Последни новини
Home / Законът / Бившият зам.-министър Красимир Живков остава арестант, Апелативният специализиран съд не го пуска под гаранция (определението)

Бившият зам.-министър Красимир Живков остава арестант, Апелативният специализиран съд не го пуска под гаранция (определението)

Defakto.bg

Няма опасност да се укрие, но на свобода може да попречи на разследването

Бившият зам.-министър на екологията Красимир Живков остава арестант. Това окончателно постановиха днес Веселина Вълева, Емилия Петкова и Аделина Иванова от Апелативния специализиран съд и уважиха протест на прокуратурата.

На първа инстанция Специализираният съд е заменил “задържането под стража” на Живков с парична гаранция от 15 000 лева. Но това е определение е отменено от АСНС и молбата на бившия зам.-министър за по-лека мярка за неотклонение е оставена без уважение, става ясно от съобщението на апелативния съд.

Красимир Живков е в ареста от май, след като показно бе изведен от сградата на МОСВ и задържан. Той е обвинен за участник в “групата за опасни отпадъци”, наред с Атанас и Пламен Бобокови, Габриел Савов, Николай Миховски и още двама, които се превърнаха в основни свидетели на прокуратурата и напуснаха килията още в края на май. От останалите не бе задържан само Пламен Бобоков, но него прокуратурата се опита за вкара зад решетките по друго обвинение (т.нар. сговор с президентския съветник Пламен Узунов) заради просрочие по внесена гаранция от 1 милион лева.

На 29 октомври Апелативният специализиран съд по същия начин, като с Живков днес, бе отменил определена от СНС гаранция на бизнесмена Николай Миховски и той бе оставен зад решетките.

В ареста, въпреки влошеното здраве, е и Атанас Бобоков.

По-късно по наше искане от АСНС ни предоставиха определението за Красимир Живков. От прочита му става ясно, че  Апелативният специализиран съд намира обоснованото предположение да е извършил престъплението, за което е обвинен не само за неразколебано, но и за “надградено” (направена е изричната уговорка, че изводът не нарушава презумпцията за невиновност). Приема извода на Специализирания съд за липсваща опасност от укриване на Живков. Но не и че реалният риск бившият зам.-министър на свобода да извърши престъпление е с намален интензитет, включително и след като бе освободен от длъжността. Освен това срокът на задържането дотук – 5 месеца и 15 дни е оценен като разумен, работата на прокуратурата – като ритмична, без забавяне и дезинтересиране.

Из определението на Апелативния специализиран съд

Частният протест на прокурор от Специализираната прокуратура е
процесуално допустим, като подаден в срок, от активно легитимирано лице
и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Разгледан по
същество, АСНС го намира за ОСНОВАТЕЛЕН, по следните
съображения:
Обвиняемият К. В. Ж. е привлечен в това му качество по сл.д.
№78/2020г. по описа на СлО при СП, за престъпление по чл. 321 ал.3
предл. 2-ро и предл. 4-то, т.2 вр. с ал.2 от НК, като претендираната от
държавното обвинение организирана престъпна група е действувала,
според постановлението за привличане, от м. януари 2014г. до
28.05.2020г., с користна цел, с цел извършване на престъпления по чл. 255,
чл. 353б, чл. 353в и чл. 282 от НК и в състава й са участвували
длъжностни лица. Според обвинението, останалите участници в
процесното престъпно сдружение, посочени в постановлението за
привличане, са обвиняемите А. С. Б., П. С. Б., Г. П. С., Н. Г. М., В. Д. Б., А.
Р. Е. и В. В. К.

За обоснованото предположение

Относно обоснованото предположение за авторство на обв. К. Ж. в
осъществяване на деянието по повдигнатото му обвинение,
първоинстанционният съд се е задоволил с най-общи мотиви за наличието
му, без да посочи изрично въз основа на кои доказателства и
доказателствени средства се основава то, поради което въззивният съд ще
стори това. Следва изрично да се посочи, че в настоящото производство
(по чл. 65 от НПК) настоящият състав няма да прави детайлен анализ на
доказателствата, насочен към коментар на тяхната годност и достоверност,
предвид забраната за това, обективирана в измененията и допълненията на
НПК, в сила от 05.11.2017 г. Посочването и краткото обсъждане на
доказателствените източници, подкрепящи обоснованото предположение,
съдът ще извърши при съблюдаване на презумпцията за невинност на
обвиняемия-жалбоподател.
Въззивният съд намира, че по досъдебното производство е налице
обосновано предположение за авторството на обв. Ж. в извършване на
деянието по чл. 321 ал.3 от НПК, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Доказателствата, относими към предполагаемата деятелност
на конкретното обвиняемо лице, са следните: обясненията на обв. В. Б.,
включително и тези, депозирани пред съдия от СНС, по реда и на
основание чл. 22 от НПК, в които той заявява, че дружеството „Г. Р.“
ЕООД, с представляващ обв. В. К., реално се управлявало от обв. К. Ж., че
с помощта на Ж. това дружество получавало разрешителни за преработка
на отпадъци, че дружеството „М. Р.“ ЕООД, в което член на съвета на
директорите бил обв. А. Б., а обв. В. Б. бил изпълнителен директор,
изпращало отпадъци за съхранение и преработка на „Г. Р.“ ЕООД,
включително и опасни такива, като полиетиренов сепаратор или оловен
сепаратор. Обв. Б. в обясненията си твърди за близки отношения между
обвиняемите К. Ж. и Н. М. – от една страна, и между Н. М. и обв. А. Б. – от
друга. В подкрепа на обясненията на обв. Б., са показанията на свидетеля
П. П., който заявява при разпита си, че лично е присъствувал на среща с
участието на И. И. (управител на „С. К. К.“ ЕООД – гр. Ч. Б., обв. В. К.
(управител на „Г. Р.“ ЕООД – гр. Б.) и обв. К. Ж. (по това време – зам.
министър в Министерството на околната среда и водите), на която среща
разбрал, че обв. В. К. само формално управлявал „Г. Р.“ ЕООД, но че
дейността на това дружество във връзка с отпадъците, реално се
контролирала от обв. Ж., който дава разпореждания за начина на работа на
дружеството, в т.ч. – откъде да се получава отпадъка и какво да се прави с
него, които разпореждания били изпълнявани от обв. К. По делото се
съдържат доказателства – гласни и писмени, че дружеството „Г. Р.“
ЕООД, с управител обв. В. К. (който бил познат с прякора „синът на зам.
министър Ж.“, поради близките им отношения), вероятно получавало
отпадъци, в т.ч. – и опасни такива, от дружеството „М. Р.“ ЕООД, реално
ръководено от обв. А. Б. и с изпълнителен директор – обв. В. Б., който
изпълнявал разпорежданията на Б. Установява се също, че „Г. Р.“ ЕООД
предполагаемо не е имало необходимия капацитет да третира по
законустановения ред изпращаните му отпадъци. В подкрепа на
обоснованото предположение за взаимовръзките между лицата, обвинени в
участие в процесната ОПГ, са и обясненията на обвиняемия А. Е.
(представител на дружество „Т. Е.“ ЕООД, което също получавало опасни
отпадъци от дружеството „М. Р.“ ЕООД, при все, че, според обясненията
на този обвиняем, не разполагало със специализирани машини и
съоръжения, нито с технологии и персонал за рециклирането на такива.
Обв. Е. сочи и за близки отношения между обв. К. Ж. и обвиняемите Г. С.
и Н. М. Подкрепящи обоснованото предположение касателно авторството
на обв. Ж. във вмененото му чрез обвинение инкриминирано деяние, са и
показанията на свидетелите Ц. Д., С. С., П. П. и Т. Д. – служители в
структури на екологичното ведомство, които свидетелствуват за
неправомерни практики и разпореждания на обв. Ж., насочени към тях и
техни колеги, свързани с издаване на разрешения по Закона за управление
на отпадъците и подзаконовите актове към него. За подобни практики
свидетелстува и св. Г. Т. В подкрепа на обоснованото предположение за
авторство на обв. Ж. в деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност, са и показанията на свидетеля Н. К. (също зам. министър в
МОСВ) и на св. И. Н. И., които изнасят доказателствена информация за
доставяне на опасни отпадъци на площадки на „Г. Р.“ ЕООД, изпращани от
„М. Р.“ ЕООД, както и доставяне на такива от обв. В. К. на свидетеля И.
И., въпреки, че последният нямал нито разрешително, нито условия за
третиране на такива. В подкрепа на обоснованото предположение са и
показанията на свидетелките Б. Г. (служител в МОСВ) и Б. И. – еколог в
„М.“ АД. Въз основа на посочените доказателствени източници
(свидетелски показания и обяснения на обвиняеми по делото), се
установява вероятност, в степен на разумно подозрение, че обв. К. Ж. е
осигурил издаването на разрешителни на „Г. Р.“ ЕООД, без дружеството да
отговаря на минималните законови изисквания за преработка на опасни
отпадъци, като е осигурил и значително количество такива отпадъци от
дейността на дружествата от групата „М.“ да бъдат предоставяни на „Г. Р.“
ЕООД, вместо на дотогавашния контрахент – немско дружество, и то
срещу по-ниско заплащане на дейността по складиране и рециклиране към
„Г. Р.“.
От назначените и извършени на досъдебното производство
компютърно-технически експертизи на софтуерната памет на мобилен
телефон „Е. А.“ XS МАХ А210, ползуван от обв. А. Б., и на паметта на
мобилен телефон „С. Г.“ S7, ползуван от обв. К. Ж., са открити данни за
свързаност на обв. Ж. с дружеството „Г. Р.“ ЕООД, както и е открита
комуникация между него и обв. А. Б., свързана с разрешително за превод
на отпадъци на „М.“ ЕООД. Открита е и комуникация между обвиняемите
К. Ж. и В. К., както и комуникация на обв. Ж. с обвиняемите Г. С. и П. Б. В
информацията, придобита за нуждите на разследването по Закона за
електронните съобщения (ЗЕС), също са налични данни за честа
комуникация между обвиняемите А. Б. и К. Ж., както и между
обвиняемите В. К. и К. Ж.
В подкрепа на обоснованото предположение са и веществените
доказателствени средства от използуваните по делото СРС.
Поради изложените съображения, въззивният съд намира, че
обоснованото предположение не е разколебано, напротив – надградено е в
хода на разследването.

За опасността от укриване

Относно опасностите по чл. 63 ал.1 от НПК, предвидени от
законодателя при условията на алтернативност, настоящият състав споделя
изводите на първостепенния съд и на предходните съдебни състави в
производствата по чл. 64 и чл. 65 от НПК, че по делото липсват данни за
реална опасност от укриване на обвиняемия-жалбоподател. Той е с
установен адрес, семейна и обществена обвързаност на територията на
страната.

За риска от извършване на престъпление

Въззивният съд обаче не намира за правилни изводите на
първоинстанционния в настоящото производство, че реалният риск от
извършване на престъпление е с намален интензитет, що се отнася до
конкретното обвиняемо лице.

Според въззивния състав, изтеклият срок на
задържане от малко над 5 (пет) месеца, не може да обоснове такъв извод.
Напротив, характерът и спецификите на разследваната деятелност,
изразяваща се в трайност във времеви порядък (съобразно повдигнатото
обвинение), нейната усложненост и ангажираността в нея на голям брой
субекти, формират риск от бъдещо противоправно поведение, независимо
от чистото съдебно минало на жалбоподателя. Независимо от
отстраняването на зам. министър К. Ж. от заемана от него длъжност,
въззивният съд счита, че предвид създадените от жалбоподателя контакти
и взаимоотношения с лица, работещи в системата на Министерството на
околната среда и с други свидетели, разпитани по делото, той би могъл да
повлияе върху съдържанието на техните показания по настоящото
наказателно производство, ако мярката му за неотклонение „Задържане
под стража“ бъде изменена в по-лека.

Според представителите на
държавното обвинение, в пледоариите им пред първата и пред настоящата
инстанции в това производство по чл. 65 от НПК, по досъдебното
производство предстоят разпити на още свидетели. Отделно от това, касае
се за привличане на жалбоподателя към наказателна отговорност по чл.
321 ал.3 от НК, за авторството в което деяние е налице обсъденото по-горе
обосновано предположение, като обвинението включва едновременно
наличие на няколко квалифициращи признака – користна цел, както и
участие на длъжностни лица в предполагаемата ОПГ. Вероятният му личен
каузален принос никак не е малък, а напротив – е ключов. По делото са
налице и доказателства за оказване, чрез вероятното инкриминирано
деяние, на сериозно негативно въздействие върху околната среда в
страната и създаване на опасност за човешкото и общественото здраве. В
служебните задължения на обвиняемия-жалбоподател, като заместник-министър на околната среда,

са били включени (преди отстраняването му
от длъжност) задължения за спазване на установения в страната правов ред
и законност, а не за тяхното нарушаване или заобикаляне във вреда на
обществото, респ. – в полза на търговски субекти и интереси.
Към днешна дата срокът на задържане на обвиняемия- жалбоподател
е 5 (пет) месеца и 15 (петнадесет) дни. Същият се явява разумен, предвид
фактическата и правна сложност на делото, което е с осем обвиняеми,
множество свидетели и с необходимост от изготвяне на експертни
заключения.
Разследването се провежда ритмично, не се наблюдава забавяне или
дезинтересиране на прокуратурата и разследващите органи от конкретното
досъдебно производство.

About De Fakto

Проверете също

След окончателното “Невинни!” съдии искат обезщетения от ВСС

Двама бивши председатели на Военноапелативния съд – Веселин Пенгезов и Петър Петков (на снимката) са …

Румен Радев: Борисов, който не се трогна за битите български протестиращи, тръгна да “освобождава” други народи

“Борисов не се трогна нито за битите български протестиращи и журналисти, нито за отравянето на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.