Последни новини
Home / Законът / За второ четене: Абсолютната десетгодишна давност няма да тече, докато трае съдебният процес

За второ четене: Абсолютната десетгодишна давност няма да тече, докато трае съдебният процес

Defakto.bg

Същностни промени в проекта за абсолютната десетгодишна давност за задълженията на граждани направи правната комисия за второ четене.

Става дума за промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предложени от Обединени патриоти и от ГЕРБ и гласувани на първо четене от парламента на 22 юли. Първоначалният вариант предвиждаше с изтичането на десетгодишна давност да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задълженията са отсрочени или разсрочени. Изключения бяха предвидени за задълженията на физически лица при упражняването на търговска дейност като ЕТ, както и за задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.

Заради многото постъпили възражения и препоръки от бизнеса, работодатели, банки, Камарата на ЧСИ и Върховния касационен съд,  проектът бе изпратен на работна група. А днес депутатите от правната комисия единодушно гласуваха нейните предложения. “За” бяха и от БСП, въпреки че недоумяваха защо е нужно толкова важен закон да се обсъжда за второ четене на извънредно заседание на комисията, в отсъствието на председателя й Анна Александрова. Днес то се водеше от Христиан Митев (Обединени патриоти).

В комисията бе и евродепутът Емил Радев, който даваше разяснения от името на работната група. Радев информира и за проведено вчера заседание на Комисията по петициите (PETI) на ЕП по жалбите на стотици български граждани, по които бе извършена и проверка у нас и една от препоръките на комисията е да се премахне “вечният длъжник” в България.

В крайна сметка това ще става с много повече уговорки, отколкото в първоначалния проект за ЗЗД. Разширяват се изключенията, които няма да попадат в обхвата на абсолютната 10-годишна давност. Но най-вече се регламентира, че тя няма да тече по време на съдебния процес.

Така за второ четене се приема създаването на нов чл. 112 ЗЗД, който вече гласи:

С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато вземането е отсрочено или разсрочено.

Нормата не се прилага за физически лица при упражняването на търговска дейност като ЕТ, при непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, издръжка, обезщетения по КТ. 

За давността се прилагат чл. 115 и чл. 118 ЗЗД.

Последното означава именно, че сроковете спират да текат, докато се води исково производство в съда. Защото чл. 115 ЗЗД изброява случаите, в които давност не тече, а именно:

а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
в) между съпрузи;
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
Чл. 118 ЗЗД пък регламентира, че “ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла”.

Заварените случаи

За тях се въвеждат три хипотези. А именно:

  • за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
  • при висящо изпълнително производство – от деня на образуването му,
  • а когато такова не е образувано – от деня на влизане в сила на акта, с който е признато вземането.

Емил Радев разясни – в първия случай са хипотезите на незаведени искови производства и изпълнителни дела (те нормално би трябвало да са обхванати и от общата 5-годишна давност). Във втория са заварените случаи с текущи изпълнителни дела,  по които 10 г. след образуването им задължението не е събрано и очевидно няма как да се появи ново имущество на длъжника за удовлетворяване на кредитора. Третият е за приключили съдебни производства, по които абсолютната 10-годишна давност е започнала от деня на влизането в сила на акта.

Става дума само за заварените положения, бе подчертано в правната комисия.

Влизане в сила

Депутатите-юристи приеха промените в ЗЗД да влязат в сила в 3-месечен срок от обнародването им в “Държавен вестник”.

Първоначалното предложение бе за 6 месеца, но след допълващите гаранции този срок вече не е нужен.

Въвеждането на абсолютната 10-годишна давност по ЗЗД е различна от внесения нов Закон за защита на физически лица при неплатежоспособност. Този проект е изпратен за становища на различни институции, каза Христиан Митев.

About De Fakto

Проверете също

Управляващите променят правила за вота през закона извънредното положение, а не през Изборния кодекс

Даниела Дариткова, Искрен Веселинов, Анна Александрова, Валери Симеонов, Християн Митев и др. внесоха в деловодството …

Ремонт в Съдебната палата докара паника за “зачернени” витражи

Снимка на буквално “зачернени” витражи на Съдебната палата в София, разпространена в социалните мрежи, роди …

Един коментар

  1. Най после нещо нормално и за хората да се случи в нашата държава! Браво!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.