодично разглежда и има право да поиска изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, заложени в договорите за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, сключени с обществения доставчик, когато те противоречат на правото на Европейския съюз или не са в съответствие с политиките на Европейския съюз; наблюдава прилагането на всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес, включително за защита на ползвателите на енергийни услуги и за опазване на околната среда; осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия; определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура; по предложение на енергийните предприятия приема правила за търговия с електрическа енергия и правила за търговия с природен газ, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали периоди. Това означава, че ДКЕВР е държавен орган, който има пряко отношение и отговорност за създадените в продължение на години проблеми в енергетиката.
В този именно момент и в централата на този държавен орган се е провело открито заседание на ДКЕВР във връзка с предстоящо решение на регулатора за промяна на значимите цени на енергийни източници и свързано с това повишение на цените на електроенергията. Заседание било последвано от обществено обсъждане на темата на същата дата. Именно по време на това обществено обсъждане обвиняемият Д. е извършил инкриминираните действия. Според въззивния съд тези изявления и действия на обвиняемия са били направени в рамките на обществения дебат относно лошия начин на управление на енергетиката в Република България в продължение на години, в резултат на който се е стигало до многократно увеличение на цените на електричеството и топлоенергията, а в същото време се е стигнало до огромен дефицит в държавните дружества работещи за сектор енергетика, заплашващ ги с фалит, който може да бъде покрит само от данъкоплатците и всичко това се е случило и случва на фона на най-ниските доходи, които получават българските граждани в рамките на 28 държави-членки на Европейския съюз. Значителна част от тези оскъдни доходи на българските граждани отива за покриване именно на високите енергийните разходи. В същото време към онзи момент няма поета отговорност от конкретни виновни лица за случилите се проблеми. Изявленията и действията на обв. Д. отнасящи се до въпроси от обществен интерес и поради това възлизащи на изразяване на политическо или обществено мнение, изискват по принцип висока степен на защита по силата на чл. 10 от ЕКПЧ (вж. Стийл и Морис срещу Обединеното кралство (Steel and Morris v. the United Kingdom), № 68416/01, § 88, ЕСПЧ 2005-II). Затова в такива случаи трябва да се представят особено релевантни и достатъчни основания и причини, за да покажат, че намесата в правата на обвиняемия е пропорционална на преследваните законни цели.
В настоящия случай въззивният съд не счита, че е доказано, че съществуват такива причини. В решението си, с което осъжда жалбоподателя, след като заключава, че той е извършил непристойни действия на публично място пред повече хора и които действия в груба форма са нарушили обществения ред и са изразили неговото явно неуважение към обществото достига до заключението, че обвиняемият е виновен за извършване на престъплението хулиганство. Първоинстанционният съд не е съпоставил твърдяната обществена опасност на поведението му срещу правото му на свобода на изразяване на мнение и обществения контекст, в който са извършени инкриминираните действия. Не е направен опит да се отчете, че извършените действия целят главно да допринесат за дебат от обществен интерес, че са форма, макар и доста крайна и отчаяна, на протест, както и че критиката на жалбоподателя е адресирана към публичните власти и длъжностни лица, по отношение на които, както е споменато по-горе, границите на приемлива критика би трябвало да бъдат по-широки, отколкото по отношение на обикновените граждани. При определяне дали една намеса в правото на свобода на изразяване на мнение е оправдана, съдът трябва да приложи стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в чл. 10 (вж., наред с други, Йерсилд срещу Дания (Jersild v. Denmark), 23 септември 1994 г., § 31, серия А, № 298; Уи срещу Унгария (Uj v. Hungary), № 23954/10, §§ 19 и 24 – 25, 19 юли 2011 г.; Фратаноло срещу Унгария (Fratanoló v. Hungary), № 29459/10, § 22 и 27, 3 ноември 2011 г.; и Джон Антъни Мици срещу Малта (John Anthony Mizzi v. Malta), № 17320/10, § 32 и 40 в края, 22 ноември 2011 г.). Настоящият съдебен състав не счита, че това е така по настоящото дело.
Макар да са провокативни и обидни твърденията на обвиняемия не са особено скандални, шокиращи или злепоставящи. Всъщност, ако се цитират редовните социологически проучвания за нивото на одобрение и неодобрение сред българските граждани на различни институции като Народно събрание, Правителство и подчинените му комитети, комисии и агенции, тогава ще стане ясно, че отрицателното мнение на обвиняемия се споделя от една голяма част от обществото. Поведението на жалбоподателя, когато изрича твърденията не изглежда тревожно или шокиращо и е ясно, че той заема „политическа” позиция. И тук отново следва да се напомни, че чл. 10 от ЕКПЧ не защитава само твърдения, които се приемат благосклонно, считани са за безобидни или се приемат с безразличие, но също и тези, които обиждат, шокират или смущават. Видно от протоколите за разпит на свидетели преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК действията му са предизвикали възмущение само сред свидетелите, които работят в ДКЕВР и МИЕ, което е нормално предвид факта, че негативизма на обвиняемия е бил насочен именно към тези институции. Няма възмущение обаче сред други свидетели извън тези институции.
Въззивният съд не счита, че с действията си обвиняемият Д. е изразил явно неуважение към обществото. Напротив, тези му безспорно непристойни действия са били насочени срещу конкретни представители на изпълнителната власт – служители на ДКЕВР и МИЕ и срещу законодателната власт – част от депутатите в НС. Те не са имали за цел да възмутят обществото, а да покажат личното му възмущение срещу неправилните, порочни и престъпни (според неговите убеждения) действия на политици и висши държавни чиновници от различни държавни институции в областта на енергетиката довели до криза в този сектор от икономиката и повишение на цените. Ето защо деянието му е несъставомерно поради липса на признак от обективна страна на състава по чл.325, ал.1 от НК.
С деянието си обв. Д. не е целял да скандализира обществото, а да стресне политици и висши държавни служители. В този смисъл то не е съставомерно и от субективна страна.
Независимо от изложеното по-горе контролираният съд е приел, че извършеното следва да се квалифицира като хулиганство и му е наложено административно наказание глоба в размер 3000 лева, което пък е несъразмерно с оглед на обстоятелствата. Въззивният съд приема, че в процесния случай намесата в правото на обвиняемия на свобода на изразяване на мнение не е пропорционална на преследваните законни цели и поради това не е „необходима в едно демократично общество”, както се изисква по силата на чл. 10, ал. 2 от ЕКПЧ.
Поради изложените причини съдът достигна до извод за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, поради което и въззивната жалба на обвиняемия и неговия защитник се явяват изцяло основателна, а първоинстанционното решение беше изцяло отменено, като обвиняемия Д. Д. беше признат за невинен и оправдан на осн.чл.304 от НПК по повдигнатото му обвинение за извършено престапление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Особено мнение на председателя на въззивния състав съдия Атанас Атанасов
Подписах решението с особено мнение, тъй като не съм съгласен със становището на мнозинството, според което деянието на обв. Д. Д. не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като извършвайки го, обвиняемият е упражнил правото си за изразяване на мнение, гарантирано от чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Намирам, че възприетата от първата инстанция фактическа обстановка е установена чрез обоснован и извършен без процесуални нарушения и логически несъответствия анализ на събраните по делото доказателства, поради което и съм съгласен с формираните от въззивния съдебен състав изводи за липса на основания за ревизиране на първоинстанционното решение във фактическата му част.
Не съм съгласен с формираните от мнозинството на въззивния състав изводи, според които наказателното преследване срещу обв. Д. за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НПК представлява непропорционална намеса от страна на държавата в осъществяване на правото по чл. 10 от ЕКЗПЧОС за свободно изразяване на мнение. В конкретния случай за решаване на въпроса дали инкриминираните от държавното обвинение действия на обвиняемия Д. Д. представляват изразяване на мнение по смисъла на посочената разпоредба основно значение има съдържанието на тези действия, обстоятелствата, при които те са осъществени, както и подбудите за това.
От установените в хода на съдебното следствие в първата инстанция обстоятелства категорично могат да бъдат формирани изводи, че нито по своето обективно съдържание, нито по замисъл, инкриминираните действия на обв. Д. Д. не представляват упражнено по надлежния ред право на изразяване на мнение, а напротив – са действия, които от обективна и субективна страна съставляват престъпна проява по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че обв. Д. предварително се е снабдил с яйцата, които впоследствие, в рамките на проведената обществена дискусия е използвал, за да хвърля по посока на членовете на ДКЕВР. От доказателствата по делото се установява, също така, че без конкретно да е бил провокиран от хода на дискусията и без да е лишен от възможност да изрази мнението си по реда и във формата, в която другите участници в нея са го правили, обв. Д. Д. е предприел осъществяването на същите действия, първото от които е било хвърлянето на яйцата по председателя и членове на ДКЕВР, а впоследствие и отправените към тях словесни изрази. Така извършените от обв. Д. действия с нищо не са обогатили провеждания и конкретно на инкриминираните дата и място обществен дебат, нито дискусията, течаща в този период от време в страната относно проблемите в енергетиката. Като резултат, действията на обв. Д. Д. са довели до прекъсване на общественото обсъждане и до нарушаване по груб и непристоен начин на реда в залата, в която то се е осъществявало. Действията на обв. Д., предмет на настоящето наказателно производство, с нищо не са допринесли и към обществения дебат, чийто контекст е обсъден в решението на настоящия въззивен състав.
Принципно правилно е позоваването от страна на мнозинството на съдебния състав на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 10, ал. 2 от КПЧОС и установения принцип, че на защита подлежат не само действия по изразяване на свободата на мнение, които са в рамките на благоприличието, но и тези, които обиждат, шокират или смущават. Този принцип обаче не предопределя приравняване на действия, които по своето съдържание и замисъл са насочени единствено към смущаване на общественото спокойствие, а дори и към затрудняване и смущаване на обществената дискусия, към представляващите изразяване на мнение действия.
С оглед на изложеното, считам, че действията на обв. Д. Д. представляват съставомерно по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НПК престъпно деяние и в този смисъл, не следваше да бъде ревизиран първоинстанционния съдебен акт в неговата правно-съобразителна част, въз основа на която обвиняемият е признат за виновен да е осъществил това престъпление. Доколкото обаче мнозинството от въззивния съдебен състав формира становище, че обв. Д. следва да бъде оправдан, подписах решението с особено мнение и не е необходимо да излагам съображения и относно протестираната присъда в останалата й част.
* Източник: Съдийски вестник
На снимката: 25 септември 2014 г., откритото заседание на ДКЕВР и метнатите яйца – следите отзад
