Последни новини
Home / Законът / Съдилият Гешев за дискриминация Христо Николов все пак спечели дело срещу главния прокурор

Съдилият Гешев за дискриминация Христо Николов все пак спечели дело срещу главния прокурор

Defakto.bg

Съдилият Иван Гешев за дискриминация Христо Николов спечели спора за разноските на главния прокурор по изпълнително дело, заведено от него.

С окончателно решение Дора Михайлова – председател и докладчик, Евгения Генева и Росица Дончева от Софийския окръжен съд отменят частичния отказ на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение на Иван Гешев до минимума по действалата през юни  тарифа и постановяват, че дължимият хонорар е 120 лева с ДДС.

А частният съдебен изпълнител Владимир Цачев обяви производството срещу Христо Николов за приключило.

Главният прокурор Иван Гешев

Става дума за изпълнително дело, заведено от Иван Гешев срещу ромския активист за присъден му адвокатски хонорар. То бе последната серия от сагата за “циганите правят така по дела” – констатация, направена от настоящия главен прокурор през април 2019 г. пред БНТ, когато все още бе заместник на Сотир Цацаров.

На всички фази спорът бе принципен – за дължимото публично поведение и отношение на върховете на обвинителната власт и за техните права, като “обикновени граждани”.

Христо Николов

Де факто многократно описва одисеята – Христо Николов потърси на отговорния обвинител веднъж отговорност за дискриминация, пред Комисията за защита от дискриминация и после пред административните съдилища. И, втори път, внесе тъжба срещу Гешев за престъпленията обида и клевета, по реда на НПК.

Ромският активист загуби тези дела – производството за дискриминация окончателно приключи с решение на ВАС, а наказателното дело за обида и клевета дотук бе прекратено от Софийския районен съд. Втора инстанция по него е СГС. В административното производство произнасялите се инстанции дружно установиха, че главният прокурор не е дискриминирал никого, а упражнил правото си на свободно мнение. В наказателното първата инстанция не откри признаци на твърдяните престъпления.

Затова пък започнаха неприятностите на Николов. След окончателното приключване на административните дела той трябваше да изплати на Гешев присъдения му адвокатски хонорар от 600 лева за представителство пред Административен съд – София-област. За това веднага бе изваден изпълнителен лист и образувано ново, изпълнително дело срещу съдилия главния прокурор, който в нито един момент не бе дал знак, че няма да се издължи.

А в предявената на Николов сметка по изпълнителното производство, в срока за добоволно изпълнение, сумата бе нараснала двойно и отгоре – на 1 226,03 лева. Освен главницата на дълга от 600 лева, таксите и разноските на ЧСИ, в нея бе влязъл и втори хонорар, от 360 лева с ДДС за процесуалното представителство и защита на главния прокурор вече по изпълнителното дело – за изпращане на случая на ЧСИ и посочване на банкови сметки и имот на “длъжника”, върху които да се наложат обезпечения.

Христо Николов плати, но започна нова битка за правата си. А именно – да не му се предявяват сметки “отгоре” при безупречно поведение в процеса. Затова настоя хонорарът на “гражданина” Гешев за защита да бъде сведен до гарантирания от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум към юни тази година, когато бе образувано изпълнителното дело, а именно от 360 лева на 120 лева с ДДС.

ЧСИ Владимир Цачев частично уважи претенцията, но сведе сумата до 240 лева, тъй като исканият минимум е “напълно символичен и не отговаря на никакви критерии за заплащане на юридически труд”. Като междувременно изникнаха и други “задължения” на Николов, този път неплатени глоби към НАП, част от които се оказаха отдавна погасени.

Така казусът стигна до Софийския окръжен съд. При издължаване в срока за добоволно изпълнение няма как върху длъжника да бъде възлагано и заплащането на подобен вид правна помощ, категоричен бе ромският активист. Прав е, отсъдиха съдиите.

Те заявяват:

Изпълнителното дело не се отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, процесуалният представител на взискателя е депозирал още една молба, в която е посочен конкретен изпълнителен способ – възбрана върху недвижим имот, до реализация на който не е пристъпено поради погасяване на дълга чрез плащане в срока на доброволно изпълнение. Липсват каквито и да е данни по изпълнителното дело, от които да се направи извод, че постъпилото плащане на задължение е в резултат на реализиран изпълнителен способ.

Ето защо взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т.1 от Наредата за минималните адвокатски възнаграждения – от 100 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

По тези съображения се налага извод, че определянето на разноски над минимума е необосновано, а определеното от ЧСИ адвокатско възнагрdждение от 240 лева – прекомерно“.

 

About De Fakto

Проверете също

След окончателното “Невинни!” съдии искат обезщетения от ВСС

Двама бивши председатели на Военноапелативния съд – Веселин Пенгезов и Петър Петков (на снимката) са …

Румен Радев: Борисов, който не се трогна за битите български протестиращи, тръгна да “освобождава” други народи

“Борисов не се трогна нито за битите български протестиращи и журналисти, нито за отравянето на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.