DeFakto.bg DeFakto.bg
Министерският съвет одобри План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. за върховенството на закона за 2020 г., съобщи пресцентърът на Министреския съвет. Планът обхваща мерки по четирите стълба на доклада на Европейскат комисия – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване. Планът е изготвен по препоръки на „компетентните институции от изпълнителната, съдебната власт и независимите органи“.
В стълб „Правосъдна система“ се предвиждат мерки за приключване на законодателната реформа по отношение фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност, съобразно становището на Венецианската комисия и действащата конституционна рамка, подобряване работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации от магистрати за членство в професионални организации, подобряване на достъпа до правосъдие и други.
По отношение на „Уредба (правна рамка) за борба с корупцията“ са записани мерки за повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област – възлагане и извършване на комплексен анализ на делата за корупционни престъпления (в досъдебна и съдебна фаза), анализ на ресурсите (численост на разследващи органи и прокурори, наличие или липса на специализация в областта), изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК.
Предвидени са мерки за подобряване на цялостната работа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество чрез обезпечаване на човешките ресурси, както и такива за повишаване на публичността и доверието в Комисията.
Въпросите по стълб „Медиен плурализъм и свобода на медиите“ ще бъдат включени като приоритети в област „Медийна среда“ в Националната програма за развитие България 2030. Като на обществено обсъждане ще бъдат поставенит въпросите, свързани със защитата на журналистите от посегателства, засилване на прозрачността относно разпределението на държавната реклама, както и повишаване на прозрачността относно медийна собственост, с цел формулиране на мерки, се казва в съобещинето.
Предвидено е и увеличение на ресурсите и капацитета на СЕМ.
В рамките на стълб „Други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване“ се предвижда приемането на Ръководство за последващата оценка за въздействие от Министерския съвет, въвеждане на изискване за предварителна оценка на въздействие за проектите на подзаконови актове на министри, които имат икономическо, социално или екологично въздействие, увеличаване на ресурсите на КЗД и омбудсмана.
Планът ще бъде публично достъпен на Портала за обществени консултации. Заложените мерки са с краткосрочен шестмесечен и средносрочен двегодишен срок за изпълнение, като по въпросите на върховенството на закона следва да информира Европейската комисия за приетия план и мерките по него.
При необходимост от нови мерки или изменение на текущите заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на правосъдието ще предприемат действия за допълване или актуализиране на Плана.
В първия доклад за върховенството на закона България бе посочена заради корупцията, свободата на медиите, главния прокурор, Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат. В него ясно бяха очертани очакванията, че страната ще предприеме мерки за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, както препоръчва Венецианската комисия тъй като правмощията на главният прокурор му позволяват тоой да отмени или измени, всяко решение, взето от който и да е прокурор, което не е било разгледано от съдия“. В доклада бе посочени,че реално всички обвинители и следователи са подчинени на главния прокурор, освен това той може да командирова прокурори до 3 месеца без тяхно съгласие и да им дава писмени указания, включително по отделни дела“.
Критично бе отношението към задължението на магистратите да декларират членство в професионални организации, като ние си знаем , че промяната бе извършена, за да бъдат преброявани съдиите, които членуват в неудобния ССБ.
Отбелязана бе липсата на резултати в битката с корупцията, и липсата на окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг. С безпокойство бе отбелязана и липсата на прозрачност в медийната собственост.
