В новобразувано Тълкувателно дело № 5/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния съд ще отговаря на въпроса:
„За приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?“
Докладчик е съдия Марио Първанов, в комисията за подготвяне на тълкувателното решение са също върховните съдии Камелия Ефремова и Маргарита Георгиева
Тълкувателното дело е образувано след като състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС с определение № 94/05.05.2020 г. по гр. дело № 595/2020 г. на основание чл. 292 ГПК спира производството и предлага на ОСГТК да постанови тълкувателно решение поради наличието на противоречива съдебна практика.
Конкретният казус е свързан с продажба през 2010 г. на земеделска земя чрез пълномощник, като продавачът страда от параноидна шизофрения, като еспертиза е установила, че към датата на упълномощителната сделка той не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е можел да ръководи постъпките си. Впоследствие мъжът е поставен под пълно запрещение.
През 2015 г. настойникът на продавача е предявил искове за нищожност или унищожаемост на договора за продажба по ЗЗД. На две инстанции искът е отхвърлен – от РС – Генерал Тошево и от ОС – Добрич. Мотивите са, че искът за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е просрочен, тригодишната давност за това е изтекла през 2013 г. Като недоказан е отхвърлен искът за нищожност заради мним представител по чл. 26 ЗЗД.
Противоречивата практика
С решението по гр. дело № 2729/2018 г. състав на Трето гражданско отделение на ВКС приема, че унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие). Правото на иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на сключване на договора, респективно на извършване на едностранната сделка (чл. 32, ал. 2 ЗЗД). Правото на иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД не се погасява по давност.
Различно е разрешението, дадено в решението по гр. дело № 252/2015 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса „От кой момент и за кого започва да тече срокът по чл. 32, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато е установено, че психическото състояние на лицето, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето, лицето е страдало от него преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред е поставено под запрещение след извършване на сделката?“. Прието е, че съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Дори и в случая, когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок по чл. 32, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД тече от сключване на сделката. Подобно разрешение е дадено и в решенията на състави на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., гр. д. № 1764/2010 г., гр. д. № 1890/2010 г., гр. д. № 256/2010 г.