Последни новини
Home / Актуално / Адв. Георги Атанасов: Правото, глупаци!*

Адв. Георги Атанасов: Правото, глупаци!*

Defakto.bg
Адв. Георги Атанасов

В началото на май Христо Иванов (“Демократична България”) публикува статия със заглавие “Върховенството на правото, глупако!”.  Настояваше тези думи да се изпишат на стената на кабинета на министър-председателя, та белким в някакъв момент на просветление той осъзнае, че за България няма европейско бъдеще без спазване на принципите на правовата държава. Дошло е време, струва ми се, идеята на Христо Иванов да се реализира.  Само че надписът трябва да се сложи не в кабинета на министър-председателя, а на стената в заседателната зала на Министерския съвет. С големи и неизличими букви.

Защо ли? Може да се обясни много лесно.

На 4ноември медиите обявиха, че Министерският съвет е приел много важен план за изпълнение на мерките в отговор на препоръките от докладаза върховенството на закона на Европейската комисия. Първоначално го взех за камуфлаж. За нещо от рода на документите, които произвеждат превзетите държави, за да симулират политическа и правна адекватност. Или за един от документите, с които официалните ни власти официално лъжат ЕС, а той най-официално ги търпи, за да си няма разправии.

И после дойде приложението към решение № 806/06.11.2020 г. на Министерския съвет. В него има стълбове, системи, стратегии, програми, уредби! Продължава с конституционни и институционални рамки, “Правосъдна система”, Венецианска комисия на повикване, съдебен инспекторат, кадрово засилване на КПКОНПИ, ресурсно обезпечаване, поредното “решително засилване на борбата с корупцията” чрез добюрократизирането ѝ . Даже в бързината тежката организирана престъпност е изпаднала някъде по пътя.

Четеш и получаваш пристъп на паника, сякаш Соvid-19 е поразил функционалната ти грамотност. Някои си мислеха, че само главният прокурор не разбира разделението на властите, но явно Министерският съвет още повече не го разбира. Или пък Министерският съвет си знаепо принцип, че такова нещо като разделение на властите не е възможно в България.

За неизкушените ще припомня само, че разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна е единствената бариера пред възможния, а у нас напълно реален, произвол на изпълнителната власт. Както съдия Румен Янков го определя в едно свое знаменателно интервю през 2008 г. -“Разделението на властите не е призвано да способства за ефективността на управлението, а за ограничаване на произвола на властта, която и да е тя. Целта на разделението е не да се избегнат стълкновенията, а с цената на неизбежните стълкновения между трите власти да се спаси народът от автокрация. Пак според него истинският смисъл на разделението на властите “не е обезпечаване на ефективността на управлението, а защитата на индивидуалните права на гражданите от произвола на държавата”

На разделението на властите в европейския правен ред се придава значението на решаващ признак за определяне на една държава като демократична. Неотменимостта на налагането на принципите на правовата държава е изрично подчертана и в първия годишен доклад на ЕК за върховенството на правотоит тази година: “Върховенството на закона е закрепено в чл. 2 от Договора за Европейския съюз като една от общите ценности на Съюза. Съгласно принципа на върховенство на закона всички публични органи на власт винаги действат в рамките на ограниченията, определени със закон, в съответствие с ценностите на демокрацията и основните права и под контрола на независими и безпристрастни съдилища. Принципите на правовата държава включват принципи като законността, която предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес, правната сигурност, забраната на произвола при упражняването на изпълнителната власт, ефективната съдебна защита от независими и безпристрастни съдилища, ефективния съдебен контрол, при който се зачитат основните права, разделението на властите и равенството пред закона”.

Пълна юридическа неадекватност

На този фон нашите управници създадоха план, който служи като доказателство за пълна юридическа неадекватност.

Първата му част за правосъдната система съдържа списък с 18 мерки. С 14 от тях се възлагат задължения на институции и органи, които изобщо не са подведомствени на Министерския съвет. Те принадлежат към съдебната власт, която е напълно отделна от изпълнителната и законодателната (чл. 8 от Конституцията) и независима (чл. 117, ал. 2 от Конституцията). Власт, която е конституционно установена да контролира спазването на забраната за “произвол при упражняването на изпълнителната власт”. Власт, за чиято независимост в ЕС се предприемат специални мерки като гаранция “за утвърждаването на принципите на правовата държава и ценностите, на които се основава ЕС”

Именно на тази (на хартия) независима власт решението на Министерския съвет възлага задачи и поставя срокове за изпълнение в лицето на два конституционно регламентирани независими органа на съдебната власт (Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет). Възлага им се също така да предложат закони  нищо, че нямат право на законодателна инициатива. И за да не остане някой без несвойствена задача, темата за безумните държавни такси като ограничения на достъпа до правосъдие е прехвърлена на Националното бюро за правна помощ. Същото Национално бюро, на което арогантният министър на финансите с години правеше всякакви спънки с финансирането.

Още по-впечатляваща е втората част от този план, която е за правна рамка за борба с корупцията. В нея първите 3 мерки въвеждат задължения за независимата прокуратура (чл. 127 от Конституцията), а 13 мерки задължения за КПКОНПИ. Комисията, според чл. 7, ал. 2 на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество е “независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество”

Не че някой храни илюзия за действителното състояние на нещата  за пълната симбиоза между “независимата” прокуратура и изпълнителната власт (или нейните носители) и за “независимостта” на КПКОНПИ. От друга страна, участниците в дуета прокуратура КПКОНПИ до такава степен са се отдалечили от действителността, че главният прокурор се похвали на Комисията ЛИБЕ в Европейския парламент с “конфискуваните” от КПКОНПИ 3-4 млрд. лева. След това пред народните представители отчете като свършена от прокуратурата работа възлагането на проверки на КПКОНПИ.

Преди ги пишеха адвокатите, сега ги пишат прокурорите

По-важно в случая е, че на тези свръхспециализирани и независими органи  прокуратурата като част от съдебната власт, а КПКОНПИ като орган, подотчетен само на Народното събрание, Министерският съвет възлага законодателна активност. В пълно съответствие с въведеното през 2009 г. законодателно правило на ГЕРБ: “Досега законите ги пишеха адвокатите, сега ще ги пишат прокурорите”.

Впрочем и в тази част на плана за борба с корупцията не става и дума. Предвижда се само организационно, финансово и процедурно обезпечаване на дейността на прокуратурата и КПКОНПИ. И се прави неприкрит опит последиците от некадърността на прокуратурата и органите на досъдебното производство да се прехвърлят върху съда. Прокуратурата ще внася недоказани обвинителни актове, според възгледите си за доказаност, а съдът ще е виновен за оправдателните присъди и “неоправданите очаквания на обществото”.

И като израз на правна екзотика, а по същество в пълно противоречие с конституционното разделение на властите и законовото ограничаване на компетентността, Министерският съвет възлага на прокуратурата да направи “комплексен анализ на делата за корупционни престъпления”. В същото време подобна категория дела не е обособена в българското наказателно право.

Анализът включва делата в досъдебната и съдебната фаза, т.е. прокуратурата ще анализира дейността на съдаи ще направи “организационни изводи” от анализа. Специално внимание се обръща на кръвосмесителната (в материалноправно и процесуално отношение) връзка между прокуратурата и КПКОНПИ, евфемистично определена като “финансови проверки и взаимодействие с КПКОНПИ”. За да може, ако някой още не е разбрал, най-после да разбере, че прокуратурата вече не разследва просто някое извършено престъпление, а използва комплексен подход. Това е като извършиш транспортно престъплениеда започнат да проверяват данъчните декларации на майка ти за престъпление срещу фиска, ДАНС проверява теб и майка ти, както и всички длъжностни лица във фирмите им  за пране на пари, придобити от данъчните престъпления на фирмите на майка ти, НАП  за издаване на касовите бележки, РИОСВ и т.н.

При този комплексен подход нищо чудно, че не им остава време да забележат действителните престъпници по КТБ, БТК, държавните резерви и пр. Все пак са само няколко хиляди, а, както е казал един прокурор, “я, колко народ е на свобода поради недостатъчно доказателства!

Този план на Министерския съвет е писмен монумент. За всичко, което трови живота ни  управленско скудоумие, идейна и идеологическа импотентност, подавляваща милиционерщина (да ме прощават мустакатите милиционери от детството ми), безкултурие, безхаберие, оперативна институционална наглост, пълно пренебрежение към света на гражданина и пр. Но планът е най-вече паметник на природно-социалното явление “ТЕРИТОРИЯ БЕЗ ПРАВО”

Само в такава токсична за правото обществена среда може да вирее управление, съставено или представено от юридически илитерати като министър, забраняващ български граждани над определена възраст да упражняват конституционните си права след 10 часа сутринта. Или от завършени правни нихилисти като министъра на вътрешните работи, който публично обяви, че той лично, но и всичките му служители, пет пари не дават за съдебно решение (на Върховния административен съд), определящо действията на КАТ и Гранична полиция по границите за противозаконни до противоестественост. Или от някакви прависти (не правници!) ангросисти, които правят възможно не просто съществуването, а демонстрацията пред ЕС на такъв правен абсурд като т.нар. Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвета за координация и сътрудничество.

Да допълня предложението на Христо Иванов: заедно с надписа в заседателната зала на Министерския съвет, решение № 806/06.11.2020 г. на Министерския съвет на Република България да се изсече върху стела от базалт като Законите на Хамурапи и да се постави във фоайето на официалния вход на Министерския съвет под надпис: “Не може така”!

*Коментарът е публикуван в Медиапул

About De Fakto

Проверете също

Доц. Наталия Киселова: Комисията за нова Конституция е в нарушение на принципите за парламентарна демокрация

    Конституционният съд ще заседава днес по искането на президента да обяви за противоконституционно решението …

Делото “Арабаджиеви”: Трети опит за старт в Специализирания съд, арестантът Ветко в болница с Ковид

Поредно, трето поред разпоредително заседание по процеса срещу Маринела и Ветко Арабаджиеви е насрочено за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.