Последни новини
Home / Актуално / Десети ноември за правото!

Десети ноември за правото!

Defakto.bg

 

Адвокат Георги Атанасов

При целия си консерватизъм правото търпи промени.
Прието е, за състоянието на правото да се съди по поведението и съдебните актове на
съда.
10 ноември 1989 г. е дата, която постави началото на огромна правна трансформация. С промените в българската правна действителност след тази дата се създаде нов правен ред, за който, както всички се надявахме, че ще превърне човека в най- важната част на правното мироздание.  Защото гарантира неговите права и законни интереси и осигурява защитата им, включително срещу държавата, обезпечава правна сигурност и справедливост на всички членове на обществото и разумно и хуманно законодателство. Край на държавата – властелин и гражданите – поданици. И, безусловно, неограничен достъп до независим, безпристрастен и обективен съд, в който можеш да защитиш правата си без опасност от политическо, икономическо или друго влияние върху решението на съда.
С други думи – гражданско общество и правова държава. Държава в която всички закони са толкова ясни, безпротиворечиви, разумни и справедливи, че не политиците, а дори
Конституционният съд не може да изкривява волята на законодателя.

На теория.

На практика нищо не е такова.

Събуждам се 31 години по-късно на 10 ноември  2020 г. в  София, Република България.  Държа в ръка два официални документа.

В първия е казано, че националното ни право (в края на 20-те на XXI в.) допуска една дейност да е забранена, без да съществува изрична законова забрана за тази дейност. Без
законова норма, която изрично да казва „забранено“.  В документа – черно на бяло – е написано: „доходът е законен, когато основанието му „не произтича“ от забранена от закон
дейност.  Не е необходимо този запрет (за забранената дейност – б. м.) да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна“.“
Вторият документ не му отстъпва. В него пише, че: Когато държавен орган има право да твърди някакъв факт пред съда, той не е длъжен да го доказва.  Фактическите
изводи на държавния орган са достатъчни за съда да приеме, че твърденията му са верни. В буквален цитат документът гласи: „Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на … членовете на комисията не просто събират информация за наличие на имуществено несъответствие и нарушение на закона, но и извършват анализ на събраната информация,
т.е. те имат и експертни функции, поради което и техните изводи са достатъчни за целите на обезпечителното производство…“.
Документите са „авторски“, не са написани от курсант в Симеоново или от първокурсник в училище по изкуствата. Ако бяха написани от такива автори, нямаше
да имат никакво  значение, както всяка правна глупост, която управляващите търкалят по телевизията – проектът за нова конституция, например.
Проблемът е, че става дума за актове на съд, който не може (няма право) да не знае закона. И чиито актове са задължителни за всички.

Какво трябва да си помисли човек за общество с действаща правова държава, в която не друг, а съдът не знае, че не може да има „забрана“, без законово правило, което да гласи: „забранявам!“?  Че някой може да бъде санкциониран, без да е извършил нарушение?  Как да разбере този някой, че е нарушил „запрет, който не е установен“.

Може би трябва да пита съда и от него да научи коя  точно неустановена забрана е нарушил?
И какво трябва да си помисли човек, като прочете втория документ за приложимата в националните съдилища логика,  която не прави разлика между факт и доказателство за факта и не поставя под съмнение възможността един факт да се превърне в свое доказателство за същия факт. По предания, някога са твърдели, че това го може Бог, но св. Августин проявява известен агностицизъм.
Какво стана с времето от 10 ноември  1989 г. до 10 ноември 2020 г. –  имало ли е  такова време за правото? Ако се съди по подобни примери – не. Или, както Умберто Еко попита преди десетина години  – „връща ли се времето назад?“.
За мен има ясни признаци, че по отношение на гражданското общество и защитата на правата на човека правното време е спряло някъде най-късно на деня на приемане на Конституцията на Република България през 1991 година.
И предлагам създаване на гражданска платформа (чувам, че така се прави сега) „Десети ноември“ – за правници (не за прависти). Да се опитаме да му обърнем хода на правото!
Има шанс. Даже има надежда. Точно днес, на 10 ноември  2020 г., намерих в Интернет статия на колегата Радостина Димова под заглавие „Правото като ценност“.

About De Fakto

Проверете също

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев подкрепя номинацията на Галина Захарова за шеф на ВКС

Адвокат д-р Ивайло Дерменджиев Председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев подкрепя номинацията на …

Формално и без мотиви ВСС подкрепи пред КС искането на Гешев срещу изслушването му в парламента

  Формално и без аргументи Висшият съдебен съвет изпрати становище до КС, в което подкрепя …

Един коментар

  1. Обретенов Петър

    Примерите посочени от колегата Георги Атанасов са фрапиращо отрицание на правова държава, за която мечтаехме се надявахме след 10 ноември, че ще я доживеем.За съжаление, такива примери са стотици, ако не хиляди, в нашата действителност, въпреки формалното прогласяване в конституцията, че сме правова държава. Следователно, още много път има да извървим, за да спретворим принципите на правовата държава в нашата обществена действителност.Девизът е: да не се отклоняваме от този много труден и много дълъг път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.