DeFakto.bg DeFakto.bg
Проф. д-р Пенчо Пенев, бивш конституционен съдия обяснява в становище до Конституционния съд защо създадената от Народното събрание Временна комисия за промени във внесения законопроект за нова Конституция противоречи на основния закон.
Професорът посочва, че „компетентността на Народното събрание е строго фиксирана, то може единствено „да транспортира“внесения проект към компетентния орган — Великото народно събрание, който го разглежда по същество. „Други правомощия по отношение на инициативата Народното събрание няма. С оспореното решение се прави опит инициативата да се институционализира като предвижда тя да бъде видоизменяна и по съществото и в периферията. И това е противоконституционно„, казва професор Пенев.
Това е вторият професор, който се присъдединява към юридическите аргументи в искането на президента да бъде обявено за противоконституционно решението на парламента от 2 октомври т.г. за Временна комисия, която да обсъжда и предлага промени в проекта на ГЕРБ. Когато се приема нова Конституция, проектът се обсъжда, променя и приема само от ВНС, мотивира се Радев.
В понеделник Де факто публикува становището на проф. д-р Екатерина Михайлова, която аргументира позицията, че в случая Народното събрание е надхвърлило своята компетентност.
По казуса съдът покани известни български юристи да дадат писмено мнение по предмета на делото. Това са проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, проф. Георги Близнашки и доц. д-р Христо Паунов.
Ето и цялото правно мнение на проф. Пенчо Пенев:
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
С определение от 20.10.2020г. по кд. №12/2020г. съм поканен да дам правно мнение относно предмета на делото — противоречи ли на Конституцията решението на Народното събрание от 02.10.2020г. за създаване на Временна комисия за разглеждане на проекта на нова Конституция на Република България.
В искането на Президента на Републиката се твърди, че оспореното решение противоречи на чл. 158, т. 1, чл. 159, ал. 1, чл. 161, чл.79, ал.З и чл.4, ал. 1 от Конституцията, особено в частта си, в която предвижда Временната комисия да подготвя „конкретни предложения за промени” в проекта за нова Конституция.
Ще представя мнението си квитесенциално, считам, че по подробните съображения са лесно предвидими, поради което ще ги спестя.
Решението на Народното събрание противоречи на Конституцията поради следното:
Пьрво. Инициативата за промени в Конституцията по реда на чл. 159, ал. 1, предл.1, е персонална, а не институционална. Дадено е право на 120 народни представители персонално да упражнят такава инициатива. Иницииращият субект има персонален субстрат ( състав, сбор, съвокупност) от 120 депутати и не е елемент от органната структура на Народното събрание като тази негова характеристика е неизменна през цялото време докато инициативата е релевантна.
Второ. Конституцията не предвижда възможност персоналната инициатива по чл. 159, ал. 1, предл.1 да се модифицира и да се институционализира от Народното събрание. Такъв механизъм не само че липсва, но точно обратното, функциите на иницииращия субект и Народното събрание като върховен орган на власт са ясно разграничени по Конституция. Алинея 1 на чл. 159 предвижда инициатива на 120 народни представители, а чл. 160 урежда решаването на инициативата от Народното събрание като върховен орган на власт с мнозинство от 2/3. Тази компетентност на Народното събрание е строго фиксирана — тя се отнася не към съществото на инициативата по съдържание, то може единствено да я транспортира към компетентния орган — Великото народно събрание, който ще трябва да я разгледа по същество. Други правомощия по отношение на инициативата Народното събрание няма. С оспореното решение се прави опит инициативата да се институционализира като предвижда тя да бъде видоизменяна и по съществото и в периферията. И това е противоконституционно.
Не може да се прави аналогия с хипотезата, предвидена в чл. 154 и чл. 155 от Конституцията. При нея Народното събрание освен, че се произнася по допустимостта на инициативата, във втория етап след като я приеме я разглежда по същество, защото то е компетентния орган, а не друг състав на народното представителство, какъвто е случаят.
Трето. Ако приеме обратното, а именно че Народного събрание може да създава Комисия и да разсъждава по съдържанието на проекта това означава огледално да приемем, че по същия начин Народното събрание би могло да постъпи и когато предложението за нова Конституция и свикване на Велико народно събрание се прави от другия равнопоставен (по конституционната уредба, предвидена в чл. 159, ал. 1) субект за упражняване на такава инициатива — президента. А подобно действие спрямо него би било откровено противоконституционно — няма да излагам подробни аргументи те са свързани с принципа за разделение на властите и принципа за правовата държава. Така и от гледна точна на смисловото, логично и систематично тълкуване на конституционната разпоредба на чл. 159, ал. 1, предл.1 атакуваното решение на Народното събрание е противоконституционно.
С уважение: Проф. д-р Пенчо Пенев
