DeFakto.bg DeFakto.bg
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, съдържащ клауза, че клиентът се е съгласил със събирането и съхраняването на документа му за самоличност, не е годен да докаже, че той е дал надлежно съгласието си, когато полето относно тази клауза е отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора. Това означава, че в договорите на мобилните оператори с клиентите не трябва да има предварителни отметки, че те са дали съгласие за обработване на личните им данни.
Същото важи и когато потребителят е въведен в заблуждение относно възможността да сключи договора, ако отказва данните му да бъдат обработвани, или когато свободният му избор да се противопостави на събирането и съхраняването е нарушен от изискването за допълнителен формуляр, отразяващ този отказ. Това обяви решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по запитване от градския съд в Букурещ, свързано с практика на румънския мобилен оператор „Orange România“.
Казусът
Orange România SA предоставя мобилни далекосъобщителни услуги на румънския пазар. На 28 март 2018 г. Autoritatea Naţională de Supraveghere a Prelucrării Datelor cu Caracter Personal (Национален орган за надзор върху обработването на лични данни) му налага глоба за това, че събира и съхранява копия от документите за самоличност на своите клиенти без тяхното изрично съгласие.
Според националния орган в периода от 1 до 26 март 2018 г. Orange România е сключило договори за предоставяне на мобилни далекосъобщителни услуги, съдържащи клауза, че клиентите са информирани за и са се съгласили със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копия от документите им за самоличност. Полето относно тази клауза е отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора.
Това е контекстът, в който Tribunalul București (Градски съд Букурещ, Румъния) е поискал от Съда да уточни при какви условия може да се счита, че е налице надлежно съгласие на клиентите за обработване на лични данни.
Решението
В решението си Съдът отбелязва, че правото на Съюза1 предвижда списък на случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно , а именно – ако съгласието бъде изразено свободно, конкретно, информирано и недвусмислено. Съдът приема, че няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие.
Нещо повече, когато съгласието на субекта на данни е дадено в рамките на писмена декларация, която се отнася и до други въпроси, тази декларация трябва да бъде в разбираема и леснодостъпна форма, на ясен и прост език. За да се осигури на субекта на данни истински свободен избор, клаузите на договора не трябва да го въвеждат в заблуждение, що се отнася до възможността да сключи договора, дори да отказва да даде съгласие за обработване на неговите данни.
Съдът уточнява, че тъй като е администратор на лични данни, Orange România трябва да е в състояние да докаже, че обработването на тези данни е законосъобразно и че е налице надлежно съгласие от страна на неговите клиенти. Ако клиентите не са правели лично отметката в полето относно събирането и съхраняването на копия от документите им за самоличност, обстоятелството, че това поле е отметнато, не доказва, че са изразили недвусмислено съгласие. Националната юрисдикция следва да направи необходимите в това отношение проверки, посочва съдът.
Според него, националната юрисдикция трябва да прецени дали при липса на съответните уточнения разглежданите договорни клаузи са можели да въведат съответните клиенти в заблуждение относно възможността да сключат договора, макар да отказват да дадат съгласие за обработване на техните данни. Нещо повече, Съдът отбелязва, че в случай че клиент откаже да даде съгласие за обработването на неговите данни, Orange România е изисквало той да заяви писмено, че не е съгласен нито със събирането, нито със съхраняването на копие от документа му за самоличност. Според Съда подобно допълнително изискване може необосновано да наруши свободния му избор дали да се противопостави на събирането и съхраняването. При всяко положение, тъй като посоченото дружество трябва да докаже, че неговите клиенти с активно поведение са изразили съгласие за обработване на техните лични данни, то не е имало основание да изисква те активно да изразят отказа си.
Ето защо Съдът заключава, че договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, съдържащ клауза, че субектът на данни е информиран за и се е съгласил със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копие от документа му за самоличност, не е годен да докаже, че субектът на данни е дал надлежно съгласие за събирането и съхраняването, когато полето относно тази клауза е отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора, както и когато уговорките в този договор могат да въведат субекта на данни в заблуждение относно
възможността да сключи въпросния договор дори ако отказва да даде съгласие за обработването на неговите лични данни, или когато този администратор неоправдано е нарушил свободния избор на субекта на данни да се противопостави на събирането и съхраняването, като е изисквал от него, за да откаже да даде съгласието си, да попълни допълнителен формуляр, отразяващ този отказ.
Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ L 119, 2016 г., стр. 119).
